Dark Mode On / Off

Longmorn 17 y.o. single malt whisky, For The Whisky Fair 2014 Limburg /The Un-Chillfiltered Collection, Signatory/


 Не съм представял уиски на шотландската дестилерия Лонгморн /Longmorn/ от доста време и днес поправям този пропуск с ревюто на 17-годишния малц, пълнен през 2014г. от независимия бутилиривач „Сигнътъри“ /Signatory/ по повод уиски феста от град Лимбург, известен като Whisky Fair. Цялата партида е била ограничена до продукцията на една бъчва от типа шери бът /sherry butt/ и се е състояла от 748 бутилки, които предполагам отдавна са били отворени или пък заделени в нечии колекции. През октомври в София, по време на Уиски шоуто, се натъкнах на тази шери бомба и си заделих мостра от нея. Не можех да пропусна отдалия ми се шанс да опитам уиски от намиращата се в Спейсайд дестилерия, официалните версии от която поскъпнаха в последните години.


 Лонгморн е основана през 1893г. от Джон Дъф /положил началото преди това дестилерията на Glenlossie/, Чарлз Шайърс и Джордж Томсън. Джон Дъф явно е бил странен типаж. Десетина години след основаването на Гленлоси, Дъф грабнал семейството си и се преселил в Южна Африка, където имал желание да изгради дестилерия, но тогавашните власти не харесвали британските щуротии и му попречили. 

 По-късно Дъф отскочил и до САЩ, но и там не срещал разбиране. Местните не искали конкуренция от британец. През 1892г. се върнал в Шотландия и станал мениджър на Bon Accord distillery, която напуснал, за да основе тази на Лонгморн. По-късно изградил и дестилерията на BenRiach, която се намира в непосредствена близост. 

 Казаните в Лонгморн започнали да функционират през 1894г., но в следващите години кризата Патисън засяга дестилерията, която неколкократно сменя собствеността си, за да дойде 1970г., в която компанията се присъединява към известните нам Гленливет и Глен Грант, с които формират „The Glenlivet Distillers Ltd“. 

 През 1978г. Лонгморн е закупeн от Шивас Рийгъл, които пък били придобити през 2001г. от „Перно Рикар“. И така до днес. Официалните продукти на дестилерията не са много, но пък на запад могат да се намерят доста, предлагани от независими бутилировачи /най-вече от Гордън и Макфейл/.


 През 2018г. с Яна бяхме на един хвърлей с камък от Лонгморн, но така и не успяхме да слезем до нея. Основателят на Бенриах и Лонгморн, споменатият Джон Дъф, се е постарал да свърже двете със собствена релсова връзка, която понастоящем е неизползваема, но е видима в пределите на Бенриах. В статията ми за посещението ни там мисля, че я споменах. Между двете се намират поне дузина складове и земеделски земи, но не това ни спря да се разходим до „Земята на светия човек“ – така се превежда името „Лонгморн“. Бяхме притиснати от времето и се наложи да поемем на път. Дестилерията не е отворена за посещения на туристи /изключение е възможно по време на уиски празника на района Спейсайд/, но съм сигурен, че снимките на зданието и на прилежащите му зони биха били интересни. Знам, че ще го направя при бъдещите ни гостувания в Шотландия. Нека преди това споделя любопитните детайли около ревюираното уиски.


 Уточнихме възрастта му – 17 години. Етикетът сочи, че благинката си старее в буре от шери, първо пълнене след източването на виното /first fill/ и е от типа „бът“. Знаете вече – butt са големите бъчви с вместимост от над 500 литра. Номерът на бъчвата е 72322, което превръща уискито в т.нар. „single cask“ – т.е., пълнено само от една дъбова обител. Не се споменава какво е шерито, но нюхът ми подсказва, че е олоросо. Градусите са 46 и са били редуцирани с добавена изворна вода. Оцветител не е бил ползван за манипулиране на цвета, а напитката не е била студено филтрирана. Накратко – качествена презентация, търсеща вниманието на уиски ценителите, които биха посетили фест като този в Лимбург.

 Аромат – спомен за кожа, усещане за фъдж с шоколадови парченца, какао, тревисто усещане и свежест като за уиски на тази възраст. Карамел и асоциация с карамелизирани червени ябълки. Шоколад, червени сливи, малини и далечна асоциация с порто влияние. Уискито е шери бомба и е белязано от влиянието на виното. Плодовият облик се води от нотките сушени тъмни плодове, придружени от спомен за свежи червени плодове. Долових още тирамису, сушени фурми, мокра почва, дори петрикор /мирисът във въздуха преди и след дъжд/, лешников сладолед, карамелов топинг и усещане за прашен под. С вода – зелен тревист нюанс, усещане за виното шери, накиснато зърно. Вкус – сладост, лакта, слаба пикантност, спомен за млечен шоколад. Тялото на уискито се усеща леко и дори някак рехаво. Слаби танини, намек за сушен тъмен плод, доза спиртност и младолико усещане. С вода – сладост, но съчетана със спомен за солен карамел, свежест, нотки ръж, мокра почва и влажна дървесина. Финал – среден, сладост, но не силна, спомен за шоколадови бонбони, тъмна сладникава бира, слаби танини, зърно и асоциация с нагарчащ зелен лешник. С вода – младолико усещане, смлян черен пипер, пикантност и сушени орехи.

 Оценка: 87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна.

 В обобщение: уиски с красив мирис, подсказващ интензивното влияние на виното. Независимо, че ми хареса, вкусът и финалът ми се сториха някак рехави на фона на аромата, и бих желал да видя тази версия на Лонгморн с градуса на самата бъчва без разреждане. 

Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.


Delivered by FeedBurner

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram