Dark Mode On / Off

BenRiach 22 y.o. Albariza single malt whisky PX finish

 Добрата страна на това да разполагаш с фотоапарат при посещенията си в дестилериите, а и не само, е че ровичкайки в архивите му откриваш снимки, за които си забравил, че съществуват или както бе в моя случай, които не успях да прехвърля към телефона си поради недостиг на свободно пространство. За лоша страна не се сещам. Това, което се опитвам да кажа е, че вчера, след като опитах уискито, което виждате да се пъчи гордо над текста, реших да му изнамеря снимките, за да ги брандирам с името на блога и да ги ползвам в днешната статия № 748. Тършувайки из аналите на историята, се натъкнах на няколкото фотоси, които заснех с фотоапарата около дестилерията на Бенриак /BenRiach/ и за която ви разказах в предходната статия. Към момента на написването `и не всички снимки от посещението ни там бяха на мое разположение и не успях да ги вместя в материала. Тъй като обаче вчера опитах BenRiach Albariza 22 y.o. single malt whisky, с което ви срещам сега, реших да се поправя, изпълвайки виртуалната площ не само с неговото изображение, но и с това на реалността около дестилерията. Резултатът – снимки на корем, които ще вградя в основите на изложението.

дестилерията в гръб
вторият етаж на сградата, където съхне ечемика
указателната табела към втория етаж
уредите, с които се постила и обръща ечемика
гледка през прозорчето на т.нар. „молтинг“ към двора

 И при представянето на дестилерията стана дума, че Бенриак е от онези уиски производители в Шотландия, които все още се опитват сами да си малцират и сушат ечемика, макар това да не е достатъчно за да удовлетвори нуждите им от зърно и да се налага закупуване на допълнително количество от съответните заводи. На горните фотоси виждате кадри именно от сградата, където се суши ечемика, т.нар. „maltings“. Ечемик нямаше в момента на посещението ни, но странните сечива за разстилането и обръщането му бяха там.

 Следващата стъпка, моля! Резонно идва ред на подхранването на огъня, който следва да изсуши остатъчната влага в ечемика и да препятства изхранването на зелена част на зърното. Килнът е мястото, където е разположена пещта, която се захранва с въглища или торф /поне в миналото/. На снимките ще видите кадри от там – тук се е случила магията и за 22-годишното уиски.

технология, обслужваща работещия с пещта
въглища, очакващи следващите гости в дестилерията
график на производството
оръдието на труда, с което се реже торфа

 След изсушаването на ечемика, малцът следва да се смели и да се смеси с топла вода, за да се получи сладникавата течност „уорт“ /wort/, която по-късно ще ферментира под въздействието на добавената във ферментационните съдове „уошбек“ /wash back/ мая. Тези стъпки съм ги показвал нагледно при другите статии за посещения в дестилерии. Тук не бих могъл заради въведеното ограничение за снимане в тези зони. Принципът е същият. Но поне от района около Бенриак разполагам с доволно количество красиви кадри.

 Забравих да попитам колко бъчви се съхраняват в адски красивите каменни складове, но със сигурност са хиляди. Самите каменни „пазители“ са десетки на брой и като че ли нямат край. Видът им, както и този на излегналите се пред тях съхнещи бъчви /от всякакви видове и размери/, биха превърнали и най-отявленият въздържател в малцов любопитко, очакващ заключителната част на всяко едно посещение – опитването на вече завършения продукт. Един от тези продукти, които бе изложен пред нас в посетителския център бе 22-годишният Бенриак Албарица, който не изпих на място, а си прелях и снощи опитах на спокойствие в домашна атмосфера – трудно беше да го опазим в куфара по пътя към България, но стане ли дума за уиски, малцофилът придобива нечовешка сила и воля.

 Кое го прави толкова специален /от формулировката на питането ми разбирате, че той не е случаен/? Освен зрялата му възраст /22 години престой в бурета не са шега работа/, уискито носи още няколко отличителни особености. Течността носи името „Albariza“ – Албарица на български. Това е така, тъй като след първоначалния си престой в американски дъбови бъчви /съхраняващи преди това основно бърбън, но не е изключено да в тях да е отлежавало и шери/, уискито е досъзряло за определен период /не знам колко точно/, с други думи е „финиширано“, в бъчви, в които е съзрявало испанското вино педро хименез /PX в съкратен вариант/. То, както и повечето сортове грозде, необходими на шери индустрията, расте на няколко типа почва в Испания, сред които е и Албарица – почти бяла на цвят и присъща за района на Андалусия /Аренас и Барос са останалите два разпространени вида почвени слоеве за Херез/. Оттам произлиза и търговското наименование на няколкото по-зрели дестилата на Бенриак, ползвали бъчви от сладкото испанско вино /преди конкретното уиски на пазара бе пуснат и BenRiach 18 y.o. Albariza/.

 Чудатостите не се изчерпват с това. Не по-малко значимо е наличието на силно торфено влияние върху уискито – точно така, ечемикът за него е бил сушен с горящи торфени буци, които са придали на получения спирт разпознаваемия димен профил. Към всичко написано трябва да прибавим и отсъствието на оцветител карамел Е150 и липсата на студено филтриране на дестилирания алкохол, за да получим крайната малцова симфония. Е, вече сме готови да се потопим в духа на испано-шотландската малцова армада.

 Аромат – интензивен, носещ сериозен спомен за евкалипт, тютюн от сърцевината на кутията с цигари, спомен за морски бряг и сериозна опушеност, напомняща на събратята му от остров Айла. Зад всичко това стои солидна сладост, намек за леко накиселяващ плод, грозде, ферментиращи плодове, червени ябълки и портокали. Над всички тях обаче стои опушеността, която ми напомни на дим от огнище. Разгадах и интересна асоциация със зехтин, дори машинно масло /нищо лошо в това/, а след минути пред мен се разгърнаха типичните за виненото влияние тъмни нотки – тъмни плодове, какао, следствие и от влиянието на самото дърво, асоциация с кафе и тирамису. В този момент виното и дървесността изместиха дима от челното място. Мирисът ми напомни и на стара хартия, като донесе и спомен за екзотичен плод, в комбинация с описаните вече асоциации с тъмни сушени плодове. Щрихите евкалипт и силна мента, също не отстъпиха. С вода – дим, огнище, машинно масло, свежест, гроздов сок и нюанс на сушен тъмен плод. Вкус – също интензивен. Пикантност, сладост, солидна опушеност, спомен за джинджифил и чили, дървесност, усещане за прегорял крем карамел, нотки свежи плодове от жълтата гама, мента и слаба сухота. С вода – обилна сладост, спомен за солена лакта и намек за свеж плод. Финал – среден до траен, носещ танини, сгряваща пикантност, приятна дървесност, съчетана с опушеността като от огнище. Усеща се и алкохолът, който обгръща устната кухина. Появи се и нотка за жълти и зелени плодове, жълто грозде, прилика с препечена филия и със солени слабо нагарчащи печени лешници. С вода – грозде, дървесност, слаби танини и слаба сухота.

 Оценка: 86-87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: над 400 лв.

 В обобщение: буйно уиски със сериозен характер, което би подхождало на агресивно хладно време. Изградено от приятелството между сладостта, плодовите нотки и интензивното влияние на торфа.  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram