Dark Mode On / Off

Glen Mhor 20 y.o. single malt whisky, vintage 1976


 Не знам дали чудовището от езерото Нес съществува, но съм сигурен, че от спряганото за негово леговище езеро /Лох на галски означава именно езеро/ извира реката Нес, която не може да се похвали с чутовна дължина /изчисляват я на около 20 км/, но пък има щастието да прорязва красивия град Инвърнес, охраняващ подстъпите към непристъпните шотландски Висини, в които всички знаем, че преди много години се е родил Дънкан Маклауд, който черпеше силата си от обезглавените си противници. Тази година минах през централната част на града, впечатляващ с монолитната си каменна архитектура, но с Яна гонехме друг автобус към Дъфтаун и нямаше вариант да го разгледаме. Не видях и реката, но престоят ни бе сведен до около час на тамошната автогара. Ако обаче вие имате път за по-дълго в тази посока – не го пропускайте. Не само заради сградите и старинната атмосфера, но и заради факта, че Инвърнес е приютявал две дестилерии, паднали в жертва на икономическата криза от 80-те години на 20-ти век, които към днешна дата не съществуват физически, тъй като са напълно разрушени и споменът за тях е запечатан в последните оцелели бъчви/ бутилки с тяхно уиски. Дестилериите, които визирам са Glen Albyn /Албин е име вдъхновено от галското наименование на Шотландия – Alba/ и Glen Mhor /Глен Вор или Вар/, чието уиски ще напълни страниците от статия № 634 в блога Храм на уискито.
 Глен Вор /или Вар – знам, че произношението не е това, което очаквахте/ е дестилерия, основана в края на 19-ти век от Джон Бърни и Чарлз Макинли от компанията-производител на уиски „Charles Mackinlay & Co“. Това се случило през 1892г. в град Инвърнес. Към този момент Бърни вече имал опит от работата си в намиращата се един хвърлей дестилерия на Glen Albyn. Името на Glen Mhor пък било избрано заради близката долина на езерото Нес, а в превод означава „Великата долина“.
 През 20-те години на 20-ти век Бърни и съдружника му закупили Глен Албин и двете дестилерии преминали в общи ръце. В рода Бърни се запазили до 70-те години на века, когато синът на Джон Бърни ги продал на натрупващия все по-голяма сила търговски субект, „DCL“ /Distilleries Company Limited/, комуто било отредена съдбата да участва след време във формирането на алкохолния гигант Диажио /Diageo/, притежаващ най-много шотландски дестилерии в момента от всеки друг конкурент. Към онези години необходимото количество малц се произвеждало на място в Глен Вор чрез т.нар. „Saladin box“ /помещение, снабдено с подобие на архимедов винт, служещ за обръщане на ечемика/, но DCL преустановили тази практика.
 Историята на Glen Mhor приключила в средата на 80-те години – заради икономическата криза и слабото търсене на уиски тя преустановила производството си, за да се стигне до 1986г., когато дестилерията била разрушена. По-късно на нейно място възникнали търговски площи.
 Глен Вор не може да се похвали с много на брой официални свои ботлинзи. „Трохите“ от някогашното производство са разпределени предимно сред компаниите-независими бутилировачи и са рядкост.
 
 На независимите бутилировачи, в частност на „Hart Brothers“, дължа удоволствието да се докосна до историята на дестилерията. Преди няколко месеца, по време на феста „Whisky, rum & wine 2017“ приятели проведоха клас, на който този ботлинг бе представен. Така до мен достигна необходимото количество за ревю – шанс, който не можеше да бъде проигран. Това, което Харт Брадърс са закупили са били бъчви с Глен Вор, дестилирани през 1976г., които са бутилирали при 43% алкохолно съдържание 20 години по-късно. Познавайки практиката при подобните компании-бутилировачи, мога да предположа, че цветът на течността е натуралният, но имам съмнения, че тя е била студено филтрирана. За нещастие, не открих надеждна информация за вида бъчви, ползвани за съхранението на уискито, но бих предположил, че сред тях има ползвани вече бъчви от шери, съчетани с такива от бърбън. И това ако не е история в чаша, не знам кое би било. Ботлингът пък е бил част от нарочна серия на компания, известна като „Finest Collection“. Ред е за бележките ми.
 Аромат – ванилия, цитрус, хартия, намек за билки и мента, сладост, примесена с лек намек за лимонена или грейпфрутова кора, препечено дърво, слаба асоциация с опушеност, свежест, сладко от праскови или кайсии, влажна дървесина, лек винен нюанс, карамел, бананов сладкиш, бананов крем, малц, препечена филия с масло и портокалов мармалад, доза спиртност и съвсем слаба пикантност. Щрихите ванилов крем с жълти плодове се доразвиха, като изпъкна и споменът за сушени жълти плодове. С вода /добавих само една-две капки/ – далечен тъмен спомен като от „refill sherry“ бъчва, препечено, сок от бъз или арония, мотив млечен шоколад. Вкус – маслен, нищожно пикантен, медено-малцов, сладникав цитрус. И тук долових далечните опушени заемки. Отприщва слюноотделянето, свежест, мента, зрял ананас, лека дървесна нотка, която обаче не скрива нежната плодова екзотика. С вода – още сладост, дървесност и сушени жълти плодове. Финал – среден по продължителност, нотки свежи екзотични жълти плодове, сгряващо усещане, слънчогледов тахан, сладост и то никак не слаба, малц, намек за цитрусова кора, сушен жълт плод, слаба дървесност, прерастнала в лека сухота и почти незабележими танини. Отново спомен за препечена филия с масло. С вода – нежна пикантност, малко по-отчетливи танини и намек за пушен колбас със сушени подправки.
 Оценка: 87/100 /последвайте линка в червено за още подобни статии/. Цена: определя се на вторичния пазар.

В обобщение: елегантно старо уиски, което успява да съхрани свежия си плодов облик, без да изглежда прекалено младежко.
Vavavoom! My first Glen Mhor /Vhar according to Malt Madness/ single malt whisky. Elegant, gentle, slightly spicy and oaky, delivering lots of dried yellow exotic fruits, malt, honey, hints of smoke, mint and toast with butter and orange marmalade. Bottled at 43% ABV, after 20 years of maturation. Thank you, Hart Brothers for offering this little Highland gem from 1976. As you may know, the distillery is long gone. It was demolished around 1986 and what’s left on the market are just several casks, kept hidden in IB`s warehouses. Cheers all and enjoy your week! ☺ #glenmhor #johnniewalker #highland #scotch #dalmore #scotchporn #scotchwhisky #instagood #lovescotch #singlemalt #whisky #whiskylover #whiskygram #whiskyporn #macallan #wine #bourbon #vintage #cheers #kanpai #drinks #fun #loveit #tasting #glenfiddich #instadrink #inverness #hart #elegant #sophisticated
Публикация, споделена от Vladimir Georgiev /Vlad/ (@whiskeytemple_vladimir) на

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram