„Младите да са живи и здрави!“ – така казват по-старите хора, явно и нескрито демонстрирайки доверието и надеждите си в младостта. Кой съм аз, за да оспорвам подобно съждение, особено, когато под „млади“ разбирам представителите на шотландската дестилерия Спрингбанк /Springbank/, стоящи още в зоната на малолетието ?! Такова младо уиски е и напитката от снимката по-горе, която, ведно с мострата, достигна до мен благодарение на приятел /наздраве, Стан/. В днешния чудесен пролетен ден, само няколко мига преди отпътуването ни към земите на феста „Whisky, rum & wine 2017“, където ще може да ни откриете на щанда на ирландското уиски Глендалох /Glendalough/, реших да ви представя 12-годишния Спрингбанк, бутилиран с градуса на бъчвата /cask strength/, отлежавал през всичките си крехки дванадесет лета в бъчви от бургундско вино, първо пълнене. Това е последната статия за месеца и прецених, че е удачно да го завърша със стил.
Дестилерията Спрингбанк е основана през 1828г. от Арчибалд Мичел на шотландския полуостров Кемпбълтаун, като и към момента е собственост на фамилията Мичел /попаднах и на информация, че е основана от фамилията Рийд, които били в роднински връзки по статовство с рода Мичел/. До 1837г. дестилерията функционирала под името „William Reed Jun. & Co“, като впоследствие била придобита от „John & William Mitchell“ /Джон и Уилям били роднини на Уилям Рийд, който бил женен за представителка на фамилията Мичел/. Впоследствие името било променяно още няколко пъти, за да се стигне до Първата и Втората световна война, през които производството било прекратено. Именно до 1930 година дестилерията бележи завиден успех, но финансовата криза и човешката ни глупост, израз на която е избухналата война, стопирали порива ѝ. Между 1981г. и 1989г. дестилерията отново затворила врати, за да се стигне до новата декада, през която собствениците ѝ, в опит да възродят славата от изминалите години, закупили помещенията на някогашната дестилерия „Longrow“ /Лонгроу/. В наши дни под покрива на „Springbank“ /Спрингбанк/ се произвеждат три вида уиски – „Springbank“, „Longrow“ и „Hazelburn“ /Хейзълбърн/.
Освен всичко изброено, имайте предвид, че Спрингбанк е една от малкото, ако не и единствената шотландска дестилерия, която изцяло е „затворила“ процеса на производството на уиски – набавя си ечемика от околните ферми, сама го малцира, тъй като разполага с т.нар. „malting floor“ /за някои от ботлингите се ползва и торф за сушене на ечимика/, дестилира го, след което го съхранява в складовете до дестилерията, а след няколко години хората от Спрингбанк го бутилират на място, тъй като разполагат и със съответната поточна линия. Тези `и особености я определят като „занаятчийска“, „craft“ дестилерия. Продукцията `и не надвишава няколкостотин хиляди литра спирт годишно, който не се оцветява и не се пречиства чрез технологията на студената филтрация преди бутилиране.
Продуктовата гама е разнообразна и включва станадартния 10-годишен Спрингбанк, 12-годишни версии с градуса на бъчвата, 15-, 18-, 21- и 25-годишни малцови уискита, „зелени“ /био/ вариации с различна възраст, както и по-разчупени разновидности с частично или цялостно отлежаване във винени бъчви. Springnank 12 Burgundy е такова лимитирано издание с тираж от няколко хиляди бутилки, което бе представено през лятото на 2016г. Предлага натурален цвят, липса на филтрация и 53,5% алкохолно съдържание. Първоначалната му стойност бе около 60 паунда, но бутилките се изкупиха почти светкавично и сега може да ги срещнете със солидна надценка.
Аромат – солидно плодов, пикантен, нотки кожа, сладост, ванилов крем, крем брюле, морски нюанс, включващ и асоциация с нещо солено, почти нулева опушеност /по правило Спрингбанк носи 8-10 фенолни единици/, щрихи препечени тестяни гевречета, зърно, цитрус, безалкохолно с мирис на цитрус, портокали, карамел, захарно петле, кайсии, запечени накисиляващи ябълки с масло, плодова тарталета с кисело киви, ябълки и цитрус, заквасена сметана с жълти плодове, обикновени бисквити /“Закуска“/ натопени в кисело мляко. Постепенно долових и слаба тъмноплодова нотка, спомен за шоколадови бонбони с плодов пълнеж /кайсии, а може би ром или ванилия/, зелени домати, доза спиртност, тревистост, нишесте с плодов мирис. С вода /добавях я на два пъти/ – солена лакта, бинт, кожа, плодова сладост, желирани бонбони, асоциация с шери. С още вода – свежи плодови мотиви, спомен за сол, клечка кибрит. Не остава и спомен от спиртност. Вкус – плътен, обилно сладък и доста интензивен без добавена вода. Изсмуква влагата от езика. Почти без следи от опушеност, спомен за накиснато зърно и бисквити. С вода – сладост, по-слабо алкохолно влияние, джинджифил, свежест, ябълки, ананас, печено геврече, нещо прегоряло. С още вода – плодове и споменатите препечени гевречета. Финал – среден. Тук опушеността се долавя най-отчетливо. Сухота, слаба сладост, пикантност, малц, зърно, магданоз и почти нулеви танини. С вода – мента, малц, по-силна сладост и чувство на свежест. С още вода – още мента, още сладост и малц.
Оценка: 88/100. Цена: неизвестна.
В обобщение: просто Springbank. Силно плодово на нос уиски, което доста ми се понрави.