Dark Mode On / Off

BenRiach 15 y.o. Madeira cask finish single malt whisky


 Има дестилерии, има и „ДЕСТИЛЕРИИ“, има и Дестилерии. Т.е., в шарения свят на уискито съществуват най-различни производители – от такива с второстепенно значение, съществуващи само, за да произвеждат анонимно малцово уиски /такова, което отива в смесените, бленд уискита/, до такива, които някой е нарочил за еталон или псевдоблян на прохождащия ценител на уискито, при които често славата е плод на усърдна дейност на маркетинговите отдели. Има и трета категория производители – неоправдано пренебрегваните в исторически план, които са способни да представят чудесни продукти и то на поносими цени, от които да ни омекнат колената и то още преди да сме отпили втори път. Дестилерията на БенРиак според мен е именно такава и с всеки техен продукт се убеждавам в това.

 Дестилерията на BenRiach има не леко съществуване. За добро или лошо. Основана в годините на т.нар. “ уиски бум“ от края на 19-ти от Джон Дъф, по-точно през 1898г., дестилерията може би е била орисана да владее новия 20-ти век. Не точно. Новите сто години не започват добре – „уиски бумът“ от края на 19-ти век е минало. Около събитията с братята Патисън /предприемчиви търговци, прекрачващи закона, които фалират и повличат много дестилерии и банки/, предстоящите войни и въведеното въздържание в САЩ, собствениците след Дъф не виждат смисъл да използват БенРиак по предназначение, като я затварят за повече от 50 години. И макар че съоръженията `и за малциране са функционирали те са го правили по поръчка за други. Следващите 50 години също не са благодатни – Seagram, канадската компания-собственик, ползва малцовото производство на БенРиак за смесените си уискита и едва през 90-те години презентира нейн официален 10-годишен дестилат, който не блести с нищо /казвам го, защото успях да го пробвам/. Идните собственици от Chivas също не използват пределно добре потенциала на дестилерията и през 2002г. отново я затварят. Само обаче, за да се появят актуалните господари, предвождани от Били Уокът, през 2004г., които освен технологиите придобиват и не малко запаси с малцово уиски. Запрятат ръкави и започват да експериментират с различни финиши на вече готовото уиски. И така през 2006г. поиставят началото на линията Cask finish, лимитирана част от която е и BenRiach 15 y.o. Madeira cask single malt whisky. Казвам лимитирана, защото само 2400 бутилки са произведени от него, като една от тях попадна при мен, а аз я представх на Уиски клас 4 в Шумен преди дни.

 След първоначалния период на съзряване в бъчви от бърбън уискито е преместено в бъчви от мадейра от Henriques & Henriques – компания с над 150-годишен опит във винопроизводството. След 15 години отлежаване в различните дъбови бъчви /уискито винаги старее с години в дъбови бъчви, не в пластмасови бутилки или дамаджани/ благинката се бутилира при 46%, с натуралния си цвят, без да е „пречистена“ посредством технологията на студената филтрация. До тук всичко предвещава качество.

 Аромат – в началото ми се стори слабо минерален и солен. Но това бе веднага след отключване на „звяра“ от бутилката. В съзнанието ми после изплу спомен за бонбони маршмелоу и гумените мечета от типа на „Харибо“. Мирисът е силно плодов като от свежа плдова салата, силно сладък. Долових и спомнен за печен сладкиш със сушени плодове, пакетче с подправки и бял шоколад. По-късно се разви още плодовост, като открих нотки манго и слаби мандарини. С вода – още повече“ гумени мечета“ и карамел, мирис, който асоциирах с този от Red Bull, сладост и карамелизирани плодве. Вкус – пикантно-сладникав, много сушени плодове, отприщва слюнката, ментова свежест, дървесност, като липсва горчивина. С вода – плодов микс, нежна сладост и стопляща пикантност, щрудел и тиквеник, отново без следи от горчивина. Финал – траен, свеж, пикантен, сладък, силно присъствие на тъмни плодове /сини сливи, кайсии и стафиди/, масленост и шоколадова сладост, но не какаова горчивина. С вода – спомен за лешници, плодова сладост, тъмни плодове и подправки. 
 Оценка: и тук няма да поставя все още такава, както процедирах с останалите дестилати, които представих по време на уиски дегустацията. Оценка ще поставя при последващото му ревю след време, но сега клоня към диапазона между 85-90/100. Цена: аз го купих за 95 лв, но вече не се предлага. Срещал съм го на цена и от 200 лв, но тя е абсурдна. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram