Dark Mode On / Off

Grant`s Rare 18 y.o. blended whisky port cask finish



 По време на Уиски фест 2015 се случиха някои интересни премиери на дестилати за България, една от които бе тази на пълнолетният 18-годишен Грантс. Обикаляйки около щандовете с уиски и разговаряйки с приятели, се озовах на отреденото на смесеното уиски Грантс местенце, до което бе застанал Калоян, представляващ марката за България. След като ми загатна, че в другия край на залата почиват няколко бутилки от едномалцовото уиски на Kininvie, чакащи да бъдат заснети и описани, сподели част от течността от снимката, за което му благодаря. Ревютата в блога започнаха нестандартно и след като ви представих първо 25-годишният Грантс и разпространеният „шери“ вариант със зеления етикет, закономерно идва мястото да ви запозная с Grant`s 18 /да се готви малолетният Grant`s 12/. 



 Компанията-собственик на марката „Grant`s“ е основана в края на 19-ти век от Уилям Грант и към настоящия момент продължава да бъде фамилна собственост, като управлява познатите ни дестилерии Glenfiddich, Balvenie, Kinninvie /тя не е точно позната – повече за нея може да научите в статията ми за Kininvie 23 y.o. single malt whisky или в раздела „Дестилериите А-К“/, Girvan / вторият най-голям производител на зърнено уиски/, Ailsa Bay и Tullamore Dew. Началото е положено през 1887г. от Уилям Грант, който с помощта на семейството си изградил марка, която заема челните места сред бленд уиски производителите, прилагайки натрупания опит в дестилерията на Mortlach. Грант израстнал в бедно семейство, но това не му пречило да мечтае за собствен бизнес, съврзан с уискито производство. И така започнал работа в дестилерията на Морлах /к/, където останал около 20 години, като в края на периода заемал длъжността на мениджър. Със спестените средства положил началото на Грантс, а с около 800 паунда и на Glenfiddich. И ако Уилям е започнал живота си в нищета /може би звучи пресилено/, то наследниците му са сред най-заможните хора в Шотландия и Великобритания, а компанията генерира приходи в милиарди. Този резултат се дължи изцяло на прозорливостта и умението му. В началото на 20-ти век компанията вече била сред утвърдените имена. Това `и положение останало непроменено и след изменението на шотландското законодателство през 1915г., въвело изискването за минимална двугодишна възраст на уискито, а по-късно за тригодишен минимален период на стареене на течността. Много от конкурентите били засегнати, но дълбоките запаси на Грантс от старо уиски „спасили деня“. Не само това, а продуктите на бранда били разпространени в Азия и Австралия. Към настоящия момент се предлагат в над 180 страни, а реализираните продажби възлизат на милиони литри. Асортиментът включва „червеният“, „зеленият“ и „син“ етикет, които може да срещнете в почти всеки магазин, 12 и 18-год. дестилат и не на последно място – струващият около 300 лв. 25-год. Grant`s.


  Уискито е смесено, т.е. в състава му освен малцово влиза и уиски, получено в резултат на дестилация на каша с доминантно съдържание на царевица /навярно и пшеница/ през колонен, индустриален дестилатор. Двете категории напитки са смесени за известен период от време в бъчви от порто /подсиленото португалско вино/, което определя финалният продукт като уиски, финиширало стареенето си във винени бъчви /т.нар. „финиш“/. Уискито е 40-градусово и е с подсилен цвят. Навярно е студено филтрирано. Но пък именно престоят в специфичните винени бъчви /на англ. port pipes/ ме обнадежди, че уискито би могло да носи дух на вкусотия. И се оказах прав.



 Аромат – мед, билки, силно влияние на портото, челвени плодове – ягоди, малини, касис, плодове киснати в алкохол, шоколад, мента, сладко от червени плодове, като в главата ми изплува асоциация за палачинки със сладко от касис. Долових и почти нищожна опушеност, която бързо бива затрупана от плодовата лавина. След време уискито разкрива и спомен за восък и червени ябълки. Въпреки солидната си възраст се долавя и свежест, навярно дължаща се на зърненото уиски в бленда. Откроява се сладост, чийзкейк със сладко от малини и спомен за зрели жълти плодове, повече карамел, печени ябълки, сладкиш с плодове и плодова пита, захарно петле, карамелизирана захар и индийско орехче. С вода – не се случи нещо коренно различно. Засили се дървесността. Вкус – нежен, слабо пикантен, свежо плодов и сладък, носещ и споменът за портото и червените плодове. Вкусът е леко суховат, ментов, дървесен, разкриващ още асоциация със зрели ягоди. С вода – обилна сладост, последвана от слаба горчивина и дървесност /която оставя специфично усещане в устата като от танини/. Финал – среден, сушени плодове, масленост, сладост, букет от червени плодове, слабо ментово усещане, дървесност. Като цяло послевкусът е доста нежен и приятен. След второто отпиване се разкриха повече сушени плодове, с намек за горчиви кайсиеви ядки, но преобладаваща шоколадова сладост, която обгръща устата, както и споменатото при аромата сладко от касис. След третото отпиване горчивината се засили, но бързо бе изместена отново от сладост. С вода – сушени плодове, повече пикантност, сладост и ябълки.
 Оценка: 86-87/100. Цена: около 80 лв.


В обобщение: вкусен и комплексен бленд, при който престоят в бъчви от порто прави разликата и повишава чувството на удовлетвореност от напитката. Предполагам, че процентът малцово уиски не е малък и може би клони към 50%.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии