Whiskeytemple_Vladimir 
Честит октомври! Както ти тръгне месеца, така и ще го завършиш /само ако началото му е добро/. При мен краят на септември и началото на настоящия месец предложиха няколко интересни моменти. Първо, опитах някои екзотични уискита, първото от които е на дневен ред за представяне, а другото ще се появи в блога Храм на уискито в следващите дни. И второ, вярното LG G2, което чинно служеше на каузата леко поддаде вчера и се наложи да го допълня със силите на по-нов апарат, тъй като старата машинка загуби способността си да приема и предава по безжичен път изображенията, които правя с фотоапарата. Функцията „NFC“ за пренос на файлове на близко разстояние е адски удобна и не бих могъл да ползвам телефона пълноценно, ако той решава да си вземе заслужената почивка. Като блогър чувствам някаква форма на отговорност и най-вече на удоволствие да подкрепям статиите си с красиви снимки, и проявеният дефект наложи краткото ми отделяне от писателстването, което бе заменено от двудневно търсене на субститут на джиджафката. И след като вече изчистих този проблем се чувствам готов да ви срещна с едно младо японско уиски, произлизащо от дестилерията Чита. ChitaВо уиски. :))
Ако имате опит в уиски вселената навярно знаете, че светът е гладен за японско уиски /не визирам затворените отдавна тамошни дестилерии, а функциониращите производители/. През последните години този отрасъл на японската индустрия експлодира, водейки след себе си нечувано търсене на уиски от страната на самураите и честта. Само за няколко пълни завъртания на календара и японските дестилати с години зачезнаха от световния пазар, а стойността им се повиши в пъти. Примерът, който мога да ви дам е с емблематичното едномалцово уиски Ямазаки, чийто18-годишен ботлинг до преди 3-4 години в България все още бе наличен при цена под 200 лв. И само за около година той изчезна заради централното решение на Сънтори /компанията собственик на дестилерията Ямазаки/ да преразпредели дистрибуцията му към основни пазари като този в САЩ. И сега ако го потърсите тук ще попаднете на доста агресивни цени от порядъка на 8-900 лв. Дадох пример с продукт на Сънтори, но положението при конкурентите от Ника /Nikka/ не е по-различно. Лудница!
Засиленото търсене, а може би и хитростта на рекламните отдели в изброените компании, резултира в необичайни до скоро решения, като пускането на едномалцови дестилати без посочена възраст, които въпреки всичко буквално строшиха рекордните стойности на Ямязаки 18 – потърсете Yamazaki Sherry cask 2013 в някой аукцион и се убедете сами. Хиляди евро за уиски, при което възрастта е прикрита зад търговско име. Възползвайки се от създалата се ситуация компанията Сънтори представи и зърнено уиски, което до преди години имаше единствено ролята на основа при изграждането на вкусното смесено уиски Хибики /Hibiki/, също засегнато от глобалното търсене на благинки от Япония /засегнатие сме ние, тъй като и то поскъпна до небето/. Зърненото уиски, за което пиша се нарича Чита /The Chita single grain whisky/ и именно то ни събира днес. Произвежда се в едноименната дестилерия Чита.
Основана е през 1972г. в префектура Аичи под водещата роля на мастър блендъра на Suntory – Keizo Saji. Решението било взето с оглед нарастналата нужда от зърнено уиски за произвежданите блендове от компанията Сънтори, която притежава към днешна дата още малцовите дестилерии на Ямазаки и Хакушу.
За разлика от тях, зърненият индустриален производител гради запасите си около добиван през колонни дестилатори спирт, в основата на който стои царевицата, а не ечемика. Не се ползват медни казани, а колонни дестилатори. С оглед необходимостта от разнообразние в получаваното уиски, спиртът се дестилира в три възможни комбинации – през 2, 3 или 4 колони, като дестилираният през четири колони е най-лек и ненатрапчив.
До скоро светът не бе чувал много за Чита по простата причина, че нейното уиски бе ползвано за „донор“ при сглобяването на смесените уискита с марката „Хибики“. Някога на пазара е било налично нейно 12-годишно уиски /поне така твърди интернет/, носещо името Chita grain, което обаче отдавна е продадено. Сега е заменено от зърненото уиски The Chita single grain.
Чита се предлага в магазинната мрежа по летищата. Ще го разпознаете по характерната стилна визия за продуктите на Сънтори. Бутилка с пластмасов винт и красив етикет от „уаши“ /washi/ хартия, върху която с изкуството на калиграфията е изписано името на уискито. Самото то носи алкохолно съдържание от 43%, но на етикета не е посочена конкретната му възраст. За да се получи са смесвани три вида уиски на Чита – отлежавало в бъчви от шери, бърбън и от вино /не знам какво точно/. Не разполагам с категорична информация за цвета на благинката, но Сънтори има навика да подсилва краските на своите уискита с карамел Е150 и ползването му тук не е изключено /още повече, че не е отречено на етикета/. Предполагам, че течността е и студено филтрирана. И след всичко изговорено чрез пъргавите ми пръсти е време да ви споделя „номера на японката“.
Аромат – усещане за почти пролетна свежест, граничеща със свежестта на младо ирландско смесено уиски. Нотки кайсии, презрели праскови, силна сладост, банани, тревистост, негорчиви ядки, ванилия, круши, плодов сок от жълти плодове /праскови, ябълки и банани/, свежо бяло грозде. Липсва дразнещо алкохолно усещане. Слаба парфюмност, карамел, жълти сливи. Палитрата не е особено разнообразна, но това, което се долавя е повече от приятно. Долових още спомен за свежи пролетни цветя, сладко от бели череши и намек за сладък цитрус. С вода – парфюмност и флоралност, ароматна зелена трева, бял шоколад и сладко от праскови. Вкус – масленост, обилна сладост, зърно, мая, свежи жълти плодове, почти нулева горчивина и пикантност. Асоциация с жълти сливи, зрели праскови или нектарини, сочно зряло манго, желирани бонбони с вкус на жълти плодове. С вода – сладостта все още доминира, лакта, лек солен привкус, по-слаб жълтоплодов мотив. Финал – среден, сладост, слабо сгряващо усещане, пикантност, маслени ядки, винен нюанс като от сладко десертно вино, праскови и стафиди. С вода – слаб намек за цитрус и цитрусова кора, портокалово масло и ментов чай.
Оценка: 85-86/100 /последвайте линка в червено за още подобни статии/. Цена: пробвах го в бар Бакарди в Шумен, но по спомен на Морска гара бе под 100 лв.
В обобщение: пример за това как едно младо царевично уиски може да бъде пивко и доста вкусно и на ранна възраст.
