Dark Mode On / Off

Glenlivet distilled 1974 – bottled 2008 single malt whisky, /Distillery Label/

 
 Края на месеца посрещам със статия № 666 в блога Храм на уискито. Някои вярват, че зад числото 666 се крие нещо лошо и обсебващо. Аз пък разтълкувам тази комбинация от цифри като мястото, в което ще призовем духа на едно доста старо и рядко уиски, което по груби сметки доближава 34 години. Не звучи зле, нали? Прибавете към това и факта, че то е произведено от дестилерията на Гленливет /The Glenlivet/ и сами ще се убедите, че лошотията няма място около нас. Не съм суеверен и знам, че зад тези 666 статии не прозира образа на имагинерно чудовище, а стоят 666 мои дни, в които с най-добри и позитивни чувства съм описвал уиски експедицията си, за да може да послужи на някои от вас като малцов компас.
 Подобни красоти не се срещат често и когато ми се отдаде възможност да ги опитам, не му мисля много. Стига да мога да си ги позволя. Имайте предвид обаче, че и този представител на производителя от района Спейсайд в Шотландия е бутилиран и се предлага от друг субект – ако в миналата статия това бе компанията „Signatory“ /Сигнътъри/, в днешния материал течността носи марката „Gordon & MacPhail“ /Гордън и Макфейл/, които вече повече от 120 години се занимават с бутилирането и продажбата на уиски от магазина си в гр. Елгин, намиращ се на около 40 км от дестилерията на Гленливет. „Гордън и Макфейл“ са наистина реномирани бутилировачи, които в последните няколко години представиха пред света и няколко 70-годишни уискита, дестилирани във времето около Втората световна война. Освен това, „G&M“, по какъвто начин може да ги срещнете изписани, притежават и дестилерията на Бенромах /Benromach/, на чиито продукти аз симпатизирам. Споделям всичко това, за да добиете по-ясна представа за битието на компанията. Възниква въпросът как и къде открих тази ценна находка?
 Не се наложи да се разходя до някой шотландски бар или до района на Спейсайд. Не че не искам, но по време на Уиски фест 2017г. бе организиран уиски сбор /клас, дегустация/, по време на който присъстващите можахме да се докоснем до умението на бутилировача да селектира бъчви и да ги пълни в правилния според разбиранията си момент. Класът го води Младен от бар Калдо и с непринуденото си поведение спомогна за наистина приятелската атмосфера в залата. Готино изживяване беше и сега си спомням с усмивка за него. Освен този Гленливет, на класа опитахме и другите четири уискита от горната снимка. Почти всички от тях вече са представени вече в блога, а не след дълго ще насоча вниманието ни и към уискито най-вдясно горе, носещо чутовната възраст от 54 години. Издавам, че и то е добито в недрата на Гленливет.
 Нека ви разкажа обаче нещичко и по-младия му роднина. Не си позволявам да му честитя 34 години, тъй като може и да е с няколко месеца по-млад от тях. Това зависи от момента на дестилиране и бутилиране. Затова и хората от „G&M“ не са посочили, че е на тази възраст. Уискито е отлежавало в бъчви от американски дъб и бъчви от шери. Най-вероятно става дума за бъчви от шери, направени от американски и европейски дъб. Имайки предвид кога е дестилиран алкохола мисля, че бърбън бъчвите тук не са намерили приложение, тъй като към онези години са се ползвали тези от шери индустрията. Благинката е доста тъмна /не съм я снимал редом до чашата/ и това в случая се дължи на дългия период на стареене в дървесната обител. Подозирам обаче, че е била филтрирана /пълнена е при 43% алкохолно съдържание/. Това, в което съм уверен и с което искам да приключа тази част от изложението си е, че по време на класа не успях да изследвам красотата в дълбочина. Това е резонно следствие от формата на провеждане на всяка една дегустация и от сравнително кратката му продължителност. Имайте предвид това, че подобно старо уиски се нуждае от време след отварянето си, за да се развие след дългия престой в стъклото /стана ясно, че бутилката е пълнена през 2008г./ и дори и дегустацията да бе продължила 5 часа, което е невъзможно, то този времеви отрязък би бил също така недостатъчен. Затова, ако ви попадне подобна възрастна бутилка, моля ви, дайте `и време, за да подиша след като я отворите. А сега нека ви споделя кратките си впечатления от конкретния ботлинг.
 Аромат – силна дървесност, желирани бонбони, грозде, слабо накиселяващ спомен, далечни шери нотки, тропически плодове /банани/, праскови и шоколад, съчетан с приятна пикантност. Вода не си позволих да добавя. Вкус – влиянието на дървото се усеща ясно, пикантност, восък, намек за тъмен плод, нотка кибритена клечка. Финал – среден по продължителност, сладникав, дървесност, нотки препечено и мотив на сушен плод.
 Оценка: 84/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: бутилката бе пристигнала от Великобритания, но някъде съм я срещал за около 500 евро.
 В обобщение: уиски, на което бих посветил поне час и половина, ако имах тази възможност. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram