Dark Mode On / Off

Glendalough 13 y.o. Mizunara cask finish Irish whiskey

снимката е от The Whisky Exchange
 
 Статия № 689 от блога Храм на уискито започва с леко отклонение. Ще се опитам да го държи в разумни граници, за да не пропусна същината `и покрай другите писания. Но изчерпателността изисква от мен да поема по този обходен маршрут. На първо време, нека се върнем в края на март 2017г. Тогава в София се проведе ежегодния вече пролетен уиски фест, носещ по-широкото име „Whisky, rum & wine“. За разлика от есенното издание, организационната тежест за организирането на което носят колегите от „Максиъм България“, то при пролетното издание отговорността за реализирането му пада почти изцяло, ако не и напълно върху екипа от „Optimist1“ – това е компанията, която внася тук не само уиски, но и различен по вид алкохол и чашите за уиски Гленкирн. Този уиски сбор дебютира през февруари 2015г. и оттогава приятелите от „Оптимист“ в първите месеци на новата година впрягат усилия и запрягат ръкави с идеята да разширят представата ни за него. През 2017г. се проведе в хотел „Маринела“ в София, където /издавам тайна/ ще се съберем на 23 и 24.03.2018г. за тазгодишния му формат. За него ще пиша подбробно, когато разполагам с повече информация, но да речем, че с Яна ще бъдем на щанд на малцово уиски, което харесвам, а по всяка вероятност ще водя и уиски клас или уиски среща. Наречете го както ви е удобно – идеята е, че ще представя няколко интересни дестилата, но засега няма да издам кои. Та, отново към 2017г., предупредих ви, че мисълта ми /само една е, защото съм рус/ може да избяга. През миналата година бяхме на щанда на ирландското уиски Глендалох /Glendalough/, което бе представено за първи път в България и още тогава останах приятно изненадан от селекцията на бъчвите, които собствениците на младата ирландска дестилерия са закупили. Не са ги дестилирали те, тъй като компанията им все още е на няколко години.
 Минаха се месеци, сезоните се смениха и с тях в блога се появиха представяния и на трите продукта на компанията /на уискитата им, тъй като те произвеждат и други напитки/. И за да затвърдят добрите изяви на уискитата си хората от Глендалох изненадаха света, променяйки вида и съдържимото на част от дестилатите си. Компания към съществуващата вече „13-ка“ /визирам 13-годишното малцово уиски/ прави нов аналогичен по възраст ботлинг /този от снимката/, който обаче се различава от нея по съществен признак – по ползваните бъчви. Преди да продължа с бележките си ще споделя с вас, че мостра от него получих от основателя на „Оптимист1“ и мой приятел, Пепи Керемидчиев, който имаше отворена бутилка при себе си. Затова не разполагам със собствени снимки на шишето и ползвам тази от „TWE“.
 Отново да погледна към уискито /към виртуалния му образ/ и към информацията за съдържимото във вече промененото като визия стъкло. И това уиски произлиза от ирландската дестилерия на „Куули“ /Cooley/, като бъчвите за него за били купени от основателите на Глендалох, за да им носят приходи, докато собственото им уиски качва възраст. Двойно дестилирано е през медните казани в Куули и е малцово /ечемично/. Отлежаването му преминава в бъчви от бърбън, първо пълнене, какъвто бе подходът и спрямо стандартната 13-годишна разновидност. И тук се случва магията, която Глендалох ползва – финалният период от няколко месеца уискито прекарва в бъчви от японски дъб /mizunara – миз[ц]унара/, направени в остров Хокайдо, Япония, които след това са били изпратени към новия си дом в Уиклоу, Ирландия. Това е и първото ирландско уиски, прибягващо до услугите на японски дъб /при шотландските благинки това вече се е случвало/. След необходимия престой в тях, уискито е бутилирано без студено филтриране при 46% алкохолно съдържание, но имам съмнение, че е ползван оцветител карамел е150 за подсилване на краските му.
 Аромат – дървесност, нетипичен профил за ирландско уиски, който донесе и асоциация с мириса на препарат за полиране на дървесина. Долових спомен за коктейлни череши, плодово боле, накиселяващи кайсии, праскови, мандарини, подправки, сладост, ванилов крем с жълти плодове /накиселяващи/, свежест, нотки манго, екзотични плодове, ванилия, цветен нюанс, бял шоколад, портокалово сладко, намек за бяло десертно вино /токайско/, а след време се усети и малко по-тъмен винен нюанс. Бих добавил още мед, спомен за мента, асоциация с банани, щрихи бананов кейк или бананов пълнеж от печен сладкиш. С вода – лимон, препарат за съдове с мирис на лайм/ лимон, кайсии и жълти сливи. Вкус – пикантност, сладост, кайсии, праскови, нектарини, мотив екзотични плодове, чили или джинджифил, дървесност. Изсмуква влагата от езика. Нотка натурални зърнени бисквити, както и бисквити с пълнеж или крем от жълти плодове. Сладостта в началото бе силна, но впоследствие се допълни от намек за портокалова кора. В някаква степен доловените щрих нектарини ми напомниха и на малц на Бушмилс. С вода – още сладост, лакта, тревисти и цветни заемки. Финал – среден по продължителност, сладникав, но не прекомерно, тъй като сладостта се допълва от нотките нагарчащи ядки. И тук долових спомен за бяло десертно вино, лека сухота, дървесност, нектарини, сгряваща пикантност и доза свежест. Бих посочил и спомената вече портокалова/ цитрусова кора. С вода – дървесина, сухота, нагарчащи цитруси и свежест, която в някаква степен ми напомни на зеле.
 Оценка: 88/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна все още
 В обобщение: комплексно и шарено като профил уиски, което радва с внесената иновация при селекцията на бъчви. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram