За пореден път взех правилно решение, що се отнася до уиски – преди няколко дни изнамерих в тукашен магазин малка бутилчица на Охинтошън /Auchentoshan/, метнах Яна на рамо и се отправих към все още неразтопения снежен склон. Днес, само два дни по-късно, навън вилнее пролет и снегът бързо се превръща в кални локви. С този странен ход на зимата може и повече да не видим сняг тук, и всеки кадър на белия фон си е ценен. Другото правилно решение в задачата е, че бутилчицата бе от 200 мл., което си е достатъчна доза за няколко ревюта, като едновременно с това не натоварва излишно и бюджета – цялата бутилка от 0,7 литра е малко над 60 лв., че на места и над 70 лв., което за базово 12-годишно уиски за мен е неоправдан разход. Споделям личното си мнение, което се отнася до мен – всеки друг е свободен в преценката си.
Излизайки от дома бях с нагласата да снимам и описвам опушено уиски, тъй като сега му е времето, но попадайки в един магазин почувствах носталгия по първото ми посещение в Шотландия, по време на което разгледах и самата дестилерия на Охинтошън. Вече съм писал за това и ви предлагам да хвърлите поглед и върху тази статия. Това, което можем да си кажем за политиката на дестилерията е, че при производството на малцовото `и уиски не се ползва торф, а спиртът се дестилира три пъти през медните казани в т.нар. „стил руум“ /still – казан/. Именно тройната дестилация е и гордостта на Охинтошън, с каквато могат да се похвалят още няколко дестилерии в земите на скотите и част от дестилериите в Ирландия. Чрез нея се цели по-висока чистота на финалния продукт.
Фактите за дестилерията за следните:
Основана е през 1823г. – някои източници сочат, че тогава е получен законен лиценз за производството на уиски – в годината на Акцизния акт, а самата дестилерия е основана през 1825г. Другаде се сочи, че е основана през 1800г. Срещнах версия, че в началото на съществуването си е носела друго име /незаконна дестилерия/ и едва в първите години на третото десетилетие на 19-ти век е приела настоящото, превеждано като „Ъгълът на полето“.
Друга история сочи, че началото е положено от ирландски мигранти, бягащи от родния глад. По тази причина и някои обясняват факта, че уискито на Охинтошън се дестилира три пъти, досущ като ирландското малцово или single pot still уиски. Едно е сигурно – намира се в близост до Глазгоу и заради бомбардировките от Втората световна война се е наложило да бъде ремонтирана.
Еди Кейрнс я зякупил в края на 60-те години на 20-ти век и я поразширил. По-късно била продадена на компанията „Морисън-Боумор“, придобита впоследствие от японския гигант „Сънтори“.
Дълго време се чудех кога да вместя представяне и на този Охинтошън, след като вече ви запознах с негови роднини. През изминалите почивни дни все пак реших да попълня този пропуск и след като приключих със снимките, в по-късните часове се отдадох и на самото уиски. За протокола ще споделя, че не го консумирах навън – студът/ ледът затваря алкохола и ако търсите максимална наслада е добре да избягвате изстудяването на малцовото уиски. А след около половин час чашата ми беше наистина хладна и негостоприемна.
Разновидността на Auchentoshan, която попадна в нея, бе актуалният входящ малц на дестилерията с посочени години /възраст/. Преди това е бил 10-годишният Тошън /приятелски от Охинтошън/, но някъде през 2011г. хората от Сънтори решават да вдигнат ниво. Няма лошо в този ход, тъй като няколкото години в повече биха могли да придадат интересни щрихи към лекия иначе спирт /не до там интензивен именно заради тройната дестилация/. За нещастие, уискито е „оцветено“ – ползван е карамел е150, което е порочна практика и се наблюдава и при другите дестилерии, собственост на японците от Сънтори /ако говорим за Шотландия това са Glen Garioch и Bowmore/. Това, което също ми направи не до там приятно впечатление е и ниският градус на бутилиране – законовият минимум от 40% алкохол, което в съчетание с пречистването на уискито посредством технологията на студената филтрация несъмнено отнема от чара на младока, с който той разполага. Разглеждайки официалния сайт на дестилерията не мога да скрия и разочарованието си от начина, по който е представено уискито – кратка стандартизирана, шаблонна дори, анотация и съвети за коктейли. Няма нищо лошо в изкуството на миксологията, но малцовата отвара има характер и аромат, който е добре да бъде улавян в чистия му вид – все пак не говорим за бял алкохол. Липсва информация и за вида бъчви, в които уискито отлежава. Предполагам, че основният процент са ползвани вече бурета от бърбън и неколкократно съхранявали уиски такива от испанско шери.
Аромат – канела, ароматизатор с мирис на канела, свеж плодов облик, запечени ябълки с канела, бонбонен нюанс като от магазин за сладкиши и сушени плодове, праскови, прасковен компот. Напомни ми на нежно ирландско уиски. Пикантността почти отсъства. Долових още жълти стафиди, слаб спомен за мед, зелен пъпеш или пъпеш „Галия“, сладко от бели череши, зарзали, карамел, сок от зелени ябълки и усещане като от смесено уиски с характерната му свежест. Появи се усещане за подправки, захаросан портокал или мандарина с канела. С вода /капка-две/ – лек и свеж плодов мотив, зелени и жълти круши, ябълки и сливи, карамел и ванилия. Вкус – слаба пикантност, но не особено интензивен, да не кажа някак воднист. Сладост, масленост, спомен за свежи ябълки и круши, канела, тревиста нотка, прасковен компот и слабо нагарчащи ядки. С вода – нагарчащ цитрус, мед, лакта и круши и ябълки. Финал – къс до среден, сладникав, слабо пикантен, малц, свежи плодове, отново компот от праскови, зелени круши и зелени лешници. С вода – плодове, зърнена свежест, подчертана прилика с нежно смесено уиски.
Оценка: 81-82/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около и над 60 лв.
В обобщение: ненатрапчиво уиски, което идеално би послужило за встъпление на дегустация на по-интензивни уискита. Ниският му градус и филтрирането му отнемат от харизмата.