Whiskeytemple_Vladimir 
Неделя или „слънчевият ден“ /にちようびили „nichiyōbi“ – така се изписва „неделя“ в Япония/ е идеалният момент да ви разкажа за срещата си с японското едномалцово уиски Йоичи /Yoichi/, произхождащо от едноименната дестилерия на остров Хокайдо. Тя, както и дестилерията на Миягикьо /Miyagikyo/ са собственост на компанията Ника, под което наименование се продават и смесените, бленд уискита между малцовете на двете дестилерии и зърненото, царевичното уиски, което се произвежда чрез колонните дестилатори в Миягикьо. Явно се надявам вече да сте прегледали и предходните ревюта на уиски от Йоичи и Миягикьо, които отдавна заемат значима част от блога, в частта `и, която съм посветил на Япония. За разлика от тях, днешното ревю касае нов продукт, който през 2016г. замени младите версии на Yoichi, носещи към онзи момент означение на възрастта си. Техният наследник, който щедро съм наснимал днес, крие годините си и е добил популярност и като Yoichi NAS /NAS – No age statement или уиски без посочена възраст/.
Покойният господин от горната снимка не е учителят на Брус Лий, а основателят на компанията Ника, чиято дейност започнала преди повече от 70 години в земята на самураите. Постепенно Масатака Такецуру изградил дестилериите на Йоичи и Миягикьо, опитвайки се да конкурира компанията Сънтори, в която самият той започнал професионалния си път, помагайки на Шинджиро Тори в изливането на основите, които днес наричаме японска уиски индустрия.
Връзката между Ника и Шотландия може да бъде открита не само в това, че Масатака е трупал опит на шотландския полуостров Кинтайър, но и в закупуването на шотландската дестилерия Бен Невис /Ben Nevis/. Именно по подобие на някои от бележитите шотландски дестилерии и Йоичи ползва опушен малц, който по спомен се внася от Шотландия, и директно подгрява медните си казани с пламък /Гленфидик и Гленфарклас са едни от малцината шотландски производители, също ползващи тази техника/.
Компаниятa Ника е основана от Масатака Такецуру, който почти навсякъде определят за „бащата“ на уиски индустрията в Япония. Коя би била майката не мога да предположа, но за Такецуру знам, че по подобие на основателя на Сънтори – Шинджиро Тори, е бил японец от по-странна „порода“, силно отворен към западния свят, в т.ч. и към производството на уиски.
Такецуру произхождал от семейството на производител на саке. Знаете, че сакето е слабо алкохолна японска напитка, която векове наред радва народа от островната държава. И така до средата на 19-ти век, когато Япония се отваря към света, в частност към САЩ. Засилват се търговските отношения и в японската култура навлиза, макар и не до там силно в началото, западното влияние. Една от проявните му форми е била и уискито като напитка, а и като начин на възприятие на света.
Именно в средата на 19-ти век в пристанището на Токио акостира американския кораб, управляван от Матю Пери /съименник на актьора от „Приятели“/, с чиято поява се свързва първия по-съществен контакт между източната японска култура и западното уиски. В края на века японски компании вече пробват да дестилират уиски, но им липсва опит и знания и напитката, добивана основно от царевица и ориз не се получава много добре.
И така през новия 20-ти век на сцената се появяват две лица – на Тори и Такецуру, които променят тези неудачи и поставят началото на успешния процес на производството на японско уиски. Такецуру в началото на 20-те години на века работил в „Settsu Shuzo Company“ и имал професионален уклон към химията. Била му поставена задача да изучи технологията на производство на уискито, поради което той си събрал багажа и потеглил към Шотландия. Основно опит попил в Hazelburn /към онези години отделна дестилерия в Кембълтаун, а сега бранд на Springbank/.
По време на престоя си там се запознал Рита Коуан /Rita Cowan/, която ако не се лъжа била сестра на братята Haig, произвеждащи уиски, което като марка е достъпно и нашия пазар. Харесали се и се оженили, като Коуан му вдъхвала голяма доза себеувереност. След като приключил обучението си Такецуру и Коуан се върнали в Япония, но през 1922г. „Settsu Company“ фалирала. Тогава Такецуру, натрупал вече опит като технолог, се присъединил към компанията „Kotobukiya“, основана от Шинджиро Тори, която по-късно щяла да стане Сънтори. Именно с помощта на Такецуру била построена и първата японска дестилерия за уиски – тази на Ямазаки.
След около десетина години, Масатака основал собствена компания за производство на уиски, чиято първа дестилерия била Yoichi /основана през 1934г./, разположена на о-в Хокайдо, който по климат наподобявал този в Шотландия. Компанията се казвала „Dai Nippon Kaju“, което се превежда като „Великата японска компания за производство на сок“.
В началото се ползвали именно бъчви, в които се съхранявал плодов сок /за сведение: уискито Хибики 12 отлежава частично в бъчви от японски сливов ликьор „умешу“/. През 1952г. името било променено на Nikka Whisky, което обединява в себе си първите срички на NIppon и KAju. Бизнесът потръгнал и през 1969г. на о-в Хоншу била построена и втората дестилерия на Ника – The Miyagikyo.
През 1998г. към медните казани в Miyagikyo били добавени и два колонни дестилатора. Към днешна дата производството кипи и в двете дестилерии на Ника, като за нещастие поради недостиг на старо уиски от компанията решиха да преустановят предлагането на уискита Yoichi и Miyagikyo с означение на възраст.
Невъзможно е да се разкаже историята на Ника, без да се спомене Сънтори и връзката между двете марки. Освен тях модерната японска уиски индустрия разполага и с други производители /Karuizawa, Hanyu/, но началото на дългия път към успешно конкуриране на дестилатите от Шотландия е поставен от Тори и Такецуру.
Историята на бутилката от горните снимки от попадането `и в моите ръце до дегустирането `и обхваща период от около 3 месеца. В началото на февруари я отворих и споделих част от нея с приятели, като останалото количество малц оставих да се поразвие под действието на проникващия в шишето въздух. Така процедирам с почти всички мои бутилки, защото вярвам, че в началото течността не е в състояние да разгърне потенциала си. По подобен начин се държеше и младият дестилат на Йоичи. Настъпилата пролет и поредният топъл ден обаче ме вдъхновиха да посегна към стъклото, за да го снимам и ревюирам. Преди да продължа искам отново да акцентирам върху чудесната идея да се ползва пластмасова капачка на винт, вместо тапа с естествен корк – Сънтори и Ника последователно залагат на този подход, който ми се струва по-удачен от мекото поресто дърво, което лесно се чупи и инфектира.
Какво представлява тази разновидност на Йоичи? Първо, това е едномалцово уиски, базирано на покълналия ечемик. Той е леко опушен с торфени буци при сушенето му, на което се дължи и лекия прашен нюанс в напитката. Без да съм категоричен, бих предположил, че са смесени бъчви от бърбън и по-малък процент бурета от шери. Конкретната възраст е тайна за нас, но бих заложил на 8-10 години. При дегустацията уискито обаче не ми се стори незряло, което ме навежда към предположение, че биха могли да бъдат замесени и бурета с по-стар дестилат. Алкохолното съдържание е 45%. Нямам информация дали е ползван карамел Е150 за подсилването на цвета на уискито, както и дали то е студено филтрирано. При всяко положение, дори и оцветител да е добавян, той не е изменил краските до прекалено неестествени параметри. А какво откриха любопитните ми сетива при контакта с отварата?
Аромат – лека парфюмност, одеколон, нотки сладникав жълтоплодов мотив, жълто грозде, прах, восък, свежест, мед, липа, дървесност, слаба пикантност, щрихи захарно петле, прасковен компот, манго, спомен за ползвани вече мадейра бъчви, жълти круши, солидно усещане за сладко от жълт плод, усещане като от сладко бяло вино, далечна асоциация с марля или бинт, препечено, сладко от кайсии, сушени кайсии, ванилия, смлени орехи, нектарини, горена захар върху крем брюле. С вода – още сладникави плодови нотки, ванилия, а след време по-тъмен нюанс като от шери бъчви, портокал като от безалкохолно или разтворим витамин, нектарини, бинт. Вкус – осезаема сладост, джинджифил, слаб прашен мотив, сладки зрели праскови, круши, ябълки, тоник с лимон, масленост, нежен профил, спомен за жълто грозде. С вода – кокос, пикантност и слаба горчивина. Финал – среден, слаба опушеност, прах, слаб солен мотив, сладост, цитрус, слаба пикантност, сладост от жълт плод, усещане за ядки, зърно и тревист спомен. С вода – бадеми, прах, зелени треви и сладост.
Оценка: 87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 170 лв.
В обобщение: нежно и леко уиски с плодов облик, към който се добавя усещане за опушеност, придаваща комплексност. Уиски за лятото.
