Whiskeytemple_Vladimir 
Ахой, капитане! Морски поздрав за едно крайбрежно уиски. Знам, звучи объркано, при все че на снимката единствената водна площ е тази в бутилката /да, уискито се прави от зърно, вода, мая и бъчви/. Всичко ще обясня и накрая ще плеснем с ръце, и ще затанцуваме танца на победата. Гласувайте ми вот на доверие и да започваме воаяжа в статия № 631. Първото, което трябва да вземете на борда на пасажерския кораб „блог Храм на уискито“ е желанието да прочетете нещо ново. На палубата ви чакам аз с чаша от Benromach 10 y.o. 100 proof single malt whisky. Малц на хоризонта!
Така изглежда самата дестилерия на Бенромах, намираща се в градчето Форес в Шотландия, видяла бял свят през 1898г. Бях там през май и споменът за нея още е пресен. Макар че се намира на сушата, в близост до нея се плацикат водите на Северно море. Ако пътувате между Инвърнес и Абърдийн то ще ви съпътства през част от маршрута. Та-даам: първата мистерия относно морското начало на статията е разбулена.
Наскоро, в края на август, представих 10-годишно уиски на притежаваната от шотландския бутилировач „Gordon & MacPhail“ дестилерия. То е роднина на напитката от встъпителната снимка, но не е същата благинка. Най-малкото, защото онова бе 43-градусово, а това е с алкохолно съдържание от 57%. Буум! А течността от днешната статия си има и друго име „100 proof“. Тук е моментът да грабнете пуканките, тъй като ще нищим второто морско намигване. Запознайте се с термина „Imperial measurement 100° proof“.
Какво друго можем да направим, освен да се върнем някъде в ранните години на 16-ти и 17-ти век?! Именно тогава горното понятие бива въведено в употреба за целите на определяне на дължимия акциз на алкохола /най-често рома/. С него бил поливан барут и ако последният се възпламенявал, то градусът бил определят като „above proof“, т.е. над 57,15%, което налагало заплащането на по-висок налог. Ако ли не – алкохолът /джин, ром/ бил считан за „100 degrees proof“. Тази странна система за изчисляване на алкохолното съдържание намерила своето „морско тълкуване“. Тъй като на англйиските кораби било необходимо да се съхранява и ром /спиртът бил ползван за повдигане духа на екипажа/, то особено важно било същият този ром да не възпрепятства горенето на барута, ако се разлее върху него. Все пак говорим за нестабилни кораби, при които клатушкането е константно, а никой не иска мокър барут. Затова, ромът или джинът се изливал върху него и ако той все пак горял, алкохолът бил определян като „navy strength“ – с градус от 57%. По-късно тази система била заменена от друг подход за установяване на алкохолния обем, но понятието „proof“ останало важимо във Великобритания до 01.01.1980г. Затова някои бутилки с уиски от този период ползват това означение /да речем 70° proof, което се равнява на 40% при измерване, направено при 20 °C – умножавате единиците прууф по 4⁄7/. В САЩ понятието „proof“ също е внедрено в употреба, но има различен смисъл – при американските ботлинзи делите единиците прууф на две и получавате градусите. А сега да кажем нещичко за уискито, че малцовата приливна вълна се задава на хоризонта.
Възрастта е ясно посочена, както следва да се процедира при всяка бутилка с уиски. Това го налага коректността. След описаните по-горе исторически слаломи можем да си го кажем в прав текст – уискито е 57-градусово. Не е студено филтрирано и не е оцветено, макар че не е отразено на етикета /там е мястото за тази информация/. За направата му са ползвани два вида отлежал Бенромах – преминали през бърбън и шери бъчви, които са обединени да доотлежат за известен период в бъчви от шери олоросо, първо пълнене, преди част от тях да бъдат бутилирани на 11.05.2016г. Чудесно!
Аромат – шоколад, смола, дори далечна асоциация със запален тамян, намек за пушек, шери нотки, свежест, плодова дъвка, осезаема сладост, пикантност, нотки разредител, доза спиртност, компот от ягоди, ядки, парфюмност, круши, тютюн за наргиле с мирис на ягода или боровинка, сушени фурми, микс от сушени стафиди, боровинки, череши и сини сливи. Постепенно шери нотките се развиха. Долових още мотив боров мед, дървесина и десерт със сушени боровинки /flapjack/. С вода /уискито изисква повечко търпение и вода/ – намек за сушени подправки, нотка сол, восък, лакта, още парфюмност, още шери, кафе и далечна асоциация с ръжено уиски. Вкус – интензивен, ябълки, малцова сладост, пикантност, намек за препечено, лека опушеност. Отприщва слюноотделянето, кафе, слабо нагарчане при второто отпиване, последвано от по-силна пикантност, която бих описал като следи от чили или лют джинджифил. С вода – сладост, по-слаба пикантност, лакта, джинджифил, сладникав цитрус, сухота, зърнена закуска и спомен за „трохи“. Финал – среден до траен, танини, цитрус, сгряващо усещане, слаба сладост, съчетана с описаната лека опушеност, свежест, орехи, но леко нагарчащи, магданоз, а по-късно и чувство на сухота. С вода – интензивен, сгряващ, лютив пипер и лютив джинджифил, дървесност, зрял жълт плод, ядки и какао.
Оценка: 86/100 /последвайте червения линк за още подобни статии, а ако желаете може да се абонирате за публикациите от блога на електронната си поща/. Цена: тук ще се внася, но не знам цената му. Моята бутилка дойде отвън за около 50 евро.
В обобщение: сериозно уиски за пред камина след студен есенен или зимен ден. Приятна комбинация между свежест, винените нотки на шерито и леката опушеност. Изисква търпение.
