Dark Mode On / Off

Kilchoman Machir Bay 2017 single malt whisky

 
 Старите опитни хайлендъри съм чувал да казват, че в зимните месеци най-вкусно за тях е опушеното уиски. Онова, което плаши все още ненатрупалия опит нос със своите специфични димни одежди, дължащи се на сушенето на ечемика с горящите торфени буци. Може и да си измислих, че познавам древни планинци от Шотландия, но за себе си знам, че ако ми предстои да опитам „торфено“ /опушено/ уиски, то ми се услажда най-много през студените дни, когато цялата атмосфера на почти безкрайна сивота и мраз изисква по-сериозно отношение и като облекло, и като напитка. Е, декември до момента в района около мен не достави чак толкова мрачни краски и студ, но и от малкото налични успях да се възползвам, за да понатрупам малко фенолни преживявания, които да опиша тук. Оказа се, че мой приятел /наздраве, Здравко!/ бе решил да надвеси нос в необходена от него бутилка и си бе купил новия Килхоман Махир Бей /Kilchoman Machir Bay/ от 2017г., който, ако следите изложението до момента, сами може да предположите с какво се гордее – да, с интензивен младежки опушен нрав. Здравко остави бутилката си при мен за кратка фотосесия и отливане на необходимото количество, тъй като е пределно наясно с моята страст да щракам с фотоапарата различни шишета с уиски.

 То както ти тръгне, така и ще продължи … Преди време, може би повече от две години, друг колега-малцофил по подобен начин придвижи към мен бутилката с първото издание на Махир Бей, ведно с кутията му. Влади /наздраве, адаш!/ явно бе понатрупал опит с него и реши да ме изненада с щедрия си жест. Първият Махир Бей бе пуснат през 2012г. Неговата кутия на горната снимка е тази в наше дясно, която освен с по-светлия нюанс на морско синьото се отличава и по друго от актуалния картон на Килхоман. Първият ботлинг не се свени и изрично показа възрастта на уискито – то бе 3-годишно и основно стареенето му бе осъществено в бърбън бъчви, първо пълнене. Версията от 2017г., която ревюирам днес, вече не сочи годините си, но не вярвам да са повече от 4-6. За разлика от ботлинга от 2012г., тук шерито е взело по-съществено участие. Вместо 8 седмици доотлежаване /финиш/ в бъчви от испанското вино, при актуалния Махир Бей вече се говори за смес между бърбън и шери отлежал Килхоман, което подсказва, че той би бил по-богат като профил от предшественика си. Интересна еволюция, която може да се проследи и от самите кутии.

 Имайте предвид, че дестилерията е сравнително нова. Основана е през 2005г. от Антъни Уилс. Целият производствен процес протича на място – ечемикът се отглежда в близко находящата Rockside Farm /ферма, разположена до Machir Bay /Макир Бей, Махир Бей/ – красива островна плажна ивица/, суши се в помещенията на дестилерията /част от него се набавя и от съоръженията на затворилата дестилерия Port Ellen /Порт Елън/, които са и значително по-интензивно обогатени с торфени, фенолни съединения/, като след дестилацията на готовия спирт, същият отлежава в складовете на Килхоман, за да се бутилира отново в пределите на производителя /повечето дестилерии ползват независими фирми бутилировачи/. Уискито, което бива предлагано с марката „Kilchoman“ е едномалцово, т.е. е продукт само на тази дестилерия, не е филтрирано и е презентирано в естествения си цвят.

 За краткото си съществуване Килхоман успя да спечели верни последователи, независимо че се изправи срещу далеч по-утвърдени производители от остров Айла. За целта фамилията Уилс залага на изцяло занаятчийския подход, обхващащ целия технологичен процес и проявяващ се в подхода към продуките им – по правило те се бутилират при поне 46% алкохолно съдържание, не се пречистват чрез студеното филтриране, а цветът им не се манипулира с карамел Е150. Все още цената на по-специалните серии от тях е висока, но това е лесно обяснимо предвид малкия производствен обем, който се планира да бъде удвоен в близко бъдеще, но отново няма да надхвърли 200-300 хиляди литра добиван алкохол годишно.

 Ако трябва да споменем възрастта на гамата на Килхоман, то тя не надвишава все още 10-11 години. Разбира се, тази тенденция ще се промени, когато положените през 2005-2006г. година бъчви достигнат по-напреднала зрялост. Споменавайки и самите бъчви, имайте предвид, че големият процент от тях произлиза от дестилерията на Buffalo Trace /Бъфало Трейс/ в Кентъки, но за придаване на комплексен характер на уискито се ползват и шери бъчви, както и винени бъчви от португалската мадейра или червено вино.

 Друга отличителна черта на Килхоман е дизайнът на бутилките, които може да разпознаете по леко тумбестото им тяло и цветните етикети. За маркиране на по-специалните версии се залага на лилаво, зелено или червено. Най-сериозното им оръжие обаче е скрито под повърхността – сериозната им опушеност. А както може би знаете, тя се долавя най-силно при по-младите дестилати, сред които е и бутилираният на 04.09.2017г. Махир Бей 2017г. Ако се колебаете коя версия стои пред вас, обърнете бутилката отзад и вижте кода `и.

  
 И Махир Бей 2017г. е бутилиран при 46% алкохол, в натуралния си цвят, дължащ се единствено на отлежаването му в дъбовите бъчви, не и на добавен оцветител. Уискито не е студено филтрирано, което означава, че мастните съединения от ечемика не са били премахнати след дестилирането на алкохола и наличието им представя един по-богат продукт, чието представяне в моите очи може да прочетете след финалната снимка за статията. 🙂

 Аромат – сладко-накиселяващи ванилови нюанси, съчетани с нотки сладникав лимон или грейпфрут, интензивна опушеност, мента, тоник, карамел, лакта и далечна асоциация с шоколад, печен сладкиш с цитрусова есенция, джинджифилена пикантност, явна сладост, фреш от мандарини или сладки портокали, спомен за лепило, ацетон, марината и растителен мотив. Мирисът асоциирах и със смлени орехи. Долових слаб солен нюанс. С вода – марината от маслини, солен димен облик, слабо свежо плодово усещане, намек за бяло вино. Вкус – обилна сладост, мазен, спомен за влажна почва или прах, сладникав цитрус, пикантност, мента, джинджифил, слаба метална нотка и описаната асоциация с ацетон, жълти ябълки. Отприщва слюноотделянето. С вода – сладост, карамел или лакта, зърно, опушеност. Финал – среден до траен по продължителност, слабо нагарчащ цитрус, пикантност, мента, свежест, асоциация с дим и комин, отприщва слюноотделянето. С вода – нагарчаща цитрусова кора и по-слаба ментова нотка.

 Оценка: 85-86/100 /последвайте линка в червено за още подобни статии/. Цена: около 70 лв.

 В обобщение: сериозно младо уиски, което приятно прикрива младостта си със сериозна опушеност.  

1 Comment

  1. Дестилерията е във фермата Rockside, собственост на семейство Уилс. Затова е Islay Farm Distillery.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram