Честит декември! Чух, че хора по радиото се поздравяваха по подобен начин – не знам защо. Може би заради предстоящите празници в края му. Няма значение, докато човек е здрав всеки ден е празник и е повод за поздрав. Затова ви пожелавам винаги да сте здрави и да се навъртате около блога. Да, онзи блог за уиски представяния, който вече отбелязва статия № 667. И тъй като се очаква подножието на зимата да носи хлад, реших да ви запозная с моя нов приятел – Бърни Мос /Birnie Moss/. Напълно е възможно да бъркам името му, тъй като шотландците са добили слава с трудните за произнасяне думи, внедрили в езика си заради връзката си с древните келти и гали. Ако не бяха англичаните да „префасонират“ термина, с който античните скоти са назовавали вкусната течност, ние надали бихме могли днес да си поръчаме лесно от него – може би знаете, че понятието „уиски“ е внедрено в употреба от англичаните, които са докарвани почти до лудост от трудното за произнасяне шотландско „ушкабей“, което пък стъпвало на латинското понятие за „вода на живота“ /aqua vitae/. А знаете ли, че не Уилям Уолъс е наричан „Смело сърце“, а Робърт Брус? Бъдещият крал на Шотландия, когото в едноименния филм с Мел Гибсън представиха почти като нищожество, противно на историята и действията му. С това сериозно, почти академично, начало на статията се досещате, че трябва да ви занимая със също толкова сериозно уиски, нали?
Че колко сериозно да е уискито?! Да речем, че по актуалните стандарти от района Спейсайд в Шотландия, с Бърни Мос шега не бива. Защо? По простата причина, че за направата му е ползван силно опушен ечемик, гонещ стойностите на уискитата от о-в Айла. Ако сте опитвали Лафройг, Лагавулин, Килхоман знаете какво имам предвид. Може да ви прозвучи странно, но именно на Kilchoman Machir Bay ми напомни Benriach Birnie Moss.
Паралелът между тях може да бъде открит във факта, че и двете са силно опушени уискита на крехка възраст . Тя не е означена на етикетите им, но можем да предположим, че е около 5-6 години /особено що се отнася до Махир Бей/. И двете залагат предимно на бърбън бъчви за отлежаване, и двете не са студено филтрирани и предлагат натурален цвят. Градусът при Махир Бей е 46%, докато при Birnie Moss е 48%. Приликите не приключват с това. За да съм докрай прецизен трябва да отбележа, че и Бърни Мос и последната версия на Махир Бей на Килхоман ще достигнат до блога благодарение на приятел /Здравко, наздраве/, който ми отстъпи бутилките си, за да ги снимам и да си отлея нужното количество малцов еликсир.
След като уточних какво се крие в бутилката, нека поясня и откъде този представител на дестилерията Бенриак черпи вдъхновение за името си. Готови ли сте? Затаете дъх, 1, 2, 3 … от територия зад Бенриак. Дестилерия, покрай която минавах неколкократно през майската ни визита в Шотландия. С Яна ползвахме сравнително често междуградската линия, свързваща Елгин-Ротъс-Крагелъхи-Аберлауър-Дъфтаун и бусчето преминава до табелата на производителя. Не спираше в този район /Бенриак не се намира в населено място/ и не я разгледахме, но за догодина съм си го поставил за цел и ще се радвам след около 6 месеца да мога да споделя личните си впечатления от областта. Но нека не поставям корка под бутилката, а да ви предложа кратките си дегустационни бележки за Benriach Birnie Moss Intensely Peated single malt whisky.
Аромат – сладко-накиселяващи опушени нотки, сладникав грейпфрут, захаросан лимон, интензивен младежки мирис, спомен за маслинова паста, марината, лек солен нюанс, мехлем против изгаряне, спомен за зелени треви, спиртност, нотки карамел, далечна прилика с гроздов сок или бяло вино, тютюн от станиолчето на кутията с цигари, далечна асоциация с нафталин, горена захар, печено на въглища месо, влажна почва и зелени домати. С вода – по-плодов, свеж характер, ванилия, опушеност, зърно и млян пипер. Вкус – интензивен, обилно сладък, маслен, носещ спомен за сладък цитрус, плодов сок от жълт плод, сочен портокал, мента, но над всичко стои опушеността. Нотки джинджифил, доза минералност, спомен за дим и препечено. Отприщва слюноотделянето, а при второто отпиване донесе повече пиперливост. С няколко капки вода – сладост, но в началото загуби от характера си. Постепенно се съвзе, но не се разви особено. Финал – среден до траен опушен спомен. Свеж младолик облик, малц, зелени ябълки, зелени круши и пъпеш, зелена тревиста нотка, сладост, грейпфрут и асоциация с ципата от грейпфрут или от помело, но без интензивната горчивина. И тук се появи описания спомен за печено на въглища месо. Нотки мента и билки. С вода – слабо нагарчане, солен нюанс, дим и нагарчане като от прегоряло.
Оценка: 86-87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 60 лв.
В обобщение: младо, слабо повлияно от дървото уиски, което предлага наистина силен опушен нрав, съчетан с плодова сладост. Повече ми хареса преди да добавя водата.