Whiskeytemple_Vladimir 
Загледайте се в снимката. Красива е, нали? Фонът над Шумен бе идеален и вчера с Яна качихме за пореден път стълбите над града, за да подготвя снимки за няколко статии /уискито го опитах по-късно в домашна среда, а горе го прелях в по-малък съд/. Не съм скромен и съм радостен с резултата от усърдните ми опити да запечатам във виртуална форма няколкото бутилки, които качих до Паметника. Топлото време е удачният момент за подобни опити, тъй като туристите по това време не са много и мога спокойно да се развихря по земята. Явно и заради това съм успял да запечатам една любопитна оса, жадно кръжеща около вкусната чаша. Открихте ли я? Малката твар демонстрира предпочитанията си към качеството и полетът `и ме усмихна допълнително. „Допълнително“, тъй като солидната доза позитивизъм изначално дойде от самото катерене по стъпалата. Противно на утвърдената практика стълбите да се заменят с автомобилния комфорт, при нас с Яна качването на Паметника действително включва волево ръководено движение на крайници под наклон, което само по себе си ни зарежда с позитинвна енергия.
Едно от шишетата, което ни съпроводи до финалните стъпки на многото стъпала над града бе 12-годишния Спрингбанк, презентиран в 54,3% алкохол през 2014г., когато на пазара е пусната поредната интерпретация от дестилерията, намираща се на полуостров Кинтайър в Шотландия, известна и като партида 9 /batch 9/. Спрингбанк е сред любимите ми дестилерии и ако все още не сте опитвали нейни творения /тя произвежда три вида малцово уиски – Springbank, Longrow и Hazelburn/, ви съветвам при първа възможност да издирите някой нейн представител. Произвежданото там уиски е явен пример за качествен малцов дестилат, който обаче изисква малко повече време и опит, за да бъде оценен в най-пълна степен. Не е уиски, което да дадеш на току-що прохождаш малцофил, тъй като може да се похвали със собствен характер. В предходните статии и в раздела с дестилериите може да откриете повече инфо за битието на Springbank.
Ето го и нагледното доказателство за височината, на която възнесохме красивото стъкло. За поставка на бутилката ползвах метален кол, който бе закичен от влюбени души с разни катинари и дрънкулки. Вместо с ненужни метални елементи, аз украсих стълба с ценната течност, която някак щастливо остана стабилна, без да обръща внимание на свежия полъх на вятъра. Може би заради него, а може би и заради опасността бутилката да полети в неизвестното, Яна бе на нокти през цялата фотосесия, но красивото и необичайното изисква риск. Лудите да са живи!
Отново към тъмния малцов екстракт в бутилката и към хвалбите, насочени към дестилерията. Благинката не е оцветена с карамел Е150, която практика е позната на мнозина други известни и награждавани марки … Задавате ли си въпроса защо? Уискито не е студено филтрирано и както вметнах – е бутилирано при висок градус, който не е разреждан с вода /затова се води и cask strength/. Високото алкохолно съдържание също подсказва, че уискито не е за всеки, тъй като предполага добавяне на вода, с която да се доразгърне потенциала му. Разбира се, аз го опитах и чисто, както процедирам всеки път, но без вода е лютичко. Е, цялата тази описана красота има и своята не малка цена – бутилката ми коства около 200 лв, но съм доволен, че успях да я докопам, тъй като подобните `и роднини рядко достигат нашата част на света. А как ми се стори отварата, част от която идва от бъчви от шери, първо и последващо пълнене, може би и от такива от бърбън.
Аромат – следи от шери, кожа, слаба опушеност, лимон, лимонена кора, лимонени резенки, слаба сладост, минералност, доза спиртност, свежест като от стрък мента, пикантност, грейпфрут, въглени, дим, зелени билки, тревистост, нотки жълт плод, прегорял крем брюле, нюанс плодов бонбон, геврече. След минути споменът за виното се засили, като се появи и асоциация с препечени ядки, йод, дори медикамент, бинт и слаба прилика с Лафройг /нищожна и кратка/, допълнена от щрихи сметанов крем, намек за млечен шоколад, сушен жълт сладък плод. С вода – по-стихнала версия на всичко описано и спомен за клечка от кибрит /сяра/. Вкус – пикантност, интензивен облик, обилна сладост, жълт плод, ябълки, масленост, опушеност, дим, пепел, кора от цитрус, но без силната горчивина, прегорял крем, карамелизирана захар, чили, джинджифил, кокос във фонов режим. С вода – сладост, лакта, далеч по-слаба пикантност и минералност. Финал – среден, нотка опушеност, сгряващо усещане, цитрус, сладост, леко нагарчане, дим и пепел и тук, орехова ядка, намек за йод, тревистост. Цитрусова кора. С вода – пикантност, цитрус, слаба сладост, малц, нагарчащи ядки.
Оценка: 86-87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: зависи от партидата.
В обобщение: младо „морско“ уиски с богат характер, което би прилегнало на един хладен есенен ден.
