Dark Mode On / Off

Springbank 1997-2017 20 y.o. single malt whisky /Whisky Broker/

 
 Поредното много силно уиски от дестилерията Спрингбанк /Springbank/ ви очаква в статия № 688 от блога Храм на уискито. Без значение е обстоятелството, че е бутилирано не от собствениците на дестилерията, а от друг търговец /Whisky Broker/ – капките тъмен малц поддържат все така високо нивото на продукцията на базираната в градчето Кемпбълтаун шотландска дестилерия. Чак започвам да се чудя дали е възможно някога техен малц да ме разочарова … 
 Днешната ни среща започна без словесна увертюра. Без излишно прахосничество на думи и време се представя и самата бутилка, мостра от която пристигна до мен благодарение на приятел /наздраве, Стан!/ – хартиеният къс демонстрира отлично познание на душата на истинския ценител на уискито като напитка. Кратко, точно и ясно, почти в телеграфски стил, са възпроизведени съществените белези на това 20-годишно малцово /ечемично/ уиски. Да, то произлиза от мощите на Спрингбанк, но бъчвата /в случая уискито е пълнено само от едно буре с № 108/ е била продадена на хората от сравнително новата компания „Уиски брокер“ /Whisky Broker/. Говорейки за самото дърво, не би било възможно да подминем и предишното съдържимо, което то е съхранявало преди дестилирания през 1997г. Спрингбанк – бурето е от типа шери хогсхед /sherry hogshead/, което ще рече, че летвите за него са били съчленени от няколко други ползвани преди това бъчви, а преди самото уиски в него е отлежавало испанското вино шери /съдейки от впечатленията си бих предположил, че шерито е било олоросо/. Общо са били бутилирани 268 бутилки, а моята доза произлиза от шише № 28. И тъй като говорим за делото на компания-независим бутилировач /основана през 2010г. от Мартин Армстронг/, която държи на коректното отношение, то можем спокойно да възхвалим естествения, почти махагонов цвят на уискито – карамел е150 не е добавян, а наподобяващата кола напитка не е била студено филтрирана. Откъде знам – пише го на етикета. По недвусмислен начин са отразени и датата на дестилиране на алкохола /14.03.1997г./ и на бутилирането му /05.09.2017г./, както пълненето му без добавяне на вода /cask strength/ при красивия алокохолен градус от 48,9%.
 А какво можем да си кажем за самия производител? В няколко думи, без патетика, без словоблудствените рекламни послания от етикетите на големите брандове. Първо, от поколения тя е собственост на фамилията Мичел. В Шотландия управляваните по подобен метод дестилерии, поне утвърдените от тях, а не нововъзникналите през последните 3-4 години, са няколко – Гленфарклас е една от тях. Можем да добавим и рода Грант, който умело ръководи Гленфидик, Балвени, Ейлса Бей и Кининви. При Спрингбанк/ Килкеран /намира се в съседство и се управлява от фамилията/ се залага, когато е възможно, на ечемик от Шотландия, а целият подготвителен процес по малцуването му /по покълването му/ протича на место, а не в индустриален комплекс. В пределите на дестилерията преминава и сушенето му в почти поетично изглеждащите килнове, димът от които излиза през комините, известни и като пагоди. Същият този дим понякога носи доста интензивни усещания, тъй като гамата на производителя включва и разновидности на силно опушени дестилати. 
 Хората от дестилерията не ползват оцветител за подлъгване на сетивата на непознатите потенциални купувачи и затварят алкохола в стъклените бутилки при 46%, освен когато се представя лимитиран продукт с друг градус. Спиртът не се пречиства посредством технологията на студената филтрация, което пък позволява повече мастни съединения от зърното да си проправят път към финалния продукт при бутилирането му. Всичко изброено способства за утвърждаването на продуктите на Springbank в средите на любителите на малцовото уиски, като единственият недостатък е, че производственият обем е сравнително малък, което в комбинация със завишеното търсене води до оскъпяване на част от продуктите на марката. Но идеално щастие не съществува и колкото и да ми се иска да се докосна до 25-годишната версия на Спрингбанк, засега няма изгледи това да се случи. Възпират ме около над 1000 причини, а може би и повече. Но нека не пренебрегвам зрелия и доста интересен 20-годишен представител, който може да бъде открит в някои от аукционите онлайн за около и над 200 евро.

 Аромат – спомен за кола, желирани бонбони с мирис на кола, какао, джинджифил, слаб намек за пушек и морски бряг. Нотките какао ми напомниха и на мириса на сладкишче брауни или мъфин с какао, както и на кекс с какао и орехи. Долавя се приятна дървесност и заемки от виното. Не бих казал, че уискито се усеща прекалено сладко – тъмните плодове като асоциация се откриват и напомнят на къпини или друг тъмен горски плод, но не носят силно сладко усещане. Разгадах и спомен за презрял банан, нотки нектар от тъмни плодове, още какао, солени щрихи, сушени боровинки, а с времето още от самото вино. Мотив солени сушени подправки като сминдух или шарена сол, кафе, заемки кленов сироп и приятен спомен за лакирана дървесина, лешници, орехов ликьор, какаов крем/ какаов пудинг с орехи. Оставя охлаждащо усещане в носа, както и далечна асоциация с мириса на катранен шампоан или сапун /приятна при това/. С вода – шоколад, тъмен и с парченца лакта и сол, сушени сини сливи. Вкус – сладост, пикантност, добре интегрирана минерална нотка, дървесност, усещане за сухота, какао, сушен тъмен плод, восък. При второто отпиване се долавя повече пикантност, дървесност, йод, пушек, лек медицински нюанс, какао и нагарчащи ядки. С вода – по-силна сладост, шоколад с тъмни плодове, тъмни череши, пикантност, дървесност, какаово зърнено десертче /flapjack/, чили или джинджифил. Финал – среден до траен, още какао, чили, слаба сладост, дървесност, препечен хляб, нагарчащи кайсиеви ядки, дим, сажди, въглен от дървени въглища. Стори ми се и някак свеж за годините си. Разви се още дървесност и спомен за тъмен шоколад, постепенно и сухота, мотив хмел и бира стаут. С вода – опушеност, интензивен, спомен за прегоряла гума, сухота и още какао, мента и свежо усещане.


 Оценка: 87-88/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: определя се на вторичния пазар и най-често надхвърля 200 евро.


 В обобщение: сериозно уиски, при което виното и дървото допълват леко соления и морски настроен Спрингбанк.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram