Вече бяхме закъснели за началото на уиски тура в Гленгойн и в малката зала на посетителския център течаха кадри от дестилерията. Набързо заехме местата си сред гостите, а Патси /надявам се да не бъркам името на дамата, която води тура ни/ ни подаде включения в цената драм от 10-годишния Гленгойн. И така работният иначе за повечето хора по света ден се превърна в първата ми среща с шотландски уиски производител. Вече ми се губят всички детайли, но ако сте любопитни, може да прегледате статията от май 2016г. /времето наистина лети/, в която разказвам за посещението ни в пределите на дестилерията Гленгойн /Glengoyne/.
Тогава бе и първия ми контакт с встъпителния малц на марката. Уискито, опитано в родното му място се усеща по различен начин, особено ако преди това си понамръзнал из улиците на Глазгоу, отстоящ на около час път. В блога вече съм разказвал за няколко дестилати на спиртоварната, но до момента не ви бях говорил за 10-ката, която преди години не се откриваше лесно в България, но пък вече си има внос. И докато дойде ред за ревюто ѝ, собствениците на компанията смениха визията на стъклото – аз разполагам с вече неактуалната версия, заменена от нов маркетингов прочит над външния вид на бутилките с Гленгойн. В заглавието съм упоменал и кода на шишето, ако искате да проверите дали сме от една „порода“ /партида/.
Не знам дали си спомняте кои бяха двете особености, които произвеждащите едноименното уиски обичат да изтъкват. Първото бе, че не ползват опушен ечемик – такъв, който е сушен с торфени буци, каквото практика е позната в други дестилерии от Висините и Спейсайд. А говорейки за Висините се подсещам и за втората любопитна отметка – заради разположението си на границата на условната линия между Низините и Висините, Гленгойн дълги години се е клатушкал между възприетата класификация на производителите по този белег. По-значимо за мен обаче е обстоятелството, че настоящите собственици /компанията „Иън Маклауд“/ изоставиха ползването на карамел е150 и краските в бутилките с Гойн се дължат единствено на взаимоотношенията на спирта и дъбовата утроба. Glengoyne 10 y.o. не е изключение и златистите му нотки отдаваме на отлежаването му в комбинация от европейски и американски дъб. Малцовото уиски преминава през студено филтриране и се бутилира при 40% алкохолно съдържание.
Аромат – лакта, ясно изразен цитрус, зърно, ванилия, сладко жито с лимонена есенция, шери нотки /като от повторно пълнена бъчва/, жълта ябълка, черен пипер, ягоди, бадеми/ марципан, накиснато зърно, козунак с лимонена есенция, сушени фурми. С капка-две вода – още зърно и слаб тъмен нюанс. Вкус – сладост, слаба пикантност, етерично цитрусово масло, зърно, свеж плод, шери заемки във фон, свежест като от прясно зеле. Отново марципан. С вода – зърно, свежо усещане. Финал – къс до среден, малц, восък, слаби шери заемки, свежест, сладост, лимон/ лимонена кора, захаросан жълт плод. Дори усещане като от пудра захар. Слаб спомен за грозде/ гроздов сок. С вода – без особена промяна.
Оценка: 81-82/100. Цена: около 70-80 лева по спомен.
В обобщение: уиски, загатващо за шери влиянието, което според мен се нуждае от малко по-висок градус.