Dark Mode On / Off

Talisker 18 y.o. single malt whisky /L6014CMOOO/

 
 Едно от най-добрите уискита, които опитах по време на гостуването ни в Шотландия през 2017г. бе 17-годишен Талискер /Talisker/, бутилиран без разреждане с вода и предназначен за хора от компанията – собственик на дестилерията /Talisker 17 y.o. Manager’s Dram, 2011, cask strength single malt whisky/. Уискито носеше неподправена красота и стил, подхождащ на своенравното шотландско време, което редуваше студ и слънце като машина за диапозитиви. Помните ли ги? Онези, в които се зареждаха снимчици от приказки и се прожектираха на стената? Не за обсъждане на спомени обаче сме се събрали тук, нали? 
 Идеята на блога е да представя кадри от уиски пътешествието ми, част от което вече е не само чудесния 17-годишен Талискер, а и по-старото му братче, което се гордее с пълнолетие – да, това от снимката по-горе, за което ще си побъбрим в идните минути. Заговорих за приятната изненада с Талискер, само за да направя паралел с първото ми впечатление от 10-годишния малц от същата марка, който опитах за първи път преди четири години. Едно от дебютиращите опушени уискита, преминали през блога /първото му ревю е от 2014г., а впоследствие го представих и пред 2015г./, което донякъде ме стресна. Не ме съдете строго – все още нямах опит и опушеността и характерът му ми се сториха някак чужди. Но това беше отдавна. Реките от малц превъзпитаха сетивата ми и вече мога да прибавя Талискер към любимите ми опушени уискита. Е, не всеки ботлинг от гамата ми се харесва еднакво, но противното би било някак неестествено. Да се върнем към Talisker 18 y.o.
 Всеки малц с времето си. За мен то настъпи с отминалите по-хладни дни, през които се потъркалях в снега, опитвайки се да уловя няколко по-хладни кадри на малцови благинки. Една от тях бе и 18-годишният Талискер, който стоя послушно в шкафчето ми от изминалия юни или юли. Лятото не намирам за особено подходящо за подобен род уискита /визирам себе си – не генерализирам/ и бях решил да го опитам, когато застудее /Джон Сноу каза, че вече е зима/. Талискер е островно уиски /дестилерията се намира на шотландския остров Скай/, което залага на опушения малц. Затова и не го виждам като пролетно или лятно уиски, а като боец, прогарящ зимния студ и сняг. Тъкмо заради това преди няколко дни го разходих до преспите в града, а по-късно опитах в спокойната и топла домашна атмосфера.

 Това, което можем да си кажем за Талискер, извън характерната му лека опушеност, е, че често попада в смесеното уиски Джони Уокър /Johnnie Walker/, тъй като компанията, която притежава дестилерията е собственик и на добре познатата марка. Другото важно за отбелязване и алкохолното му съдържание. Повечето ботлинзи на Талискер се пълнят при завидните 45,8% алкохол – практика, която всеки любител на малцовото уиски приветства. Такъв е градусът и при „18-ката“. Доколкото съм запознат за направата `и /на всяка една от партидите с нея – моето уиски е с код L6014CMOOO и по всяка вероятно е пълнено през юни 2014г./ блендърите ползват бърбън отлежал Талискер, към който се добавя и процент шери повлиян малцов дестилат. Уискито обаче е студено филтрирано и е с подсилен цвят /пише го на задния етикет/, което за старо уиски ми стои някак неоправдано и излишно. Абстрахирайки се от това, намирам уискито за доста вкусно, в което може би бележките ми по-долу ще успеят да ви убедят.

 Аромат – намек за марината от маслини или кисели краставички, череши киснати в алкохол, джинджифилена пикантност, сладникави мандарини или портокали за фреш, далечна и някак странна прилика с машинно масло /не в лош контекст/, дим, сладникави нотки, карамел, зелени билки, печени жълти ябълки, спомен за шери влияние, намек за шоколад със солена лакта, кафе, тирамису, шоколад с кафе, мокра пръст, зряла круша и асоциация с екзотичен плод. С вода – в началото отчетливо свежо плодов и зърнен, зад което прозира не особено интензивната опушеност, сладост от млечен шоколад с червени плодове, още карамел и далечна прилика с тютюн. Вкус – интензивен, солидна сладост, масленост, пикантност като от джинджифил, опушеност, димен облак, сладникав цитрус, свежест, но не незрялост. Отприщва слюноотделянето, асоциация с жълта ябълки и слабо нагарчащи бадеми. С вода – малцова сладост, слаба дървесност и танини, восък и нагарчащ цитрус. Финал – среден до траен, сладникав, леко опушен, носещ усещане за свежа растителонст /магданоз/, сладък цитрус, последван от нагарчаща цитрусова кора, пикантност и лека сухота. С вода – танини, съчетани със сладост и свеж полъх, слаба опушеност и пикантност като от горчица /пиперливото `и усещане/.

 Оценка: 86-87/100 /последвайте линка в червено за още подобни статии/. Цена: около 150 лв.

 В обобщение: зряло уиски с изявена опушеност и добър баланс между нос, вкус и финал.   

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram