Възможно ли е да опиташ напитка, която официално не се дистрибутира в България, но пък се предлага в безмитните магазини /поне в някои от тях/? Да, ако имате приятели, които разполагат със закупена бутилка и решите да размените мостри с тях. Подразбирате какво ще ви кажа – време е за поредното уиски ревю, поднесено под № 415 в уиски мястото на България, блогът Храм на уискито. Уискито за което ще поговорим днес е Glengoyne 15 y.o. Distiller`s Gold single malt, който както навярно се досещате е предназначен за безмитните магазини и за тези в летищата, което отговаря на първата част от условието от задачата, мостра от което получих благодарение на Филип и Никола, които вече го бяха дегустирали.
Да бъдеш уиски изследовател, блогър означава и това – да предложиш интересни течности на приятели, които в замяна да ти предоставят неща, които биха засегнали хедонистичната ти натура. Това е често срещана практика и на запад, където част от блогърите биват „възнаградени“ със семпли от някои дестилати, изпращани директно от производителя/ дестилерията. Това крие риск относно обективността им и създава предпоставки да бъдат ползвани като предмостие в рекламата на даден продукт. Тук уиски дестилерии не се откриват, но пък приятели за щастие има и с радост приех предложението им. Споделял съм, че обичам Гленгойн /без да изпадам в луда крайност/ – харесвам и уискито, и самата дестилерия, която посетих преди около 2 месеца. Изпитах емоция, която пожелавам на всеки от вас. Дори и да не обичате уиски /повярвайте ми, няма човек който да не харесва уиски – просто не е открил правилното за себе си/ посещението на дестилерия в Шотландия е силно препоръчително. Различно чувство и несравнимо преживяване, което трудно може да бъде описано пълно с думи /това не означава, че не трябва да прочетете статията ми „На гости на дестилерията Glengoyne“/. А аз съм мисля, че боравя добре с тях. 🙂
Гленгойн си е поредното забавно шотландско име на дестилерия. На мен ми звучи като „гаргойл“ , което пък беше наименованието на вид митологично чудовище. За разлика от него Glengoyne не само, че не стряска, а напротив – радва ценителите на малца с качество и достъпност. Основана е през 1833г. от фамилията Едмънстън в южните райони на областта от Шотландия, означавана като Хайлендс – около градчето Dumgoyne, на 15 км северно от Глазгоу /заради близостта `до района Лоулендс и разположените там складове до 70-те години на 20-ти век е била определяна за Лоуленд дестилерия/. Първоначално се е казвала Burnfoot, което обяснява защо в портфолиото `и се среща уиски с идентично име. През 1851г. местният търговец Джон Маклеланд я закупил, като малко по-късно бил заменен на управленската поизиция от сина си Арчибалд. И това име ми звучи забавно. Асоциирам го с арбалет, но ако глътна още малко уиски може да открия и други щуротии. В годината на Априлското въстание била закупена от фирма, която променила името на Glenguin. През 1905г. поставили и актуалното Glengoyne. През 1965г. дошли нови собственици – Робъртсън и Бакстър. Дестилерията била осъвременена, а компанията сменила името си в резултат на преобразуване на Edrington group, която към днешна дата притежава Macallan и Highland park. През 2003г. Гленгойн била закупена от компанията Иън Маклеъд /произнасяха гокато Маклауд в Шотландия/ за 7,2 млн. £, която произвежда и водка, и джин, както и някои бленд уискита. Освен като малцово уиски, трудът на хората от Гленгойн може да се оцени и под формата на участие в бленда на Cutty Sark. Новите шефове пуснали на пазара нови дстилати, а отделно заложили и младото уиски в подходящите помещения, които заедно с тялото на дестилерията някои намират за доста красиви. Освен с външен вид от Гленгойн се гордеят и с една от най-бавните времево дестилации, което позволява формиране на по-силни ароматни съединения.
Уискито е 15-годишно и е бутилирано при законовия минимум от 40%. Този нисък градус в началото малко ме вкара в размисли относно характера на напитката, която се оказа ароматна бомба. Бутилката има вместимост от 1 литър, цветът е натуралният /знам го, защото е посочено на етикета/, какъвто трябва да бъде той при всяко уиски /противното е равносилно на измама на първото ни възприятие – зрението, на базата на което си формираме изначално мнение за качествата на даден дестилат/, но е студено филтрирана /течността е охладена и след това е прекарана през филтри под високо налягане, за да се отнемат мътните следи от ароматни естери, които се появават при нестудено филтрираното уиски и които някои „естети“ намират за смущаващи/. Цената е около 50-60 евро или еквивалента `и в местна валута /в нашенските безмитни цената му по спомен варира около 100 лв/. За отлежаването на вкусотията се ползват бърбън бъчви и такива от шери, първо и последващо пълнене. Пишейки това се подсещам, че може някъде да откриете 15-годишно уиски на Гленгойн с 43% – то е различно от това, което представям и мисля, че при него се ползват повече шери бъчви първо пълнене. Предлагането на уиски с по-нисък градус или без означение на възраст за магазините по летищата е често срещана практика при уискито, като за щастие Гленгойн все още не са премахнали посочването на летата. Но и при Distiller`s Gold, и при 25-годишното малцово уиски, които се предлагат в тези глобални „бакалии“ алкохолното съдържание е по-малко от еквивалентните им продукти, предназначени за вътрешна дистрибуция. При стандартното 15-годишно уиски градусите са 43, а при 25-годишното, което вече съм ви представял са 48%, вместо по-ниските летищни 46%.
Аромат – силна сладост, мед и портокали. Ванилия, кожа/ тютюн, восък, свежест, круши, дюли, пъпеш, малц, мая, ванилов крем. Мирисът е доста силен за 40-градусово уиски, което е и филтрирано при това. Долових нещо като прах /не торф – Гленгойн не го ползват/, който навярно остава като асоцицация от шери бъчвите, следи от шери, много приятен „кремав“ /производен на крем, не на цвета/, бонбонен мирис, досущ като от магазин за сладкиши и бонбони. Долових още ябълки, плодов сладкиш или плодова пита, крем карамел и крем брюле, карамел, смлени орехи, сладко от жълт плод и подправки, пудра захар, сладко бяло вино, спомен за ром /не тъмен, по-скоро за ром финиш на уиски/. Засилиха се впечатленията за плодов крем, баклава, приятна пикантност и срадникави тревисти нотки. С вода – шери, кожа, както и още баклава. Вкус – пикантност, но много умерена и приятна, джинджифил, сладост, масленост, следи от шери, дървесност, малц, спомен за бира, но без характерната горчивина, като отприщва слюноотделянето. При второто отпиване долових сушени жълти плодове, още сладост и малц. С вода – сладост, лека сухота и нотки горчивина, които не дразнят. Разкодирах още свежест и пикантност. Финал – среден до траен, малц, сладост, флоралност, приятна пикантност, споменът за бира присъства и тук, нотка портокали, сладкиш с мед и орехи. С вода – слаба горчивина, малц, парфюмност, дървесност, ядки и последваща сладост във фонов режим.
Оценка: 89-90/100.
В обобщение: вкусно уиски с богат аромат. Все едно аз съм го създал – пасна на предпочитанията ми.
Whiskeytemple_Vladimir 
