Dark Mode On / Off

Port Ellen 1980 – 2016 Rare Old single malt whisky

 
 
 Днес е денят! Настъпи дългоочаквания от мен момент, в който ще мога да ви приветствам в статия № 700 в блога Храм на уискито, приятели. Четири години след началните редове и страстта ми ме доведе до това сериозно по моите разбирания постижение, което няма аналог в България. Не знам дали си давам сметка, но 700 статии всъщност са 700 дни. През почти половината от изминалите над 1400 дни съм писал и представял интересни благинки, отделяйки време, средства и внимание. Не съм покорил друга планета, не съм изстрелял и автомобил в космоса, но от моя гледна точка стореното е единствено повод за радост и усмивки, защото знам какво ми е и ми коства, отчитайки и факта, че писането за уиски няма нищо общо с работата ми. И докато за някои работният делник се изчерпва с няколко часа в офиса или на обекта, при мен паралелно с него протича и хобито ми. Не за час, ден или седмица, а казано по-разговорно – трае 24/7. Любовта към уискито ме отведе на прекрасни места, а тя ме срещна и с много от вас, приятели. Благодаря ви, че се навъртате тук и че четете статиите, които подготвям. Благодаря и на тези от вас, които ми пишат с въпроси за даден продукт, и на тези, посетили някои от водените от мен уиски сбирки. Най-вкусното предстои! Споменавайки нещо вкусно, нека отметна всяка форма на съмнение, разкривайки специалното уиски, което ще заеме дължимото му място тук. А то е отредено на едномалцово уиски от може би най-емблематичната шотландска дестилерия – Порт Елън /Port Ellen/. Затегнете коланите и отворете банковите си сметки, да започваме! 🙂
 
 Порт Елън за ценителите на уискито по света е име, равносилно на почти митологично същество. На еднорог, да речем, който е и националният символ на Шотландия. Отдавна ми се искаше да се докосна до нейно уиски, но цената му е непосилна – дестилерията не произвежда собствено уиски /към това ще се върна по-късно/ от 1983г., което автоматично води до повишаване стойността на наличните запаси. С такива разполагат не само собствениците от Диажио /Diageo/, но и редица компании – независими бутилировачи, сред които са Гордън и Макфейл /Gordon & MacPhail/, от чието портфолио е и ботлинга, който описвам, Signatory /Сигнътъри/ и Дъглас Ленг /Douglas Laing/. Без значение кой ги пуска на пазара, те винаги са редки, в наистина ограничено количество и винаги се разграбват бързо от инвеститорите – колекционери, разполагащи с по-големи възможности. Покупката на уиски от Порт Елън действително е инвестиция, тъй като не е ясно колко бъчви с нейно уиски все още са налични и кога ще привършат.
 Дестилерията до днес не намираше място в блога и в следващите редове ще ви разкажа малко повече за историята `и. За година на основаването `и отделните източници сочат 1824г. или 1825г. За основоположник се спряга името на Алексанъдр Макей, като преди възникването ` мястото било ползвано за обработка на малц за други производители.
 Макей скоро бил принуден да прехвърли дестилерията на свои роднини, които от своя страна в началото на 30-те години на 19-ти век били заменени от Джон Рамзи, с чието дело историята свързва утвърждаването на реномето на Порт Елън да края на века, когато той починал и контролът бил поет от съпругата му. В управлението била подпомагана от сина си, който я прехвърлил през 1920г. на обединението на компаниите на Джон Дюар и Джеймс Бюкянън /Port Ellen Distillery Co./. Те от своя страна били придобити от Distillers Company Limited /DCL/, в чиито ръце попаднала и дестилерията на Порт Елън.
 
 В началото на 30-те години, приблизително 100 години след началото на управлението на рода Рамзи, „DCL“ затворили Порт Елън за около 30 години, до края на 60-те. През 1967г. броят на казаните бил увеличен с оглед моментното завишено търсене на малцово уиски за целите на бленд индустрията и дестилерията била събудена от дългия си сън. Технологично била осъвременена с идея да посрещне нуждата от малц в следвоенния период.
 Британската криза от 80-те години на 20-ти век и слабото търсене на опушено уиски довели до съдбоносното решение Порт Елън да бъде повторно затворена. И така до днес, когато актуалният собственик /Diageo/ взе решение да я върне отново към живот в идните няколко години в преследване на славните `и дни.
 Затварянето `и обаче не довело до абсолютното преустановяване на дейността. Заради възможностите `и в рамките на Порт Елън към днешна дата се осъществява малцуването на ечемика за част и от другите дестилерии от остров Айла, включинелно за Лагавулин /Lagavulin/ и Къ Ила /Caol Ila/, които също се притежават от Диажио.
 
 На годишна база Диажио пуска на пазара различна по възраст разновидности на Порт Елън. Не техен представител обаче опитвам днес, тъй като те нямат официален внос за България /надявам се да опитам подобен ботлинг в Шотландия/. По време на Whiskey Fest Sofia 2017 на щанда на компанията „Gordon & MacPhail“ бяха изложени доста редки и интересни благинки, част от които са на път към блога, сред които бе и ботлингът, който виждате на снимките към статията. „Гордън и Макфейл“ разполагат с различни търговски линии, обединяващи предлаганите уискита по съответен критерий. В конкретиката на днешното представяне това е серията „Rare Old“, под която се бутилират редки и не до там достъпни за всеки напитки. Не съм сигурен колко точно бутилки са напълнени от тази серия, но предполагам, че са не повече от няколкостотин. Цената също не ми е известна, но в някои западни сайтове надхвърля 1000 евро.
 
 Това, което си струва повече да се отбележи е възрастта на уискито. Стана ясно, че отдавна Порт Елън не произвежда за себе си. Това, което описвам днес е получено през 1980г. – само няколко години преди второто `и затваряне. Бутилирано е някъде през 2016г. /LOT RO/16/05/, което сочи, че течността е на 35-36 години. Сама по себе си тя буди респект, а в съчетание с произхода на течността, уважението и чувството на удовлетворение става двойно. Алкохолният градус също е на висота – 46%. Ако се зачетете в задния етикет ще се уверите и в това, че уискито не е студено филтрирано, а цветът му е напълно естествен и карамел е150 не е ползван. Не съм сигурен във вида ползвани бъчви, но по мое мнение участие са взели ползвани вече шери бъчви /възможно е уискито да е пълнено само от една бъчва/.
 
Аромат – восък, нотки лимон, лимонада, прах, прашен под, пикантност, марината, сладникав сушен жълт екзотичен плод, асоциация с мириса на препарат за полиране на дърво. Въпреки годините престой в бъчвата мирисът е някак свеж, но не незрял. Усеща се интензивно, носи спомен за карамел, сушени кайсии, череши. Долавя се и винена нотка. Напомни ми в някаква степен на кюспе, тахан, а постепенно се разви и спомен за вавилов крем, шоколад, шоколадова вафла, тирамису и сопмен за аромата на сладко от кайсии. С вода /добавих само една, тъй като уискито е доста старо, а и не разполагах с достатъчно количество малц/ – по-тъмен плодов мирис, още нотки прах, шоколад и асоциация с винено влияние. Вкус – прашно-восъчен, сладникав, доза минералност, пикантен, но същевременно и свеж и не до там дървесен. Щрихи зелени и жълти ябълки и круши, спомен за опушеност, лека сухота, нотки желирани бонбони с вкус на жълти плодове, лимон, лимонена кора, но без интензивното нагарчане, дори пъпеш. С вода – слаби танини, цитруси и жълти плодове, съчетани с още прилики с восък. Финал – среден до траен, предлагащ асоциация с восък, сладост, но умерена, приятна дървесност, без прекомерна горчивина или пикантност. Напомни на нещо прегоряло, както и на леко ферментиращ жълт плод /кайсии, праскови/, смлени орехи, нищожна опушеност. Съзнанието ми разгада и нюанс на зелена билка. С вода – ядки, свежи плодове и намек за прах.
 Оценка: 91/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна.
 В обобщение: уиски, което намирам за едно от най-вкусните, които съм опитвал. Балансирано и богато, без да се натрапва даден негов компонент.      

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram