Whiskeytemple_Vladimir 
След затишието винаги идва гръм. След няколкото дни въздържание от писане задължително следва експлозия от букви и препинателни знаци, групирани под формата на уиски ревю или уиски представяне в блога Храм на уискито. Този път имам удоволствието да ви срещна с едно рядко срещано в Европа уиски, мостра от което щедро ми бе предоставена от приятел /Наздраве, Преслав и благодаря за снимките!/. Само няколко седмици след като го получих с Яна заехме удобна позиция в шуменската реалност и му се насладихме точно преди три дни. Оттогава все се каня да му отделя екранно време, но пролетта навън ме блазнеше повече от стоенето пред екрана. Днес обаче усетих прилив на вдъхновение и възнамерявам да го обяздя. Ок, но кое е уискито? Представям ви Macallan Edition № 1 single malt whisky – едномалцово уиски на дестилерията Макалън, което през 2016г. положи началото на нова търговска линия на марката, известна като „Издания“ /Edition/. Последваха още два, а скоро ще бъде пуснат на пазара и общо четвъртият „Едишън“, всеки от които бива вдъхновен от житейско събитие, свързано с парфюмерията или кулинарията. Звучи странно, но ще се опитам да обясня. За да не бъде просто поредната бутилка с уиски на Макалън, рекламният отдел на компанията – собственик, Едрингтън, обвързва продукта с делото на изявени експерти от друга област на живота – при четвъртото издание се търси връзка с известни люде от парфюмерийния бранш, докато при Едишън 2 музата получи образа на испанските кулирани Рока, притежаващи известен ресторант и с участието на които са били селектирани част от ползваните за партидата бурета. За мен тези рекламни послания не са толкова значими, а есенцията се крие в спецификите на отлежаването на уискито, но за други ентусиасти и най-вече за Едрингтън ударението следва да бъде поставено другаде.
Какво отличава първия Едишън? Не знам дали сте запознати, но той официално не бе пуснат в Европа, а бе насочен за Азия и Северна Америка – политика, която аз не намирам за коректна спрямо ценителите на уискито тук, сред които се числя и аз. Намирам я ако не за дискриминационна, то поне за некоректна. Не оставайте с погрешно впечатление – и други конкурентни я прилагат. Това решение доведе до изкуственото завишаване на цената му на първичния и вторичния пазар /някои магазини са му определили стойности от по няколкостотин паунда/, съответно до ограничаване възможността по-широк кръг от малцофили да му се насладят.
Другата му особеност се обяснява с подбора на бъчвите – за цялата партида за ползвани бъчви от европейски /испански/ и американски дъб /първо и последващо пълнене/, които преди това са съхранявали шери от няколко винопроизводители в Испания. Бъчвите са с различен обем – включват по-малки бурета от типа хогсхед /hogshead/, по-големите пънчън /puncheon/ и тези от типа шери бът /sherry butt/, надхвърлящи почти два пъти вместимостта на хогсхед-а. Идеята зад различния избор е, че се комбинира уиски с различни нива на зрялост /при по-малките бъчви се достига по-бързо/ и комплексност. По същите съображения се съчетават и бурета, някои от които за първи път съхраняват уиски /т.нар. „first fill“ или първо пълнене/. За да се хармонизира необходимото количество уиски, отделните бъчви са смесени в специални съдове, след което благинката е била бутилирана при 48% алкохол. Възрастта не се посочва, но доверявайки се на опита си бих предположил, че уискито е сравнително младо. Цветът на течността не е подправян с карамел, а след като добавих вода се замъти, което ми подсказва, че тя не е студено филтрирана. А как се представи уискито при дегустацията?
Аромат – нотки малц, мед, овесени бисквити с мед и масло, опушени круши, шери, кожа, тирамису, спомен за кафе, тъмни стафиди, сладко от круши, сладост, желирани бонбони /плодови и с мирис на кола/, ванилия, ванилов крем с кафе, спомен за бисквитена торта с кафе, щрихи свежест, сушени подправки, слаба нотка прах, ацетон, фъдж и лек метален нюанс. На нос ми напомни силно на младо уиски на Гленгойн /Glengoyne/. Долових още лека парфюмност, нотки сушен тъмен плод и захарно петле. С вода – бонбони с мирис на горски плодове, сушени кайсии, бира и сушени подправки. Вкус – интензивен, дори леко агресивен. Спомен за чили, заемки прах, подправки, свежест, младежки нрав, свежи плодове от жълтата гама, слабо усещане за нагарчащ цитрус, мед, малц. С вода – по-спокоен, накиселяващ мотив, сладост, зърно и свежест. Финал – среден, пикантност, свежи зелени ябълки, мента. Усеща се интензивно. Намек за цитрус, нагарчащи бадеми, масленост, зърно и слаба метална нотка. С вода – свежест, сладост, интензивен.
Оценка: 85-86/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: варира.
В обобщение: младолико уиски, което се опитва да скрие игривия си нрав под винената пелена.
