Whiskeytemple_Vladimir 
Знаете ли, днес нямах намерение да пиша статия в блога. Не ми е ден за опитване на уиски и след края на работния ден бях решил да разпусна с вкусно хапване и да си почина. Две неща ме разколебаха, а от тях последва и трето отделно вдъхновение. По-рано през деня си писах с колега-почитател на уискито, следящ блога и в хода на разговора бях запитан как да процедира уиски ентусиаст, разполагащ с ограничен бюджет за покупка на уиски в контекста на заобикалящия ни ценови хаос в уиски бранша. И докато давах моите предложения и се опитвах да бъда в помощ, попаднах на материал в чужд сайт, в който водещото заглавие беше, че Китай възнамерява да намали акциза за вносното уиски. „Какво толкова?“ – може да се запитате. Повярвайте ми, тази новина не е никак маловажна, особено ако отчетем тенденциите в глобалното търсене и предлагане на вкусната течност. И докато вървях към дома и се опитвах да пренаредя структурата на статията в ума си, открих и третия стълб, вдъхновил ме да захвана поредната статия в блога, а именно мястото и мисията на подобните на мен фигури, пишещи за уиски, без значение от територията от земята, която обитават. Давам си сметка, че тази статия е по-особена, „по-бунтарска“ и обща по своето предназначение и няма да се хареса на всички. Но никой не може да бъде възприеман еднакво, както и няма уиски, което да поражда едни и същи емоции и отношение в аудиторията си. Ако все пак имате време и желание да прочетете написаното, ще се радвам да се срещнем отново в края на статията.
Заглавието на статията избрах по две причини. Първата, езиковата е свързана с техническите особености на приложението, изкарващо предложени статии под всеки материал. То не винаги разпознава българския език и го „претапицира“ с някакви шантави символи. Затова ползвах гръмкото заглавие, изписано на латиница. А защо се спрях точно на него? Обяснението тук е малко по-абстрактно, но отново може да бъде лесно изтълкувано. Живеем в наистина интересни, на моменти неприятно извратени времена, в които освен инфлация на човешките взаимоотношения ми се струва, че се изправяме и пред обезценяване на паричните средства. В тази реалност сегмент от хранително-вкусовата промишленост и от индустрията, каквото е производството на уискито, бележи безпрецедентен възход, чийто аналог е може би времето от края на 19-ти век – период на разцвет на уискито производителите, завършил към края на века по не до там красив начин за част от тях /визирам последиците от кризата „Патисън“/. Глобализацията и засиленото внедряване на социалните мрежи позволи мигновеното споделяне на информация с неограничен кръг хора и почти толкова стремглаво удовлетворяване на глобалното търсене на съответен продукт – уискито в частност. Само за последните няколко години цените на почти всички дестилати скочиха значително като отговор на разразилия се световен глад за уиски. Казвам „световен“, защото май не съществува страна, в която вече уискито да не е представено /не броя крайно настроените спрямо него емирства/. Освен силния по право американски пазар, пред уиски индустрията все по-широко се отваря и врата на огромните азиатски области, населявани може би от половината човечество, голям процент от което разполага с високи покупателни възможности. Ако се върна към новината за Китай и решението, касаещо акцизното облагане, става ясно едно – огромните корпорации, притежаващи десетки дестилерии, по продуктите на които често облизваме устни, а и по-малките независими играчи, ще направят и непосилното, за да завземат по-голям пазарен дял. Тези благодатни, почни безкрайни търговски ширини блазнят всеки един производител. Но как може да се удовлетвори това търсене на старо и качествено уиски?
С жертви. Може да звучи крайно, но поради подобни управленски решения водещи компании в бранша ако не спряха, то поне значително ограничиха дистрибуцията на подобни благинки за европейския континент. България е примерът за това, но ако се разтърсите из по-значимите сайтове за продажба на алкохол на запад ще откриете аналогична хипотеза. Малките пазари, какъвто разглеждан в световен план е и европейският, загубиха някои от достъпните преди време дестилати, носещия конкретно означение на възрастта си. А както знаете, има ли години на етикета, те отразяват възрастта на най-младата бъчва, ползвана за направата на партидата с уиски. Тези течности бяха пренасочени към „първостепенните ниши“ /да се разбира „към териториите, в които хората разполагат с повече желание и възможност да купуват уиски“/, а празнината се прави опит да бъде запълнена от не до там евтини, но по-млади напитки, които обаче крият конкретната си възраст зад лъскаво име. Съгласете се, че не би могъл да бъде поставен знак за равенство между две уискита на един производител, които съществено се различават по възраст/ зрялост, но не и по цена, особено, когато това решение е в ущърб на клиента – с други думи, когато той следва да плати по-висока цена за по-млад и по-незавършен продукт, отколкото за този, който някога е бил на негово разположение. И тук вече може да се запитаме дали ни очаква „уиски апокалипсис“?
