Whiskeytemple_Vladimir 
И днес ще си поговорим за уиски, скоч по-конкретно, който при това е навършил цели 20 години. Уискито е едномалцово, тъй като е произведено в дестилерията на Гленливет /The Glenlivet/ в шотландския район Спейсайд. То обаче не се предлага от нея, а от компанията-бутилировач Сигнътъри /Signatory/, която е една от най-реномираните в съсловието, а понастоящем притежава и дестилерията на Едрадауър /Edradour/, в складовете на която е възможно да е отлежавала и бъчвата с № 79231, от която е напълнено уискито. Именно от нея са бутилирани няколкостотин стъкла /някъде прочетох, че са 604 на брой/, което не трябва да ви учудва – бъчвата е от типа „sherry butt“ /шери бът/, чиято вместимост надхвърля 600 литра. Това, което привлича вниманието ми е фактът, че спомената по-горе бъчва преди уискито е съхранявала шери от Испания. Какво точно не е споменато никъде. Ревюираното от мен уиски е първото уиски, което отлежавало в тази бъчва след източване на виното и затова бъчвата се води „първо пълнене“ /first fill/. Обикновено подобна последователност се отразява както на цвета, който придобива силно наситени кафеникави тонове /когато не е добавян карамел е150/, така и на ароматно-вкусовите характеристики на уискито /конкретната благинка не е оцветявана и не е студено филтрирана/. От всяко правило си има изключение и The Glenlivet 20 y.o. single sherry cask #79231 single malt whisky само потвърждава това мое мнение.
20-годишният Гленливет е бил дестилиран около времето на Европейското първенство във Великобритания от 1996г., по-точно на 13.05.1996г. И тъй като е бутилиран след тази дата, на 22.07.2016г. възрастта му възлиза на 20 лета и зими. Подобна подробна информация не се отразява при достъпните дестилати, предлагани от самите дестилерии. Но тъй като ботлинзите на независимите бутилировачи са насочени към по-специфична категория любители на уискито, към по-запалените и интересуващи се ентусиасти, се налага обемът от полезни данни да бъде увеличен. Това, което ми се ще да разбера обаче е какъв вид е било шерито, което преди това е мокрело дървото и колко точно е прекарало в бъчвата, както и от какво дърво е направена бъчвата. На последния въпрос мисля, че мога да дам отговор, отчитайки икономическия фактор – навярно е ползван американски бял дъб, който е по-евтин от европейските си роднини /било то испански, румънски, френски или словенски/. Но за вида шери и за периода на съхраняването му догадките ми биха били прекалено неаргументирани. Това, което знам е, че уискито не ми направи силно впечатление. Не казвам, че е лошо уиски, а че не открих следите, които една матурация в бъчва от шери, първо пълнене би оставила.
Аромат – лек, свеж, цитрусов, нотки малц, сладост, мед, приятно пикантен, носещ асоциация с грозде и зрял жълт плод. Неочаквано лек, да не кажа скучен мирис за вида отлежаване. Долових много слаби нотки шоколад и тъмни череши, нюанс на банани, круши, дори намек за горчица. Едва след минути тъмната нотка подсказа за себе си, но появата `и продължи да бъде неубедителна и деликатна. Долових спомен и за сяра /клечка кибрит/. С вода – свежи плодове, малц, портокалови резенки и мандарини. Вкус – сладост, масленост, намек за цитрусова кора, със съвсем слабо изразена горчивина, пикантност, мед, слаба асоциация с прах. Сладникавите нотки гравитират около свежите плодове и цутрусите, оставяйки усещане за по-млад дестилат. С вода – солидна сладост, по-слаба пикантност и почти нулева горчивина. Финал – среден, сладникав, слабо дървесен, маслен, ядки, но не горчиви, подправки от пакетче, цитрус, свеж спомен като от магданоз или зеле, чипс с гъби и сметана, сладникав тоник. С вода – още от споменатите цитруси, цитрусова кора и още сладост.
Оценка: 81/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: получих мостра от приятел и не знам дали бутилките от конкретната бъчва все още са налични на пазара.
В обобщение: свежо и пивко уиски, с ясно изразен сладък плодов облик.
