Whiskeytemple_Vladimir 
Не мога да скрия разочарованието си от две неща: от това, че горната снимка /и то е само една – без различни ъгли, без разчупени пози/ направих с телефона си преди повече от година и изобщо не покрива настоящите ми стандарти за качество, и второ, че не притежавам бутилка от уискито, което ви представям. Първо ревю за февруари, в което ще си позволя да прескоча зачестилите срещи с шотландски уискита, а ще се насоча към далечен Вашингтон, откъдето произлиза изкушаващо вкусния и лесен за консумиране дестилат, наречен Dry Fly Washington wheat whiskey. Какво е „Драй Флай“ /Dry Fly/?
До преди да открия красивото стъкло в бар Калдо, което в задната си част има закачливи надписи, свързани с количеството изпито вдъхновение, не бях чувал нищо за сравнително младатата американска дестилерия Драй Флай, основана през 2007г. в щата Вашингтон от двама приятели – Дон Пофенрот и Кен Флайшман. Dry Fly е производител от ново поколение – т.нар. „занаятчийски дестилерии“ или „бутикови“, които през последните години увеличиха броя си многократно /на английски се обозначават и като „craft“/. И ако редица други марки от континента се опитват да свържат настоящето си с това на известни свои предци или исторически събития от зората на американската държавност, оформили облика на САЩ, то при Драй Флай подобен търговски трик отсъства. Двамата основатели не произхождат от знатен уиски род, а идеята за основаването на дестилерията им хрумва по време на риболов. Това, което отличава дестилерията им от конкурентите в сегмента е, че се намира във Вашингтон и е първият законен производител на уиски в района след „Сухия режим“. Изградената дестилерия е снабдена в медни казани „Кристиан Карл“, произведени в Германия и с няколко колонни дестилатори. Това им „снаряжение“ е отговорно за широкия спектър от продукти, повечето от които все още не достигат до Европа – водка, джин, бърбън, пшенично уиски и уиски от тритикале /хибрид между ръж и пшеница/.
Пшенично /wheat/ уиски е и Dry Fly Washington wheat. Забелязах в сайта на дестилерията, че актуалните му събратя вече носят означение на възраст от три години, а на пазара вече се предлагат и версии, прекарали известен период във винени бъчви и такива, пълнени без разреждане на алкохола с вода /barrel proof/. Може би тази, която открих в Калдо е от по-ранните години на дестилерията, когато все още не е могла да покрие трите години, превърнали се в стандарт /по-новите версии се пълнят и при 45% алкохолно съдържание/. Другата особеност на благинката е, че дестилирана само от пшеница /може би с малък процент ечемичен малц в кашата/. Свикнали сме американските напитки да асоциираме с царевицата, но все повече производители от ново време обръщат поглед към ръжта и пшеницата. Зърнената култура за Драй Флай произлиза от района около дестилерията и това, в съчетание с факта, че целият производствен процес протича на място, дава основание дестилерията да се обозначава на жаргон с понянието „from farm to bottle“/ „grain to glass“. Алкохолното съдържание е ниско, 40% и ми звучеше някак непривично за бутиков производител. Навярно уискито е филтрирано, но мисля, че цветът му е естествен и се дължи на по-интензивното обгаряне до трета степен на новите бурета от американски дъб, в каквито старее Драй Флай. Бъчвите са закупуват от дърводелския цех в Блуграс, Тенеси, след което в тях се полага двойно дестилирания спирт от пшеница. А въпреки ниския си градус и младост, той ми хареса. Вижте защо.
Аромат – обилен, богат плодов характер, сладко от кайсии, праскови, локумена вафла с малинов мирис, роза, локум роза, карамфил, сладки захаросани портокалови корички и резенки, които са киснати преди това в бренди и са заваляни в масло. Долових още нотки стафиди киснати в алкохол, маслени сладки, коледен сладкиш /щолен/. Неприятно усещане от младия спирт не се долавя. Той е свеж и игрив, носещ асоциация за мириса на цветя и сладки плодове, запечени круши с масло, сок от портокали, щрихи нар, захарно петле, далечен спомен за мириса на безалкохолно /кола, етър и портокалова напитка/, прилика с характерния мирис на енергийните напитки, канела, коктейлни череши, кола с мирис на череши, кедрови ядки и напитка или дъвка с аромат на диня. С вода – пикантност, портокали, диня като аромат от сладкарски продукт и още канела. Вкус – сладост, слаба пикантност, солидна доза плодове и спомен за локум, кайсии, праскови, мед, сладникав портокал, масленки с бадеми, доза парфюмност, сладкарски подправки и намек за червен плод. С вода – още плодова сладост, карамелизирани пуканки, роза и цветя. Финал – къс до среден, слабо изразено нагарчане като от портокал, пикантност, мента, слаба сухота, масленост, слаба дървесност, асоциация с аромата на чипс с гъби и сметана, прасковен компот. С вода – прилика с боза, зърно, свежест, пикантност и сгряващо усещане, слаба сладост и сухота.
Оценка: 85-86/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: тук неизвестна, а в САЩ е около 30-40 долара.
В обобщение: изключително пивко плодово уиски, което силно ме впечатли.