Не мисля. Но отговорът ми се нуждае от допълнително пояснение, преди да пристъпя към няколкото съвета как да преборим този порив. Аз съм уиски блогър, който си купува бутилките/ мострите, за да може да ви ги представи. Набавих си и добър фотоапарат, с който да ги запечатвам на снимки, а във всяка или почти всяка статия се опитвам да предлагам и обем от полезна информация. Оценките, които поставям не са такава. Те отразяват личното ми отношение към даден продукт в зависимост от желанието ми да го закупя като цяла бутилка. Те са израз на субективизма ми и нямат силата на факт. Такива са всички оценки, на които ще попаднете онлайн. Всякакви награди и стойностни дефиниции на качеството са неотносими към обективните свойства и качества на даден продукт. Казвайки / пишейки това си давам сметка, че по света има хиляди подобни на мен ентусиасти с различен опит и влияние върху съответната аудитория. Сред тях има някои мои колеги, които за зла участ се превръщат в инструмент на консуматорското общество и на практика вършат това, което би правила и съоветната компания, предлагаща дадено уиски на пазара. Това те правят най-често като целенасочено избягват темите за ценообразуването на уискито, за това, че някои дестилати са оцветени с карамел Е150, както и че течностите в тях се филтрират. Те също поставят оценки, но най-често те се базират върху опитано количество уиски, изпратено им от съответната компания-производител или дистибутор. По този начин се създава опасност от изкривяване на обективността им и от превръщането им в не до там скъпо платен придатък на съответния рекламен отдел. А идеята да си независим блогър и изследовател не е тази. Смисълът да пишеш самоинициативно за уиски е да носиш някаква форма на знание, което да предоставиш на четящия. Защото информацията/ знанието е оръжие и насочеността му определя резултата му. Възприемам го като „Силата“ от „Междузвездни войни“, която може да брани, но може и да погубва. В този смисъл, някои колеги ми се струва, че минават „към тъмната страна“ на облагите. И отново ще се върна към споменатия от мен разговор в началото на статията.
Какво можем да направим ние от позицията на една незначителна прашинка на „световния икономически плаж?“ Можем ли да се противопоставим на глобалните решения, касещи предлагането на ново, но не до там качествено уиски, особено, имайки предвид цената, която му се търси. Най-очевидният отговор е, че сме безсилни. Аз обаче не го споделям. От позицията на натрупания опит знам, че алтернативи винаги има, дори когато повечето марки/ производители решат да променят курса си и да залеят второстепенните пазари с не до там интересни, но скъпи дестилати. Такива продукти аз не купувам. Просто, но ефективно за бюджета ми решение. Не си и помислям за т.нар. „модерни“ или „колекционерски уискита“. Правя го, защото се научих, че цената им е неоправдана за това, което се предлага /да не забравяме, че говорим за течност, произведена от зърно и вода в рамките на няколко години, не за диаманти или ценни метали, сътворени от природата в хода на милиони години/. Ако на вас подобна идея ви се струва крайна /било защото нямате толкова дълбоки знания, било защото симпатизирате на дадена марка/, мога да ви предложа друго решение. В по-големите наши градове уиски културата бележи някакво развитие, израз на което са и функциониращите уиски клубове или барове. Посещавайте ги. Рискът да похарчите значителна сума за бутилка, която може и да не ви хареса, не е малък. Вместо това, опитайте няколко разновидности в специализираните места. В тях може да откриете различни по вид и цена дестилати, от които може избирате. Персоналът става все по-подготвен и също може да ми бъде от помощ. Освен това, посещавайте и организираните уиски класове или сбирки на различните фестове. На тях може да опитате шарени уискита и да се разберете дали някое си струва лишенията и цената. Най-силното средство, с което обаче разполагаме е възможността ни да се обединяваме с хора със сродни интереси. Ако живеете в малък град, в който няма сносен уиски бар или ако уиски мероприятията са далеч във времето, опитайте се да откриете няколко човека, с които бихте могли да поделяте рисковете от закупените бутилки. Това, което ви трябва са няколко чаши и 3-4 човека. От вас остава да определите бюджета си и интервала, през който ще се срещате.
Статията се получи доста дълга и подробна, но мисля, че има защо. Последният съвет, който мога да ви дам е да четете, преди да пристъпите към покупката на дадено уиски. Освен „лошите блогъри“ има и такива, които знаят наистина много и материалите им са обилно информативни. Съществуват не едно или две интернет издания /на чужди езици/ и сайтове, в които хора с опит споделят наученото. Споделих вече, знанието / информацията е оръжие. Най-лесно се манипулира човек, който не разполага с него и който вярва на рекламни измислици и недодялани послания.
Благодаря на всеки, който остана с мен до финала на статията!
Качество преди количеството!
