Whiskeytemple 
Пристъпвам към ревюто на следващия малц с уговорката, че описанието му е възможно да предизвика сърцебиене, повишено слюноотделяне и помисли за обир на банка или поне на дилижанс. Досещате се може би защо – тъй като това достолепно уиски някак успя да ми скрие шапката /нося каскет, но и него не намирам/ и ме накара да прегледам различните ипотечни оферти. Не разполагам с цяла бутилка от него, но не отричам, че с удоволствие бих приютил повече милилитри от това стъкло, пазещи този 31-годишен Бен Невис, дестилиран през моята рождена година. Съдейки по реакциите на Мая, щом го опита снощи, разбирам, че и тя е на същото мнение – това е един дяволски вкусен стар малц, който идва на дяволски висока цена.
Как така успявам тогава да ви го представя? Връщам лентата назад в годините, когато Великобритания все още беше част от Европейския съюз и това позволяваше да се пазарува малц от там. Може би през 2017г. си закупих няколко мостри от търговеца Master of malt, една от които е тази с Ben Nevis 31 y.o., Vintage 1984, бутилиран за френския вносител La Maison du Whisky. Останалите са не по-малко интересни и скоро ще ви запозная и с тях. Благодарение на тази мостра, на тези ценни 30 мл. уиски промисъл, днес /вчера го опитах/ мога да ви дам отзивите си от тази великолепна шери бомба, „писана“ като по учебник – онзи, съхраняващ формулата за превръщане на иначе обикновени суровини /вода, ечемик, мая и дървесна повърхност/ в почти магически сок.
Знам, че 30 милилитра по никакъв начин не се равняват на впечатлението от почти цяло изживяно стъкло. Но това не спира тренираните нос и рецептори да възприемат красотата на една течна творба – макар и мимолетно. Единственото препятствие между мен и това далеч по-цялостно изживяване са около 2000 евро, колкото е актуалната стойност на цялото стъкло. Семпълът бе далеч по-постижим и с удоволствие ще го използвам да ви пренеса в този тъмен и вкусен свят на Ben Nevis. 🙂
Поради това използвам и изображение на бутилката от Whiskybase, а не мои собствени кадри.
Бен Невис е шотландска дестилерия, разположена до градчето Форт Уилям и се намира в западните Висини /Highlands/, в съседство с дестилерията на Oban /Оубан/. Основана е през 1825 г. от Джон МакДоналд /носи името на най-високия връх във Великобритания – над 1300 м./.
Семейна собственост останала до 1950г., когато била закупена от канадеца Джон Хобс. Хобс бил инетересен типаж, който натрупал средства в САЩ благодарение на контрабанда на алкохол, които загубил и се преместил в Шотландия, където закупил още няколко дестилерии, включии тази на Bruichladdich /Брухлади/. Към медните казани в Бен Невис добавил и т.нар. „Кофи стил“ – колонен дестилатор, изобретен от ирландеца Ейнъс Кофи, предназначен за производство на зърнено уиски – Бен Невис предлагала и собствено смесено уиски. Към онези години наличието и на двата вида дестилатора на едно място била непозната практика, като по-късно по подобен начин била оборудвана и дестилерията на Loch Lomond /Лох Ломонд/.
През 70-те и 80-те години дестилерията била трайно затворена, за да бъде закупена през 1989г. от японската компания „Nikka“, произвеждаща смесеното уиски Ника и едномалцовите Yoichi /Юиши/ и Miyagikyo /Миягикьо/. Новите собственици пуснали на пазара през 1996г. 10-годишен едномалцов дестилат, който формира почти на 100% гамата на Невис, която е достъпна като официална версия /може да срещнете Бен Невис сред независимите бутилировачи/ – спорадично се пускат и по-стари дестилати.
Конкретното уиски е добито през 1984г. и е бутилирано през 2016г. по повод юбилея на френския вносител, който тогава е навършил 60 години. Първите 13 години от живота си това уиски изкарва в екс-бърбън бъчва, първо пълнене, след което бива прехвърлено в прясна шери бъчва за останалите 18 години. Бъчвата е с номер 98/35/02, като от нея са напълнени общо 600 бутилки.
Всяка носи 56,4% алкохолно съдържание, което не е разреждано с вода преди бутилиране на уискито – затова се води cask strength /със силата на бъчвата/. Замъти се при добавяне на вода, от което съдя, че не е студено филтрирано. Дали има добавен карамел е150а? Не знам – Whiskybase отрича използването му.
Знам обаче, че този малц ми е претендент за достолепен драм за годината. Да видим защо.
Аромат – шери, шери, шери. Мощен спомен за кафе, мента, сладко от ягоди, сушени фурми и сушени смокини, шоколад, течен шоколад, кола, сушени пикантни подправки, нотки шарена сол каквито усещам при интензивно шери отлежаване, канела , карамфил, тъмни боровинки. Долових също слаб спомен за опушеност и нотки сяра /клечка от кибрит/, които тук са напълно на мястото си и не дразнят сетивата. Нотки череши, сладко от череши, сок от нар, тирамису, десерт с шоколад/ карамел и сушен плод, сладко от орехи, нотки петмез/ маджун, сладко от сини сливи, орехов ликьор. Стара хартия, шоколадов десерт с кокос и още шери. Профил, който сериозно ми напомня на зрял шери отлежал Глендронах. С вода – шери, борова дървесина, щрихи опушеност и клечка от кибрит. Червени плодове, карамелизирана червена ябълка, прегоряло сладко от малини. Вкус – огромно шери влияние, сладост, шоколад, пиперлив, изсмуква влагата от езика, дървесност, сухота, киселинност, чувство на трохи, червени и тъмни плодове, малини, десерт с шоколад и малини, джинджифил. С вода – плодова сладост, дървесност и доминиращо шери влияние. Солен карамел, нотки прегоряло и слаба опушеност. Финал – среден до траен, сладък, пикантен и пропит с шери заемки. Зрял портокал, шоколад, нагарчащи ядки, ментова хлад, букет от червени и тъмни плодове, слаба опушеност, дървесност. С вода – чили, пикантността се засилва. Тъмен шоколад с чили и червени плодове, крем брюле с боровинки, шоколадов бонбон с марципан, нагарчащ лешник.
Оценка: 91/100. Цена: около и над 2000 евро
В обобщение: шери звяр като по учебник
