Whiskeytemple_Vladimir 
Тъй като в предходната статия се качихме във Висините /снимките за нея направих до Паметника „Създатели на българската държава“/, то в тази е редно да се насочим към по-ниската част на града, в която запечатах няколко красиви кадъра на Glengoyne 18 y.o. single malt whisky. Именно този пълнолетен Гленгойн изпълва статия № 619 в блога Храм на уискито със смисъл. Заигравката с географските означения „Висини“ и „Низини“ не е случайна. При мен случайности няма. Привързах началото на прегледа с наложилото се делене на уиски производителите от Шотландия в зависимост от местоположението им, поради факта, че дестилерията на Гленгойн /първата посетена от мен – бележките ми са налични на етикета „distillery tour“ под тази статия/ е най-южният производител от Висините /Highlands/, чийто складове пък /или част от тях/ се намират отвъд шосето в т.нар. „Низини“ /Lowlands/ и до преди 30-тина години често е била възприемана за дестилерия от Низините.
Гленгойн е на завидна възраст. Основана е през 1833г. от фамилията Едмънстън в южните райони на областта от Шотландия, означавана като Хайлендс – около градчето Dumgoyne /Дъмгойн/, на 15 км северно от Глазгоу.
Първоначално се е казвала Burnfoot /Бърнфуут/, което обяснява защо в портфолиото `и се среща уиски с идентично име. През 1851г. местният търговец Джон Маклеланд я закупил, като малко по-късно бил заменен на управленската поизиция от сина си Арчибалд.
В годината на Априлското въстание била закупена от фирма, която променила името на Glenguin. През 1905г. поставили и актуалното Glengoyne.
През 1965г. дошли нови собственици – Робъртсън и Бакстър. Дестилерията била осъвременена, а компанията сменила името си на Edrington group, която към днешна дата притежава и дестилериите на Macallan и Highland park.
През 2003г. Гленгойн била закупена от компанията Иън Маклеъд /произнасяха го като Маклауд в Шотландия/ за 7,2 млн. £, която произвежда и водка, и джин, както и някои бленд уискита. Освен като малцово уиски, трудът на хората от Гленгойн може да се оцени и под формата на участие в бленда на Cutty Sark. Новите шефове пуснали на пазара нови дстилати, а отделно заложили и младото уиски в подходящите помещения, които заедно с тялото на дестилерията някои намират за доста красиви /аз съм сред тях – намира се на час път от Глазгоу и е заобиколена от не много високи хълмове/. Освен с външен вид от Гленгойн се гордеят и с една от най-бавните времево дестилации, което позволява формиране на по-силни ароматни съединения.
Това, което мен ме радва е, практиката на новите собственици да не ползват оцветител карамел Е150 за подсилване на цвета на уискито си, което изрично е отразено и на етикетите на бутилките им.
В блога съм представял вече няколко ботлинга на бранда, сред които и чудесните Glengoyne 21 и Glengoyne 25 y.o. single malt. Преди тях ревюирах и вече спрения от производство 17-годишен Гленгойн, който бива заменен през 2012г. именно от 18-годишното малцово уиски, което пълни очите ни вече няколко минути. Цветът му се дължи на качествения подбор на бъчви от шери и бърбън, първо и последващо пълнене.
Алкохолният градус е 43%. Течността предполагам е студено филтрирана – преследва се ефекта да не се замъти, ако уискито се изстуди. В противен случай мастните съединения от зърното биха образували „облак“, наричан и „шотландска мъгла“, който предлага допълнителен аромат, но притеснява някои естети – почитатели на чистотата. Може би още по-важна черна на Гленгойн е, че дестилерията не ползва малциран ечемик, сушен над горящи торфени буци. С други думи, уискито не е „торфено“ и ако не сте почитател на натрапчивия му мирис, може би е редно да се насочите към някои от представителите на марката. А сега нека споделя петата снимка, която съм ви подготвил, преди да изложа личните си дегустационни бележки.
Аромат – фъдж, тофи, следи от шери, които бих описал като достатъчно интензивни, без да превръщат уискито в шери гигант. Сладко от червен или тъмен плод, мед, подправки като канела, карамфил. Сладост, която обаче е сравнително слаба, малц, млечен шоколад, зърно, сгряващо усещане, меденки с канела и тъмно сладко, кожа, сушени тъмни плодове, препечено, препечена филия с масло, чай, дървесност, стрък зелена билка, а след минути още шери нотки и описаната асоциация с меденки и мармалад. Нюанс кафе, тирамису, сини сушени сливи, лешници и лешников сладолед, шоколадова вафла с кафе, карамелов топинг с шоколадово-кафяна нотка, спомен за гофрета с тъмен шоколад. С вода – шери, съчетано с карамел и плодови мотиви, мед, сладко от кайсии и смлян пипер. Вкус – сладост, шери, шери, шери. Нежна пикантност, какао, малц, жълти ябълки, лека сухота, слаба дървесност, мед, отприщва слюноотделянето. Плодов облик от светлата гама, фъдж, жълти стафиди и слаба спиртност. С вода – танини, червени плодове киснати в алкохол, лакта и следи от шери. Финал – среден до траен, препечено, билков чай, сладост, мед, следи от виното шери, малц, дървесност, жълто-червени ябълки, натурални или овесени бисквити с мед. С вода – живва, доставя сгряващо усещане, съчетано с лек свеж плодов характер и негорчиви ядки.
Оценка: 88/100 /последвайте линка за още подобни статии – ще се радвам и ако се абонирате за публикациите в блога/. Цена – между 160 и 200 лв.
В обобщение: Да, моля! 🙂 Богато уиски, което предлага солидна доза зрялост и шери влияние.
