Dark Mode On / Off

Dad’s Hat Pennsylvania rye whiskey port cask finish

 „Твоят ден започва сутрин в седем точно с чаша горещо кафе. Младости и грижи трескаво се нижат в своя бяг часове…“ Началото на статия № 628 поставя откриващата строфа от емблематичната песен на Васил Найденов „Бързаш, нямаш време“. Почти всеки от нас би могъл да бъде неин герой и да се разпознае в текста. С бесния темп на живота не можем да се съревноваваме, но в тази надпревара употребата на „допинг“ е не само позволена, но и желателна. За едни хубавото настроение се крие във вкусната храна, в други в горещото кафе, а трети решават да отпочнат деня с приятно четиво в ръка, без значение дали то е на традиционен, хартиен носител или в електронна форма. В последните месеци забелязвам, че мнозина от вас избраха да се абонират за статиите в блога Храм на уискито и бих се радвал ако написаното от мен ви дава поне малка доза вдъхновение и готина емоция. Ако все още не сте се абонирали за публикациите тук и желаете да откриете „словесно мезе“ за кафето си, то може да го направите по-долу чрез приложението „Feed Burner“ /изисква се последващо потвърждение на мейла, изпратен от Фийд Бърнър/, което всеки ден разпраща на предоставената от абоната електронна поща написаните от мен материали, които спокойно може да следите и без да напускате територията на удобното си кресло. 🙂

И тъй като Храмът на уискито е място за уиски дегустации, а не предаване за обсъждане на хорски клюки и хороскопи, то нека ви преведа през останалите буквички и знаци, групирани от мен под формата на уиски представянето на ръженото уиски Dad’s Hat Pennsylvania rye whiskey port cask finish. В превод „Dad`s Hat“ се превежда като „Шапката на баща ми“, но тъй като не звучи добре ще го назовавам като „Дедс хет“. Що за уиски е Дедс хет?

Ако се отдалечим от земята, може би на 30-40 км, а може би и повече, ще можем да видим континентите в пълния им блясък, обгърнати единствено от вода и атмосфера. Сега си представете как от Шумен насочвам лъч към градчето Бристъл в Пенсилвания. Именно там, на близо 8000 км от тук се намира дестилерията, произвела Dad`s hat, носеща името Grundy Mill distillery. Основана е от Херман Михалич /Herman Mihalich/ и Джон Купър /John Cooper/ през 2011г. В нея двамата произвеждат единствено ръжено уиски, което се дестилира през хибридния меден казан, свързан и с дестилационна колона, закупен от „Карл“, Германия с вместимост от около 2000 литра. Тепърва се увеличава и прозводствения обем, който по очаквания трябва да достигне 5-10 000 бутилки месечно.

Михалич дава това име на уискито си, тъй като емоционално отдава уважение към привързаността на баща си към шапките Стетсън /под статията е наличен етикет, посветен на бърбъна Stetson в тази статия може да прочетете повече за историята им/. Отделно от това, баща му имал собствен бар и комбинацията от тези фактори довела до избора на наименованието „Dad`s Hat“, под което на пазара могат да бъдат открити няколко вариации на ръжената напитка.

Употребявайки израза „ръжена напитка“ съм напълно наясно, че е възможно до момента да не ви е попадало ръжено уиски, тъй като нястоящето акцентира предимно върху бърбъна и тенеси уискито. Истината е, че ръжта формира силните дестилационни практики в САЩ в края на 18-ти и 19-ти век, привнесени по-късно в Кентъки и Тенеси, като негов роден дом е именно Пенсилвания. За нещастие по времето на Сухия режим в САЩ повечето производители на ръжено уиски затварят, а нелегално се предлагат зле скалъпени течности, означавани като „ръжено уиски“ с единствената цел да се продават по-добре. Били са толкова недодялани, че най-добрият начин да бъдат консумирани е бил като се прикрият с други съставки /да, миксологията в ранния си етап/. Едва в зората на 90-те години постепенно се възражда практиката по производство на ръжено уиски, тенденция продължаваща с все по-осезаема насоченост през 21-ви век /проверете зеления етикет на Bulleit/.

Законовата регулация към бърбъна е аналогична на тази, касаеща ръженото уиски. Разбира се, вместо изискването 51% от зърнената каша да бъде запълнена с царевица, при т.нар. „rye whiskey“ градивният елемент е ръжта. И ръженото уиски следва да отлежава в нови обгорени бъчви от американски дъб, ако желае да бъде означено като стрейт ръжено уиски /straight rye whiskey/. „Стрейт уиски“ ще рече, че е и на минимум 2 години, а ако възрастта му е под 4 лета /между 2 и 4/, то тя трябва изрично да бъде посочена на етикета.

Днешното уиски не е стрейт, тъй като e по-младо. В интернет прочетох, че е на около година, като основната част от стареенето си прекарва в бъчви от американски бял дъб /нови и обгорени/, а финалните месеци се насочва към бъчви от виното порто. Бъчвите са били малки по обем /водят се quarter casks и са около 100-литрови/ и това ускорява процеса на отлежаване. Благинката е получена от смес, съставена от 80% ръж, 15% ечемик и 5% малцирана ръж /да, няма царевица/. Бутилирано е при 47% алкохолно съдържание /94 proof/, но не съм сигурен дали и филтрирано и дали цветът му е натуралният. Изглежда доста наситено за млада напитка, но е възможно това да се дължи на мокрите винени бъчви. Нека се насочим към дегустационните ми бележки.




 Аромат – специфичен мирис, който до сега не съм срещал в друго ръжено уиски. Ръжта се долавя, но е прикрита зад солидна пелена от сладки нотки, напомнящи ми на червени плодове /малини и ягоди/, сочен грейпфрут и червен портокал. Подправки, пикантност, гроздов сок, концентрат от череши, нар. Странен спомен за мириса на гума /като от гумен балон/. Сладостта и интензивните плодови нюанси стоят някак странно /не казвам лошо/ и ми напомнят на овкусен сироп против кашлица. Долових още зърно, нотки ръжен хляб, локум, парфюмност, мокра борова дървесина и намек за кафе. С вода – борова смола, борови иглички и ферментиращи плодове. Вкус – интензивен, пикантен, бурен. Нотки ръж, спиртен, маслен, червени плодове, дъвка диня, кайсии, череши и отново нетипична асоциация с пластмаса. С вода – сладост, по-слаба пикантност, червени ябълки и спомен за нещо изгоряло. Финал – среден, сгряващ, интензивен, нотки череши, масленост, слаба сладост, чили, солидна пикантност. С вода – танини, горчивина, кафе, спомен за червен горчив вермут и чипс с гъби и сметана.
 Оценка: 78-79/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: тук не съм го срещал в магазин – моята мостра е от бар Калдо.
 В обобщение: уиски, което остави противоречиви усещания. С вода не ми хареса, но пък без нея се усеща доста агресивно на вкус. Младост и солидни плодови нотки се борят за надмощие.

Let’s change the lanes for a second. I’m not only scotch aficionado, I pay tribute to all whisky producers, no matter of their origin and style. That’s why yesterday I tried the rather unique young rye whiskey, called Dad’s Hat, finished in port casks /I’m not sure if they were pipes/. Quite a awkward experience. I found characteristics I haven’t found in other rye so far – some of them I consider to be pleasant, while other didn’t float my boat. Young spirit, heavily influenced by the sweet wine. Maybe I won’t buy a bottle asap, but I think it’s a brand, which deserves further inspection in the years to come. Cheers all! ☺ #vermouth #portwine #singlemalt #dadshat #rye #bourbon #wheat #cozy #scotch #whiskycollection #whisky #whiskygram #whiskyporn #jimbeam #buffalotrace #tennessee #dram #tasting #bar #drinks #cocktails #cheers #party #instagood #instadrink #fun #loveit #american #exploration #famousgrouse
Публикация, споделена от Vladimir Georgiev /Vlad/ (@whiskeytemple_vladimir) на

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram