Dark Mode On / Off

Whiskey fest Sofia 2017 – preview

 
 Снощи изгледах последния епизод на „Game of Thrones“, който предложи поредната доза „Уау“ под формата на информация за героите и камара визуални ефекти, глезещи окото. Чакането на сезон VІІІ ще бъде почти болезнено, имайки предвид, че се очаква най-рано в края на 2018г., но дотогава колбичките с малцови магии ще ни правят компания. Малко преди началото на финалния епизод на сериала, който счупи поредните рекорди по гледаемост, попаднах на информация за предстоящия малцов сбор в София, известен и като „Whiskey fest Sofia 2017“. Знаете, че съм редовен негов посетител и с удоволствие му отделям време и внимание. Може би сте обърнали и внимание, че преди всяко негово издание подготвям материал за това какво ни очаква там. Ще спазя тази отколешна традиция и този път, предлагайки на вашето внимание поредицата от „спойлери“ за нахлуващия есенен повей на малца – Уиски фест 2017г.
Публикация, споделена от Vladimir Georgiev /Vlad/ (@whiskeytemple_vladimir) на


 Какво представлява Уиски феста? 
 
 Представете си го като изложение на вносителите на уиски в България, заемащо последния етаж в мол „Paradise“, където ще бъдат разположени около 30 щанда на различни марки уиски от целия свят. В сайта на събитието се посочва, че броят на разновидностите му ще надхвръля 300 вида. Готино, нали? Ако приемем, че в един обикновен бар или клуб има 20-30 вида, то сами може да си представите за какво разнообразие иде реч. „Да, де, но ще могат ли да се опитват?“
 
 Входът за феста се закупува предварително или на място. Всеки билет дава достъп до определен брой талони, с които на щандовете се купуват по 15 мл уиски. Количеството уиски е оповестено, но на щандовете може да бъдете възнаградени с малко повече капки магия. Особено ако кажете магическите думички „здравейте“ и „благодаря“. Освен талони, в торбичката ви, която получавате, има и книжка с анотации за всяко едно уиски и подарък чаша за уиски /по всяка вероятност чашата Glencairn, която редовно ползвам при моите дегустации/. Всяко едно уиски се търгува за определен брой талони, като по-скъпите и редки костват повече. През изминалата година бяха въведени и т.нар. „златни талони“, които даваха достъп до по-интересните дестилати. Досещате се, че може да си закупите допълнително от фестивалната валута, ако имате желание и средства.
 
 На още няколко места ще може да похарчите авоарите си. Щастие под формата на цели бутилки ще бъде налична в магазина на феста, който по всяка вероятност отново ще се обслужва от Casavino. За по-ученолюбивите от нас са предвидени дузина, а може и повече уиски класове, които обаче все още не са обявени. До феста остават близо два месеца и тепърва ще научаваме желаните подробности, които аз ще споделям с вас.
 
    
 
 
 Това, което отличава тазгодишния фест е броят на новите участници. Освен добре познатите марки бърбън, тенеси уиски и смесен скоч, на сбора за първи път в България ще бъдат представени марки, които вече съм представял в блога, но досега не са били внасяни официално. Кои техни представители ще бъдат налични на щандовете не знам. Кои са новите звезди, за които пиша?
 
 
 
 Бенромах /Benromach/ е дестилерия, намираща в шотландския район Спейсайд /Speyside/, в градчето Форес и е основана през 1898г. – период, известен със завишено търсене на уиски, описван и като „уиски бум“. За основатели се сочат Дънкан Маккелъм и Ф. Брикман. Няколко години след основаването си дестилерията преустановила дейност. Това се случило в първите години на 20-ти век.
 
 През 1911г. властта поела компанията Харви Макнеър и Ко, която произвеждала уиски до началото на Първата световна война. Следващите години не донесли кой знае каква слава за дестилерията, собствеността върху която често се сменяла.
 
 През 60-те години на 20-ти век била модернизирана, но в началото на 80-те затворила, тъй като по това врем Великобритания навлязла в сериозна икономическа криза, засегнала и много от уиски производителите.
 
 През 1993г. дестилерията била закупена от компанията Гордън и Макфейл /Gordon & MacPhail/, която в идните години успяла да я вдигне на крака и дестилирането на уиски стартирало през 1997г. Едва обаче през 2004г. дестилерията пуснала своя първи малц под новото управление. Към момента максималният производствен обем е около 500 хиляди литра алкохол годишно, отговорни за които са двата медни казана.
 
 Тази година с Яна успяхме да я посетим и ми направи изключително приятно впечатление. В блога съм описал вече 15-годишното `и уиски, което ми отвя шапката. Тепърва ще споделя впечатленията си за двете 10-годишни уискито, които Бенромах предлага: едното бутилирано при 43%, а другото при 57%.
 
 
 
Make whisky great again! Stop using caramel coloring! 🍷 From my point of view, there isn’t reasonable explanation of why caramel is being added to a whisky, especially to the quality malt whisky. Whisky is a spirit drink, which is supposed to gain its color from the casks it matures in. Each cask has its own personally, contributing differently to the profile of the whisky. So why not let it be as natural as possible? 🍷 It doesn’t matter if the caramel changes the flavor profile. Some of the producers state it doesn’t. I visited distilleries, which are fond of tanning their whisky, but they didn’t demonstrate if it’s true. Nope, it’s the other way around and they’re proud of how beautiful it looked. 🍷 The problem with this undesirable practice is that it exploits the misunderstanding about the quality of the darker products. Many believe that the quality depends on the color of the juice and they’re making their decisions judging by how the whisky looks. 🍷 Thankfully, Glencadam 21 y.o. single malt isn’t colored. It’s not chill filtered and it’s bottled at 46% ABV. And it looks and tastes great, offering beautiful fresh, fruity aroma, spiciness, sweetness, citrus and gentle tannins. Cheers! 🍷🍷🍷 #glencadam #wine #photography #21 #singlemalt #whiskey #whisky #whiskyporn #whiskeyporn #bourbon #scotchwhisky #lovescotch #lovewhisky #cheers #cocktails #drinks #kanpai #whiskygram #instadram #dram #instagood #whiskylover #whiskylife #Love #passion #fashion #trend #irishwhiskey #speyside #scotch
Публикация, споделена от Vladimir Georgiev /Vlad/ (@whiskeytemple_vladimir) на
 
 Дестилерията е основана през 1825г. в района Хайлендс /Висините/ в Шотландия, в близост до река Еск, като за неин основател се счита Джордж Купър. В периода 1827г. – 1837г. собственик бил Дейвид Скот. В следващия близо век дестилерията сменяла често господарите си, за да се стигне до военния период в Европа, когато преустановила дейността си като уиски производител, но пък приютила военен контингент. 
 
 През 1954г. била закупена от канадската компания „Хирам Уокър“ за по-малко от 85 хил. £, а две години по-късно от „George Ballantine & Son Ltd“, която била придобита от „Allied Domecq“ по-късно. През този период уиски от Гленкадам се използвало за блендовете на Балантайнс. „Allied Domecq“ я затворили през 2000г. /до тази година малцово уиски на Гленкадам било насочвано към достъпния и на нашия пазар бленд, купаж, Stewarts Cream of the barley, което вече ви представих/, но през 2003г. била закупена от английската компания „Angus Dundee“, притежаваща и дестилерията на Tomintoul.
 
 Новите собственици положили значими усилия за налагането на марката, като пуснали и някои по-интересни дестилати, като 12-годишния с финиш в бъчви от порто, аналогичен на този, който предлага Томинтауъл. Освен това, уиски от Гленкадам се среща и като малки дози в бленд уискитата /смесените уискита между малц и зърнено уиски/ на Ангъс Дънди. Уискито може да откриете и като част от линията на независими бутилировачи.
 
 Към днешна дата официалната линия на компанията включва уиски без означение на възраст, 10-, 12-, 14-, 15-, 17-, 21-, 25- и 30-годишно уиски, както и някои лимитирани версии.
 
 Без излишен патос и ласкателство, това по мое мнение е една от недооценените шотландски дестилерии с голям потенциал. Подобна е и съдбата на дестилерията Tomintoul /Томинтауъл/, която също ще бъде представена на феста.
 
 
The second daily inspiration. My bottle of #glengoyne #vintage #1998 has just arrived. A friend of mine brought it on her way home back from #germany . This particular one is a limited release, available exclusively in Germany. It’s matured in #bourbon barrels, before being transferred to #palocortado #sherry #casks. Palo cortado is wine, which has oxidized and has its color darkened through the maturation period. I’ve said it before that I really like Glengoyne and couldn’t resist buying one, which I intend to open in the upcoming future. Behind it you can see the beautiful and sexy looking #mackmyra #blomstertid and its neat looking design. It was just one of those days. 🙂 Cheers all! #sweden #wwavcollection #whiskey #singlemalt #whisky #whiskeytemple #whiskyporn #whiskeyporn #scotland #bulgaria #scotchwhisky #tasting #love #passion #wine #spain visitscotland #instadram #instafeed #instadrink
Публикация, споделена от Vladimir Georgiev /Vlad/ (@whiskeytemple_vladimir) на
 
 
 Гленгойн си е поредното забавно шотландско име на дестилерия. Дестилерията е основана през 1833г. от фамилията Едмънстън в южните райони на областта от Шотландия, означавана като Хайлендс – около градчето Dumgoyne, на 15 км северно от Глазгоу /заради близостта `до района Лоулендс и разположените там складове до 70-те години на 20-ти век е била определяна за Лоуленд дестилерия/. Първоначално се е казвала Burnfoot, което обяснява защо в портфолиото `и се среща уиски с идентично име. През 1851г. местният търговец Джон Маклеланд я закупил, като малко по-късно бил заменен на управленската поизиция от сина си Арчибалд. 
 
 В годината на Априлското въстание била закупена от фирма, която променила името на Glenguin. През 1905г. поставили и актуалното Glengoyne. През 1965г. дошли нови собственици – Робъртсън и Бакстър. Дестилерията била осъвременена, а компанията сменила името си в резултат на преобразуване на Edrington group, която към днешна дата притежава Macallan и Highland park. 
 
 През 2003г. Гленгойн била закупена от компанията Иън Маклеъд /произнасяха го като Маклауд в Шотландия/ за 7,2 млн. £, която произвежда и водка, и джин, както и някои бленд уискита. Освен като малцово уиски, трудът на хората от Гленгойн може да се оцени и под формата на участие в бленда на Cutty Sark. Новите шефове пуснали на пазара нови дестилати, а отделно заложили и младото уиски в подходящите помещения, които заедно с тялото на дестилерията някои намират за доста красиви. Освен с външен вид от Гленгойн се гордеят и с една от най-бавните времево дестилации, което позволява формиране на по-силни ароматни съединения.
 
 И тази дестилерия успя да попадне сред забележителностите, които посетихме през изминалата 2016г. Красива комбинация от стари сгради, разположени в извънградската област на южните Висини. Стискам палци да на феста да бъдат налични чудесните Гленгойн 21 и 25.
 



 Amrut /Амрут/ – Индия

 
 
 Уискито се дестилира в Бангалор, Карнатака, като предприятието е основано още през 1947г. от /време е за сложни имена/ Радхакришна Рао Джагдейл, положил началото на компанията „Amrut Laboratories“. Амрут в превод от санскрит означава „амброзия“, „нектар на боговете“ и до колкото съм запознат, името е избрано именно с цел да се свърже със съществуващи тамошни митове /мда, явен маркетинг, познат навсякъде по света/. Компанията-собственик освен уиски произвежда и други видове алкохол /джин, водка, бренди/ и с времето натрупала опит в тази сфера. Историята на производството на малцово уиски обаче е сравнително кратка – за първи път такова е дестилирано в началото на 80-те години, но тъй като в Индия употребата му в този вид не била достатъчно разпространена, а и може би заради по-високата му цена, същото било смесвано със зърнено уиски и меласа, като напитките били дистрибутирани на местния пазар. През 1987г. била изградена и дестилерията, където се добива Амрут. Едва в началото на 20-ти век, с помощта на шотландски консултанти се произвело и предложило на вниманието на потребителите във Великобритания малцово уиски Амрут, което се харесало толкова, че компанията решила да насочи усилия към тази ниша. И след като вече няколко години уискито се подвизавало в Европа и получавало награди и признание, през 2013г. било представено и в други части от Индия, различни от Карнатака.
 
 За уискито се ползват предимно нови дъбови бъчви и такива от бърбън, като Амрут предлага някои по-специални вариации с финиши в бъчви от ром /който те произвеждат/, шери и порто. Малцът идва основно от Индия, но от Шотландия се внася и опушен с торф. Възрастта на уискито е другият въпрос, на който искам да се спра – поради климатичните особености и по-високият процент на фири /“ангелски дял“/, уискито старее кратко време, може би 3-4 години. По-особеното с т.нар. „ангелски дял“ е това, че заради високата влажност и топлина се губи повече вода от дестилата, вместо алкохол, което обяснява и високият градус на бутилиране /явно хората в Амрут не желаят да разреждат уискито преди бутилиране/.


 Накратко: екзотика и качество лъха от този производител. Да видим какво ще открием на феста.



 Penderyn /Пендерин/ – Уелс

 




Публикация, споделена от Vladimir Georgiev /Vlad/ (@whiskeytemple_vladimir) на
 
 
 Дестилерията на Penderyn e собственост на „Уелската уиски компания“, основана през 2000г. Самата дестилерия отваря врати на 01.03.2004г. в присъствието на принца на Уелс – Чарлз /влюбен освен в Камил/и/а и в Laphroaig/. Историята сочи, че уиски се е творило в Уелс преди векове, но в края 19-ти век индустрията замира. 
 
 Освен шери бъчви в Пендерин ползват и такива от бърбън Evan Williams, както и от Jack Daniel`s. Гамата тепърва се разширява и освен уиски, финиширало в бъчви от порто, се предлагат и такова с мадейра отлежаване, както и торфен дестилат. Интересен вид е и т.нар. “ Red flag“, което е посветено на уелсците по света и на уелските патриотични борби. Всъщност компанията произвежда още няколко вида малц, както и джин, водка и ликьор.
 
 Хората от Пендерин се славят и като може би единствените на острова, които практикуват дестилация през само един меден казан, наречен „Фарадей“, по името на неговия изобретател. С думи прости това ще рече, че течността не се прекарва през два или три казана, а през само един, като алкохолът се дестилира до 92% /при шотландците стойностите са в началото на 70-те/. С това уелсците се надяват да елиминират нежеланите от тях компоненти в спирта. Истината е обаче, че т.нар. „Faraday still“ включва различни нива, при достигане на които част от дестилирания вече алкохол се връща в казана за последващо преработване.
 
 
 Освен изброените, дебютиращи са и дестилерията Spey /Спей/, смесеното уиски Highland Queen, в гамата на което се крие дори 40-годишен дестилат /не съм сигурен дали ще достигне до България/, независимият бутилировач Adelphi /Аделфи/, а навярно и компанията Gordon & MacPhail /Гордън и Макфейл/, която все още не е обявена, но подозирам, че ще разполага със своя площ. Ирландското уиски Hyde също ще надзърта от някой щанд и бих се радвал да се представлява от служител на компанията, която го произвежда, тъй като имам някои въпроси, които искам да адресирам.



 
 



Kilchoman /Килхоман/

Дестилерията е основана през 2005г. от Антъни Уилс. Това е и най-новата дестилерия на о-в Айла. Целият производствен процес протича на място – ечемикът се отглежда в близко находящата Rockside Farm /ферма, разположена до Machir Bay – красива островна плажна ивица/, суши се в помещенията на дестилерията /част от него се набавя и от съоръженията на затворилата дестилерия Port Ellen, които са и значително по-интензивно обогатени с торфени, фенолни съединения/, като след дестилацията на готовия спирт, същият отлежава в складовете на Килкоман, за да се бутилира отново в пределите на производителя /повечето дестилерии ползват независими фирми бутилировачи/. Уискито, което бива предлагано с марката Kilchoman е едномалцово, т.е. е продукт само на тази дестилерия, не е филтрирано и е презентирано в естествения си цвят, което е поведение, будещо единствено адмирации /колкото и нормално да звучи то, повечето големи производители прибягват до него единствено за скъпите си, „лимитирани“ серии, за да ни ги представят за нещо нечувано специално, което да ни бръкне здравата в джоба/.

  Годишният производствен обем е около 100 хиляди литра. Независимо от това, тъй като дестилерията иска да намери пазарната си ниша, конкурирайки утвърдени вече имена, уискито се предлага при по-висок алкохолен градус – 46% или повече, което означава, че не се разрежда до минималния праг от 40%, както процедират други, борещи се за голям пазарен дял. За първи път алкохол потича от медните казани през 2005г., като три години по-късно се предлага и първото младо уиски. На пазара вече, ако не бъркам, може да се открие и 10-годишен дестилат. Основно се ползват бърбън бъчви /голяма част от тях идват от дестилерията на Buffalo Trace в Кентъки/, но за придаване на комплексен характер на уискито се ползват и шери бъчви.




Публикация, споделена от Vladimir Georgiev /Vlad/ (@whiskeytemple_vladimir) на

 В допълнение към дебютантите, на показ ще бъдат изложени и някои от добре познатите производители на малцово уиски, за които вече съм писал. Сред тях може да откриете Tomatin, Balblair, The Glenlivet, Balvenie, Glenfiddich, Macallan, Glenrothes, AnCnon, GlenDronach, Benriach, Yamazaki, Kavalan, Glenmorangie, Ardbeg, Laphroaig, Lagavulin, Talisker … Много са. Затова ви предлагам да се убедите лично кои от тях познавате вече и сред кои може да откриете своя нов фаворит.

 
 Фестът ще се проведе между 27 и 29.10.2017г. Аз и Яна ще сме там. 🙂
 




 Допълнение: още две компании-независими бутилировачи потвърждават участието си на Уиски фест София 2017: Уимс /Wemyss/ и Гордън & Макфейл /Gordon & MacPhail/. В блога вече са представени с някои техни уискита.

 Ето и обявените до момента уиски класове. Допусната е техническа грешка, тъй като петък е 27.10. Всеки един от тях има различна стойност, която може да проверите на сайта на събитието.   

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram