Whiskeytemple_Vladimir 
Нека се върнем десетина дни назад, тоест преди няколко статии в блога, когато представих вкусния по моите разбирания бленд White Horse 12 y.o. blended whisky /на червения линк е налично и ревюто му/, бутилиран някъде в началото на 21-ви век. Тогава стана дума, че той се състои от процент зърено уиски /получено през колонна система за дестилация/ и не малко на брой малцови /ечемични/ дестилати, сред които водещо място заема продукцията на дестилерията Глен Елгин /Glen Elgin/. Единствената `и официална /бутилирана от компанията-собственик/ версия на пазара в момента е 12-годишният ботлинг, с който почти се изчерпва възможността да се докоснем до делото на намиращия се в Спейсайд производител, вън от смесените уискита, в които участва. Почти, но не съвсем. Това е така, защото дестилерията произвежда и е произвеждала не малко количество уиски, което е било продавано на уиски бутилировачите, благодарение на които сме в състояние да разгадаем /или поне да се опитаме/ действителния потенциал на бранда. Качеството на уискито, предлагано от тази категория търговци-производители варира, тъй като възможността им да предложат интересно уиски зависи от вида на закупените от тях бъчви /собственикът на дестилерията решава кои бъчви да продаде/, но в повечето случаи опитът, който те предоставят е безценен, тъй като уискито се презентира във възможно най-естествения си вид – без оцветители, често и без филтрация и при по-висок градус. Затова аз не се притеснявам да купувам и опитвам подобни ботлинзи. Аналогичен на тях е и този от снимката по-горе. Това е 21-годишно уиски от Глен Елгин, бутилирано от компанията Сигнътъри /Signatory/, която от години притежава и дестилерията на Едрадауър /Edradour/.
Дестилерията е основана е в края на 19-ти век, по-конкретно през 1898г. в Спейсайд, до градчето Елгин /на този линк може да разгледате подробна карта на производителите в Шотландия – Elgin е в близост до Longmorn/. Производството стартирало в началото на 20-ти век.
Началните години от съществуването `и не били особено зашеметяващи. Сменили се няколко собственици, а самото производство било затруднено от не до там доброто снабдяване с необходимата вода и отдалечеността от железницата. Едва през 30-те години на 20-ти век настъпили по-добрите години, след като Глен Елгин била придобита от „White Horse Distillers Ltd.“, а уискито `и било почти изцяло насочено към едноименния бленд. По-късно „White Horse Distillers“ станали част от компанията „DCL“, която пък се трансформирала в по-ново време в алкохолния гигант „Диажио“ /Diageo/, който е и актуалният `и собственик.
През 60-те години дестилерията била разрушена и изградена наново, за да отговаря на съвременните стандарти, като била и електрифицирана. Броят на казаните бил увеличен на шест, а помещението за малциране на ечемика – „malting floor“, преустановило дейността си, като необходимият малц новите господари набавяли вече от принадлежащите им големи индустриални комплекси.
Собственикът на дестилерията, алкохолният гигант Диажио, спорадично бутилира и по-зрели уискита от гамата на Глен Елгин, но те са част от лимитираните къси серии, които не са никак евтини. Това ги отдалечава от мен засега. Да не говорим, че тези бутилки са се превърнали и в своеобразен колекционерски блян и рядко се отварят, като вместо това намират мястото си върху нечии рафтове. Но пък щедростта на независимите бутилировачи отваря вратите към стила на дестилерията и то на повече от поносими цени. По спомен бутилката ми коства малко над 100 лв., което си е добра цена за 21-годишно уиски, особено имайки предвид, че е бутилирано при 46% алкохолно съдържание /12-годишната официална версия е с цена около 70 лв. и е пълнена при 43%/. Радва ме и факта, че уискито е с неподправен облик и оцветител не е бил ползван. Това, което получаваме като нюанс на златистото се дължи изцяло на дългия процес на отлежаване в две бъчви, тип хогсхед /hogshead – под 300 литра/, които вече са били ползвани за стареене на уиски. Номерата им са № 3248 и № 3249. Уискито е било дестилирано на 22.12.1995г. и е бутилирано на 27.02.2017г. като част от търговската линия на Сигнътъри, известна с името „The Un-chillfiltered collection“. Бутилката, която опитвам е с № 138 от общия брой. И преди да премина към бележките си, искам да акцентирам върху още един позитив на ботлинга и на цялата серия „The Un-chillfiltered collection“. Уискито не е студено филтрирано, не е пречиствано, което позволява по-широк спектър от ароматно-вкусови компоненти /химични съединения/ да бъдат пренесени в бутилката. Последиците от пропускането на този процес са обяснени точно и ясно на етикета – уискито може да се замъти при съхранение в хладно помещение, което е напълно нормално явление. Затова знайте, че когато купувате уиски, което не е студено филтрирано, течността може да не изглежда пределно бистра. А сега нека ви разкажа какво доловиха възприятията ми в чашата с Glen Elgin 21 y.o. single malt whisky.
Аромат – пикантност и то интензивна, ясно изразен зърнен характер. Долавя се доминиращ спомен за жълт плод, който еволюира от нотки жълти сливи, през зелени и жълти ябълки и круши, до ананас. Доза парфюмност, свежест и далечна прилика с бадем. Мирисът ми се стори някак плах и не до там комплексен за толкова старо уиски. С вода – появи се асоциация с кокос, последвана от нотки смлян пипер и отново ананас. Вкус – восък, свежест, интензивна пикантност, зърно, намек за жълт плод, лимонена кора, последваща сладост, далечна прилика с тахан или стрити слънчогледови семки, както и с бадеми. С вода – сладко-нагарчащо усещане, пикантност и то осезаема, дървесност и още ананас. Финал – среден по продължителност, пикантност. Спомен за слабо нагарчащи ядки, мед, слаба масленост, сгряващо усещане, свежи ябълки и круши. С вода – пикантността се разви още повече, допълнена от спомен за сладникав ананас.
Оценка: 82/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: над 100 лв.
В обобщение: уиски, което не бих определил като полирано и лесно за възприемане. Сравнително плахият му профил констрастира на завидната му възраст. С добавянето на вода и отключената по-силна пикантност нивото му се вдигна.
