Whiskeytemple_Vladimir 
Търсейки коледното настроение в развихрилата се декемврийска жега забравих, че от няколко дни не съм писал в блога. Редно е да се поправя и вместо да извинение ви предлагам статия № 668, в която описвам една от находките от последните няколко месеца. Визирам уиски на намиращата се в гр. Кемпбълтаун, Шотландия, дестилерия Спрингбанк /Springbank/, което бе обявено преди няколко месеца и не след дълго вече бе разграбено. Като повечето продукти на фамилната компания /по моите разбирания Спрингбанк е „най-фамилната“ дестилерия в Шотландия, следвана от Гленфарклас/ и това едномалцово уиски предизвика засилен интерес в средите на истинските любители на уискито /не на рекламните истории около дадена бутилка/, като този му ефект се засили от това, че от него бяха пуснати едва 9000 бутилки в световен мащаб и повечето онлайн магазини позволяваха продажбата само по едно шише на клиент. Сега ще ви разкажа по-подробно и за самата благинка.
В последно време много компании се опитват да бъдат забелязани от окото на уиски ценителя, било предлагайки ботлинг след ботлинг, било като обвиват разновидностите си с неспирни рекламни послания, които трябва да ни доведат до състояние на транс, в което да сме готови да пръснем една камара пари за продукт със съмнително качество, базирайки се единствено на името му или на славата като колекционерски блян. Спрингбанк е производител от друго тесто, доколкото предлаганите от нея продукти не са предозирани от реклама /разгледайте етикета/, а славата им се раздухва от хората, които ги консумират и които им се наслаждават. Затова и бе въведено споменатото от мен ограничение в максималния брой бутилки на човек. Прибавете към това и препоръчителната цена от 55 паунда за бутилката и ще ви стане ясно защо целия набор от 9000 стъкла изчезна за дни. Може това количество да не ви звучи чак толкова малко, но в годините, в които живеем други компании пускат „лимитирани“ серии от по 20-30 000 бутилки и то на далеч по-високи цени.
На мен шишето ми коства малко повече от обявената препоръчителна цена /около 65 паунда, ако си спомням коректно/. Използвам британската валута, тъй като моя дял от течната история на дестилерията пристигна от Шотландия. Моя позната, работеща в тамошен алкохолен магазин, ми съдейства да се снабдя с желаната течност, за което силно `и благодаря. Тя не е българка и колкото и да е странно никога не сме се срещали, но прояви изключително коректно и приятелско поведение, което не мога да подмина. Не знам дали някога ще прочете /чрез услугите на преводача на „Гугъл“/ благодарствените ми думи. Вече съм `и ги предал чрез другите средства за комуникация, но искам да споделя емоциите си и с вас. Акцентирам върху това, тъй като съдействието `и единствено доказва, че хората, които наистина обичат уискито са истински хора и границите и националностите при тях /нас/ не могат да бъдат пречка.
Бутилката получих преди няколко месеца и след като я отворих и споделих част от нея с близки приятели, реших да я опитам по-пространно за целите на днешната статия. Уискито е 14-годишно и е дестилирано през ноември 2002г., като част от необходимия ечемик за направата му е бил опушен. Спрингбанк ползва разнородни бъчви за стареенето на алкохола си, като освен традиционните за модерната уиски индустрия бъчви от бърбън, залага и на тези от винената индустрия /с произход Испания и Франция/. Благинката този път е с цялостно бърбън отлежаване. Някои не го одобряват, докато аз мисля, че то позволява най-пълноценно младоликият спирт да разкрие потенциала си /утвърдена практика е млади дестилати да се прикриват с интензивни винени нотки от пресни винени бъчви/.
Не стига това, но е пълнено и без разреждането му с вода. Алкохолното съдържание е 55,8% и достигнало тази си стойност вследствие на периода на отлежаване и настъпилата фира в ползваните бъчви, които са били смесени за подготвянето на партидата. И този представител на бранда не е оцветяван с карамел Е150 и не е студено филтриран, доказателство за което е написаното на задния етикет на бутилката. Мнозина други реномирани производители залагат на предоставените им законови фокуси и прибягват до употребата на оцветител, което не им прави чест. Хората от Спрингбанк не са почитатели на тази практика, с което печелят моите симпатии. А как ми се стори младокът?
Аромат – доза жълти плодове, зрели праскови и кайсии, марципан, бадеми, зелени домати, нищожен спомен за опушеност и бинт, свежест, осезаема пикантност, сушен банан и не до там агресивна сладост, смлян пипер, доза спиртност. Мирисът е интензивен. Напомни ми по нещо и на окосена трева, като след време се появи асоциация с препечено сладко от кайсии. Опушените съединения също се развиха. Долових и спомен на за жълти сливи и прашни плодове – плодови нюанси, обгърнати в пушек и прах. Напомни ми и на мириса на желирани бонбони, сос „барбекю“, далечна нотка „кленов сироп“, ванилов крем. С вода – затоплящо усещане върху носа, отново приятната асоциация с бинт, прах, зарзала. С още вода – нотки ванилия, банан и бананови сладки. Вкус – сладостта се долавя по-отчетливо, съчетана със спомен за грозде, гроздов сок, пикантност, спомен за отлежавало в бъчви от мадейра уиски, мотив на опушеност, слаба дървесност и почти нулева горчивина. С вода – сладост, натурални овесени бисквити, джинджифил, лимон, но сладникав, по-силна дървесност, която остави усещане като за трохи в устата. С още вода – още сладост, умерена пикантност, минералност и пушек. Финал – среден по продължителност, зрял, спокоен за високия градус, малцов, предлагащ слаба опушеност, палитра от жълти плодове, слаба минерална нотка, слабо нагарчащи ядки, препечено геврече и лимонена кора. С вода – интензивен, прегоряло, още по-пикантен, сладникав, но същевременно и леко нагарчащ. И тук долових спомен за жълти плодове. С още вода – свежест, тревиста нотка, сгряващ, жълти ябълки.
Оценка: 87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: споменах за колко се търгуваше.
В обобщение: сериозно уиски за студено време и за хора с опит в уиски вселената, което не стои полирано. По-скоро е някак сурово и автентично, което ми хареса.
