
По време на Уиски фест 2015 се случиха някои интересни премиери на дестилати за България, една от които бе тази на пълнолетният 18-годишен Грантс. Обикаляйки около щандовете с уиски и разговаряйки с приятели, се озовах на отреденото на смесеното уиски Грантс местенце, до което бе застанал Калоян, представляващ марката за България. След като ми загатна, че в другия край на залата почиват няколко бутилки от едномалцовото уиски на Kininvie, чакащи да бъдат заснети и описани, сподели част от течността от снимката, за което му благодаря. Ревютата в блога започнаха нестандартно и след като ви представих първо 25-годишният Грантс и разпространеният „шери“ вариант със зеления етикет, закономерно идва мястото да ви запозная с Grant`s 18 /да се готви малолетният Grant`s 12/.
Компанията-собственик на марката „Grant`s“ е основана в края на 19-ти век от Уилям Грант и към настоящия момент продължава да бъде фамилна собственост, като управлява познатите ни дестилерии Glenfiddich, Balvenie, Kinninvie /тя не е точно позната – повече за нея може да научите в статията ми за Kininvie 23 y.o. single malt whisky или в раздела „Дестилериите А-К“/, Girvan / вторият най-голям производител на зърнено уиски/, Ailsa Bay и Tullamore Dew. Началото е положено през 1887г. от Уилям Грант, който с помощта на семейството си изградил марка, която заема челните места сред бленд уиски производителите, прилагайки натрупания опит в дестилерията на Mortlach. Грант израстнал в бедно семейство, но това не му пречило да мечтае за собствен бизнес, съврзан с уискито производство. И така започнал работа в дестилерията на Морлах /к/, където останал около 20 години, като в края на периода заемал длъжността на мениджър. Със спестените средства положил началото на Грантс, а с около 800 паунда и на Glenfiddich. И ако Уилям е започнал живота си в нищета /може би звучи пресилено/, то наследниците му са сред най-заможните хора в Шотландия и Великобритания, а компанията генерира приходи в милиарди. Този резултат се дължи изцяло на прозорливостта и умението му. В началото на 20-ти век компанията вече била сред утвърдените имена. Това `и положение останало непроменено и след изменението на шотландското законодателство през 1915г., въвело изискването за минимална двугодишна възраст на уискито, а по-късно за тригодишен минимален период на стареене на течността. Много от конкурентите били засегнати, но дълбоките запаси на Грантс от старо уиски „спасили деня“. Не само това, а продуктите на бранда били разпространени в Азия и Австралия. Към настоящия момент се предлагат в над 180 страни, а реализираните продажби възлизат на милиони литри. Асортиментът включва „червеният“, „зеленият“ и „син“ етикет, които може да срещнете в почти всеки магазин, 12 и 18-год. дестилат и не на последно място – струващият около 300 лв. 25-год. Grant`s.
Уискито е смесено, т.е. в състава му освен малцово влиза и уиски, получено в резултат на дестилация на каша с доминантно съдържание на царевица /навярно и пшеница/ през колонен, индустриален дестилатор. Двете категории напитки са смесени за известен период от време в бъчви от порто /подсиленото португалско вино/, което определя финалният продукт като уиски, финиширало стареенето си във винени бъчви /т.нар. „финиш“/. Уискито е 40-градусово и е с подсилен цвят. Навярно е студено филтрирано. Но пък именно престоят в специфичните винени бъчви /на англ. port pipes/ ме обнадежди, че уискито би могло да носи дух на вкусотия. И се оказах прав.
Аромат – мед, билки, силно влияние на портото, челвени плодове – ягоди, малини, касис, плодове киснати в алкохол, шоколад, мента, сладко от червени плодове, като в главата ми изплува асоциация за палачинки със сладко от касис. Долових и почти нищожна опушеност, която бързо бива затрупана от плодовата лавина. След време уискито разкрива и спомен за восък и червени ябълки. Въпреки солидната си възраст се долавя и свежест, навярно дължаща се на зърненото уиски в бленда. Откроява се сладост, чийзкейк със сладко от малини и спомен за зрели жълти плодове, повече карамел, печени ябълки, сладкиш с плодове и плодова пита, захарно петле, карамелизирана захар и индийско орехче. С вода – не се случи нещо коренно различно. Засили се дървесността. Вкус – нежен, слабо пикантен, свежо плодов и сладък, носещ и споменът за портото и червените плодове. Вкусът е леко суховат, ментов, дървесен, разкриващ още асоциация със зрели ягоди. С вода – обилна сладост, последвана от слаба горчивина и дървесност /която оставя специфично усещане в устата като от танини/. Финал – среден, сушени плодове, масленост, сладост, букет от червени плодове, слабо ментово усещане, дървесност. Като цяло послевкусът е доста нежен и приятен. След второто отпиване се разкриха повече сушени плодове, с намек за горчиви кайсиеви ядки, но преобладаваща шоколадова сладост, която обгръща устата, както и споменатото при аромата сладко от касис. След третото отпиване горчивината се засили, но бързо бе изместена отново от сладост. С вода – сушени плодове, повече пикантност, сладост и ябълки. Оценка: 86-87/100. Цена: около 80 лв.
В обобщение: вкусен и комплексен бленд, при който престоят в бъчви от порто прави разликата и повишава чувството на удовлетвореност от напитката. Предполагам, че процентът малцово уиски не е малък и може би клони към 50%.
Компанията-собственик на марката „Grant`s“ е основана в края на 19-ти век от Уилям Грант и към настоящия момент продължава да бъде фамилна собственост, като управлява познатите ни дестилерии Glenfiddich, Balvenie, Kinninvie /тя не е точно позната – повече за нея може да научите в статията ми за Kininvie 23 y.o. single malt whisky или в раздела „Дестилериите А-К“/, Girvan / вторият най-голям производител на зърнено уиски/, Ailsa Bay и Tullamore Dew. Началото е положено през 1887г. от Уилям Грант, който с помощта на семейството си изградил марка, която заема челните места сред бленд уиски производителите, прилагайки натрупания опит в дестилерията на Mortlach. Грант израстнал в бедно семейство, но това не му пречило да мечтае за собствен бизнес, съврзан с уискито производство. И така започнал работа в дестилерията на Морлах /к/, където останал около 20 години, като в края на периода заемал длъжността на мениджър. Със спестените средства положил началото на Грантс, а с около 800 паунда и на Glenfiddich. И ако Уилям е започнал живота си в нищета /може би звучи пресилено/, то наследниците му са сред най-заможните хора в Шотландия и Великобритания, а компанията генерира приходи в милиарди. Този резултат се дължи изцяло на прозорливостта и умението му. В началото на 20-ти век компанията вече била сред утвърдените имена. Това `и положение останало непроменено и след изменението на шотландското законодателство през 1915г., въвело изискването за минимална двугодишна възраст на уискито, а по-късно за тригодишен минимален период на стареене на течността. Много от конкурентите били засегнати, но дълбоките запаси на Грантс от старо уиски „спасили деня“. Не само това, а продуктите на бранда били разпространени в Азия и Австралия. Към настоящия момент се предлагат в над 180 страни, а реализираните продажби възлизат на милиони литри. Асортиментът включва „червеният“, „зеленият“ и „син“ етикет, които може да срещнете в почти всеки магазин, 12 и 18-год. дестилат и не на последно място – струващият около 300 лв. 25-год. Grant`s.
Уискито е смесено, т.е. в състава му освен малцово влиза и уиски, получено в резултат на дестилация на каша с доминантно съдържание на царевица /навярно и пшеница/ през колонен, индустриален дестилатор. Двете категории напитки са смесени за известен период от време в бъчви от порто /подсиленото португалско вино/, което определя финалният продукт като уиски, финиширало стареенето си във винени бъчви /т.нар. „финиш“/. Уискито е 40-градусово и е с подсилен цвят. Навярно е студено филтрирано. Но пък именно престоят в специфичните винени бъчви /на англ. port pipes/ ме обнадежди, че уискито би могло да носи дух на вкусотия. И се оказах прав.
Аромат – мед, билки, силно влияние на портото, челвени плодове – ягоди, малини, касис, плодове киснати в алкохол, шоколад, мента, сладко от червени плодове, като в главата ми изплува асоциация за палачинки със сладко от касис. Долових и почти нищожна опушеност, която бързо бива затрупана от плодовата лавина. След време уискито разкрива и спомен за восък и червени ябълки. Въпреки солидната си възраст се долавя и свежест, навярно дължаща се на зърненото уиски в бленда. Откроява се сладост, чийзкейк със сладко от малини и спомен за зрели жълти плодове, повече карамел, печени ябълки, сладкиш с плодове и плодова пита, захарно петле, карамелизирана захар и индийско орехче. С вода – не се случи нещо коренно различно. Засили се дървесността. Вкус – нежен, слабо пикантен, свежо плодов и сладък, носещ и споменът за портото и червените плодове. Вкусът е леко суховат, ментов, дървесен, разкриващ още асоциация със зрели ягоди. С вода – обилна сладост, последвана от слаба горчивина и дървесност /която оставя специфично усещане в устата като от танини/. Финал – среден, сушени плодове, масленост, сладост, букет от червени плодове, слабо ментово усещане, дървесност. Като цяло послевкусът е доста нежен и приятен. След второто отпиване се разкриха повече сушени плодове, с намек за горчиви кайсиеви ядки, но преобладаваща шоколадова сладост, която обгръща устата, както и споменатото при аромата сладко от касис. След третото отпиване горчивината се засили, но бързо бе изместена отново от сладост. С вода – сушени плодове, повече пикантност, сладост и ябълки. Оценка: 86-87/100. Цена: около 80 лв.
В обобщение: вкусен и комплексен бленд, при който престоят в бъчви от порто прави разликата и повишава чувството на удовлетвореност от напитката. Предполагам, че процентът малцово уиски не е малък и може би клони към 50%.