Dark Mode On / Off

Glengoyne 14 y.o. single malt whisky

 Докато съм все още на гребена на позитивното вкусово цунами, което ме връхлетя с пробването на Maker`s 46 реших да понапиша няколко реда за едно приятно уиски и още няколко за историята на дестилерията, в която се произвежда то. Дестилерията е тази на Glengoyne /Гленгойн/, а уискито е Glengoyne 14 y.o. single malt, т.е. 14-годишно едномалцово уиски, родено от покълналия ечемик „Golden Promise“, който доминира и уискитата на Macallan. Или поне някога е било така, тъй като производството му не покрива търсенето.

 Гленгойн си е поредното забавно шотландско име на дестилерия. На мен ми звучи като „гаргойл“ , което пък беше наименованието на вид митологично чудовище. За разлика от него Glengoyne не само, че не стряска, а напротив – радва ценителите на малца с качество и достъпност. Основана е през 1833г. от фамилията Едмънстън в южните райони на областта от Шотландия, означавана като Хайлендс – около градчето Dumgoyne, на 15 км северно от Глазгоу/заради близостта `до района Лоулендс и разположените там складове до 70-те години на 20-ти век е била определяна за Лоуленд дестилерия/. Първоначално се е казвала Burnfoot, което обяснява защо в портфолиото `и се среща уиски с идентично име. През 1851г. местният търговец Джон Маклеланд я закупил, като малко по-късно бил заменен на управленската поизиция от сина си Арчибалд. И това име ми звучи забавно. Асоциирам го с арбалет, но ако глътна още малко уиски може да открия и други щуротии. В годината на Априлското въстание била закупена от фирма, която променила името на Glenguin. През 1905г. поставили и актуалното Glengoyne. През 1965г. дошли нови собственици – Робъртсън и Бакстър. Дестилерията била осъвременена, а компанията сменила името си в резултат на преобразуване на Edrington group, която към днешна дата притежава Macallan и Highland park. През 2003г. Гленгойн била закупена от компанията Иън Маклеъд за 7,2 млн. £, която произвежда и водка, и джин, както и някои бленд уискита. Освен като малцово уиски, трудът на хората от Гленгойн може да се оцени и под формата на участие в бленда на Cutty Sark. Новите шефове пуснали на пазара нови дстилати, а отделно заложили и младото уиски в подходящите помещения, които заедно с тялото на дестилерията някои намират за доста красиви. Освен с външен вид от Гленгойн се гордеят и с една от най-бавните времево дестилации, което позволява формиране на по-силни ароматни съединения. 

 И сега малко за течността в чашата. 
 Аромат – силно меден, много плодов, преобладават сушените плодове, може би и жълти круши, слаба нотка кафе, карамел и карамелизирани тропически плодове, сладост, дървесност, парфюм. Добавих малко вода, но мирисът не се промени значително – отново сушени плодове, мед и крем с ванилова и лимонена есенция. Вкус – сух, сушени плодове и сладост, масленост, дървесен, слабо осезаема пикантност, мед, палачинков блат, слаба горчивина. С вода – сладост, парфюм и плодове. Финал – стафиди, плодове, сладост, „маслени круши“, мед, по-късно слаба горчивина, която обаче не оприличавам с какао и тъмен шоколад, а с дървесност, ментова свежест, портокалови кори, а с вода пикантност, маслен блат и сушени плодове.
 
 Оценка: 86/100. Цената поне сега не помня каква е. Предполагам около 80-90 лв./вече не се предлага/. 






 Glengoyne 14 y.o. single malt whisky

 





 
While I’m still on the crest of the positive taste tsunami, that hit me with the tasting of Maker`s 46, I decided to write a few lines about one nice whisky and a few more for the history of the distillery, in which it is produced. The distillery is this of Glengoyne and the whisky is Glengoyne 14 y.o. single malt, i.e. 14-year-old malt whisky born from the ‘Golden Promise’ barley, which also dominates in the whiskies of Macallan. Or at least once was so, because the production does not meet demand.


 Glengoyne is another funny Scottish name of a distillery. It sounds to me like „Gargoyle“, which is the name of a mythological monster. Unlike it, Glengoyne not only does not startle, but on the contrary – it pleases malt connoisseurs with quality and accessibility. It is founded in 1833 by the Edmonston family, in the southern area of Scotland known as Highlands – near the town of Dumgoyne, 15 km north of  Glasgow /up to the 70’s of the 20th century it was considered Lowland distillery, because of its proximity to the Lowlands area and its warehouses located there/. Originally was called Burnfoot, which explains why its portfolio contains whisky with an identical name. In 1851, the distillery was bought by a local merchant called John  MacLellen, as a little later the managerial position was taken by his son Archibald. This name sounds fun to me too. I associate it with an arbalest, but if I drink some more whisky, I’ll probably find and other strange things. In the year of The April Uprising in Bulgaria /1876/, it was purchased by a company that changed the name to Glenguin. In 1905, it was renamed to current Glengoyne. In 1965 Robertson & Baxter became the new owners of Glengoyne. The distillery was modernized, and the company changed its name and became the Edrington Group, which currently owns Macallan and Highland park. In 2003, Glengoyne was purchased by Ian Macleod Distillers Ltd. for £7.2 million, which produce vodka and gin, as well as some blended whiskies. Except as malt whisky, the work of the people from Glengoyne can be appreciated in the form of participation in the Cutty Sark Blended Scotch Whisky. The new bosses marketed new distillates and apart from that, placed young whisky in the suitable premises, which together with the body of the distillery are considered quite beautiful by some people. Besides with the appearance, Glengoyne distillery prides itself in having the slowest maturation process of any distillery, allowing the formation of a stronger aromatics.


 And now something about the liquid in the glass. Aroma – strong honey, very fruity, dominated by dried fruits, maybe and yellow pears, slight hints of coffee, caramel and  caramelized tropical fruits, sweetness, woodiness, perfume. I added some water, but the smell did not significantly change – dried fruits again, honey and cream with vanilla and lemon flavouring. Taste – dry, dried fruits and sweetness, buttery, woody, slightly tangible spiciness, honey, pancake layer for cake, light bitterness. With water – sweetness, perfume and fruits. Finish – raisins, fruits, sweetness, „buttery pears“, honey, later and light bitterness, but I did not liken it to cocoa and dark chocolate, and rather to woodiness, minty freshness, orange peels, and with water – spiciness, buttery layer for cake and dried fruits. 
 Assessment: 86/100. Right now, i don’t remember its price. I guess around 80-90 lv.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram