Whiskeytemple 
Неотдавна получих изненадваща мостра от любопитния Benromach Contrasts: Kiln dried oak /виж тук и останалите ревюта на Benromach в сайта/, щедро предоставена ми от колеги-ентусиасти от варненската малцова група /Веско, Ники, наздраве!/. Те ми съдействаха и с осигуряването на бутилката и кутията, за да мога да направя няколкото кадъра към статията. Та, в деня преди Whiskey fest Sofia 2026 аз реших да опитам този малц, за да мога да споделя отзивите си от него.
Паралелно с него в гамата на дестилерията може да откриете /можехте да откриете, ако четете статията в годините след 2026г./ и сходен по визия и донякъде като замисъл друг ботлинг на Бенромах – Constrast: Air dried oak. Него пък опитах за кратко по време на феста в София. Ще видите снимка на двете благинки след малко.
Идеята при тях е, че младолик малц на производителя е положен в чисто нови дъбови бъчви от американски дъб – при Air dried oak те са съхнали на открито за по-дълъг период /няколко сайта го определят на три години/. При уискито, което описвам днес /Kiln dried oak/ този период е скъсен, като вместо това те са изсушени с топлина от пещ /kiln/.
На прима виста човек може да се усъмни в съществуването на разлика между тях, но от видяното от мен /доколкото носът ми може да „вижда“/, разлика имаше и везните в този двубой се наклониха към Contrasts: Kiln dried oak. Версията от уиски феста бе от прясна бутилка, опитана на крак и каквито и да било отзиви не биха имали тежестта на тези от ревю, направено в спокойна обстановка и на база по-голямо количество от напитката в чашата.
Разлика обаче между двете имаше и при Kiln dried oak открих далеч по-силни плодови нотки и по-слаба опушеност, отколкото при Air dried. Замисълът тук е да се проследят последиците на двете технологии по сушене на летвите, преди тяхното финално изпичане, като се сблъскат по-традиционният метод на сушене на открито с този, при който с влияние на топлина от пещ бъдещата бъчва бива приведена във вид за напълването `и с алкохол.
Коя точно версия бих предпочел, зависи от две неща – ако някой вълшебен джин ми даде възможност да избера и двете, за да ги съпоставя в челен сблъсък, бих го направил с удоволствие. Ако обаче някой насочи пистолет към мен и ми даде право на избор на една от тях, без колебания ще грабна Kiln dried. Тя остави по-приятен спомен в мен.
Сайтът Храм на уискито е изцяло мой личен проект и цялостното му поддържане лежи на мен. Тук няма да видиш не реклами и банери, няма голям екип до мен и целият процес движа сам – от набавянето на бутилките, снимането им, описването им и техническата поддръжка на сайта, както и управлението на социалните му канали.
Затова, ако намираш труда ми за полезен, ако си научил нещичко благодарение на него, открил си непозната напитка или пък съм ти спестил разход за някоя кофти покупка, може да ме почерпиш едно кафе или драм през Revolut – блогът оценява жеста ти.
Цъкни на линка revolut.me/vladimir_georgiev84 или ме намери като @vladimir_georgiev84.
Докато сме все още на вълна прилики и отлики между двете разновидности, нека си кажем, че основата и при двете е еднотипна – два слабо опушени дестилата от 2012г. са оставени в споменатите чисто нови дъбови бъчви от нов американски дъб, преди да бъдат бутилирани през 2023г. След това и двете са напълнени при 46%, в натурален цвят и без студена филтрация.
Аромат на Benromach Kiln dried oak – свежи плодове, череши, черешов ликьор, далечна прилика с бърбън, полъх на лека опушеност, бинт, марля, горена захар, мента, запечени плодове, сладко от ягоди, сладникаво усещане, марципан, ванилия, шоколадов бонбон, тревистост, свежест, слаба пикантност. ДНК-то на дестилирията е тук. Появи се и асоциация с ирландско пот стил уиски, както и нотки на препарат за полиране на мебели. Сладко от праскови и тирамису. С вода – още по-ирландски стил, кайсии, канела, дървесина, черници, карамел.
Вкус – обилна сладост, плодова бомба, водещи свежи асоциации, масленост, лека пикантност, малц, отприщва слюноотделянето, карамел, мента, нотки препечено, нищожни следи от опушеност, джинджифил, зрял и сочен портокал. С вода – сладост, плодов ликьор, свежи плодове, по-забележима опушеност.
Финал – среден, сладост, лека опушеност, малини, мента, портокалова кора, зрял цитрус, последваща сухота, лека киселинност, лек солен привкус, зряло грозде, умами, червени и тъмни плодове. С вода – дървесност, пикантност, кафе, цитрус, свежест.
Оценка: 88/100. Air dried се открива при 50-60 „усмивки“. Kiln dried не съм срещал тук отдавна.
В обобщение: шарено младо уиски, при което новият дъб внася красиви елементи в палитрата, напомнящи и на ирландско пот стил уиски.
