Whiskeytemple_Vladimir 
 |
| дестилерията в гръб |
 |
| вторият етаж на сградата, където съхне ечемика |
 |
| указателната табела към втория етаж |
 |
| уредите, с които се постила и обръща ечемика |
 |
| гледка през прозорчето на т.нар. „молтинг“ към двора |
И при представянето на дестилерията стана дума, че Бенриак е от онези уиски производители в Шотландия, които все още се опитват сами да си малцират и сушат ечемика, макар това да не е достатъчно за да удовлетвори нуждите им от зърно и да се налага закупуване на допълнително количество от съответните заводи. На горните фотоси виждате кадри именно от сградата, където се суши ечемика, т.нар. „maltings“. Ечемик нямаше в момента на посещението ни, но странните сечива за разстилането и обръщането му бяха там.
Следващата стъпка, моля! Резонно идва ред на подхранването на огъня, който следва да изсуши остатъчната влага в ечемика и да препятства изхранването на зелена част на зърното. Килнът е мястото, където е разположена пещта, която се захранва с въглища или торф /поне в миналото/. На снимките ще видите кадри от там – тук се е случила магията и за 22-годишното уиски.
 |
| технология, обслужваща работещия с пещта |
 |
| въглища, очакващи следващите гости в дестилерията |
 |
| график на производството |
 |
| оръдието на труда, с което се реже торфа |
След изсушаването на ечемика, малцът следва да се смели и да се смеси с топла вода, за да се получи сладникавата течност „уорт“ /wort/, която по-късно ще ферментира под въздействието на добавената във ферментационните съдове „уошбек“ /wash back/ мая. Тези стъпки съм ги показвал нагледно при другите статии за посещения в дестилерии. Тук не бих могъл заради въведеното ограничение за снимане в тези зони. Принципът е същият. Но поне от района около Бенриак разполагам с доволно количество красиви кадри.
Забравих да попитам колко бъчви се съхраняват в адски красивите каменни складове, но със сигурност са хиляди. Самите каменни „пазители“ са десетки на брой и като че ли нямат край. Видът им, както и този на излегналите се пред тях съхнещи бъчви /от всякакви видове и размери/, биха превърнали и най-отявленият въздържател в малцов любопитко, очакващ заключителната част на всяко едно посещение – опитването на вече завършения продукт. Един от тези продукти, които бе изложен пред нас в посетителския център бе 22-годишният Бенриак Албарица, който не изпих на място, а си прелях и снощи опитах на спокойствие в домашна атмосфера – трудно беше да го опазим в куфара по пътя към България, но стане ли дума за уиски, малцофилът придобива нечовешка сила и воля.
Кое го прави толкова специален /от формулировката на питането ми разбирате, че той не е случаен/? Освен зрялата му възраст /22 години престой в бурета не са шега работа/, уискито носи още няколко отличителни особености. Течността носи името „Albariza“ – Албарица на български. Това е така, тъй като след първоначалния си престой в американски дъбови бъчви /съхраняващи преди това основно бърбън, но не е изключено да в тях да е отлежавало и шери/, уискито е досъзряло за определен период /не знам колко точно/, с други думи е „финиширано“, в бъчви, в които е съзрявало испанското вино педро хименез /PX в съкратен вариант/. То, както и повечето сортове грозде, необходими на шери индустрията, расте на няколко типа почва в Испания, сред които е и Албарица – почти бяла на цвят и присъща за района на Андалусия /Аренас и Барос са останалите два разпространени вида почвени слоеве за Херез/. Оттам произлиза и търговското наименование на няколкото по-зрели дестилата на Бенриак, ползвали бъчви от сладкото испанско вино /преди конкретното уиски на пазара бе пуснат и BenRiach 18 y.o. Albariza/.
Чудатостите не се изчерпват с това. Не по-малко значимо е наличието на силно торфено влияние върху уискито – точно така, ечемикът за него е бил сушен с горящи торфени буци, които са придали на получения спирт разпознаваемия димен профил. Към всичко написано трябва да прибавим и отсъствието на оцветител карамел Е150 и липсата на студено филтриране на дестилирания алкохол, за да получим крайната малцова симфония. Е, вече сме готови да се потопим в духа на испано-шотландската малцова армада.
Аромат – интензивен, носещ сериозен спомен за евкалипт, тютюн от сърцевината на кутията с цигари, спомен за морски бряг и сериозна опушеност, напомняща на събратята му от остров Айла. Зад всичко това стои солидна сладост, намек за леко накиселяващ плод, грозде, ферментиращи плодове, червени ябълки и портокали. Над всички тях обаче стои опушеността, която ми напомни на дим от огнище. Разгадах и интересна асоциация със зехтин, дори машинно масло /нищо лошо в това/, а след минути пред мен се разгърнаха типичните за виненото влияние тъмни нотки – тъмни плодове, какао, следствие и от влиянието на самото дърво, асоциация с кафе и тирамису. В този момент виното и дървесността изместиха дима от челното място. Мирисът ми напомни и на стара хартия, като донесе и спомен за екзотичен плод, в комбинация с описаните вече асоциации с тъмни сушени плодове. Щрихите евкалипт и силна мента, също не отстъпиха. С вода – дим, огнище, машинно масло, свежест, гроздов сок и нюанс на сушен тъмен плод. Вкус – също интензивен. Пикантност, сладост, солидна опушеност, спомен за джинджифил и чили, дървесност, усещане за прегорял крем карамел, нотки свежи плодове от жълтата гама, мента и слаба сухота. С вода – обилна сладост, спомен за солена лакта и намек за свеж плод. Финал – среден до траен, носещ танини, сгряваща пикантност, приятна дървесност, съчетана с опушеността като от огнище. Усеща се и алкохолът, който обгръща устната кухина. Появи се и нотка за жълти и зелени плодове, жълто грозде, прилика с препечена филия и със солени слабо нагарчащи печени лешници. С вода – грозде, дървесност, слаби танини и слаба сухота.
Оценка: 86-87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: над 400 лв.
В обобщение: буйно уиски със сериозен характер, което би подхождало на агресивно хладно време. Изградено от приятелството между сладостта, плодовите нотки и интензивното влияние на торфа.
