Отдавна не ми се беше случвало да представя нова дестилерия в блога. В Шотландия вече са около 120 и растат, но част от тях или не са достъпни като разновидности на нашия пазар, или не са толкова интересни в моментите на колебание към кой производител да насоча любопитството си. В края на миналата година се случи така, че попаднах на доста примамлива оферта, която гравитираше около 40 лв, срещу която сума грабнах еднолитровия Спейбърн от горната снимка. Същият този Спейбърн, произхожда от едноименната шотландска дестилерия, намираща се в градчето Ротъс, в непосредствена близост до посетената от мен преди месец дестилерия Глен Грант /Glen Grant/, но тъй като е затворена за посетители не си правих труда да я разгледам отблизо. Не ме мързеше – признавам, че след Глен Грант се отплеснах, мислейки за други производители и може би неспарведливо подминах Спейбърн. Ще `и се реванширам при следващото ни гостуване в Шотландия.
Дестилерията Спейбърн /Speyburn/ се намира в сърцето на Спейсайд /по закон дестилериите от района могат да се определят и като такива от Висините – затова на етикета е посочено, че уискито е от Highland/, в градчето Ротъс /Rothes/ и е основана през 1897г. от Едуард Броутън, притежаващ в предходен момент дестилерията Тобермори от о-в Мул. Компания му правили двамата му братовчеди – Едуард и Джон Хопкин. Идеята на основателите била да отбележат юбилея на кралица Виктория и на всяка цена гонели производство през 1897г. Постигнали го в края на декември, независимо че дестилерията не била завършена напълно.В началото на 20-ти век Спейбърн била закупена от „Distillers Company Ltd“. По време на Втората световна война я затворили, за да приюти шотлнадски военни. Новият полъх дошъл през 1947г., когато била върната повторно към малцов живот. През 1962г. медните казани започват да бъдат подгрявани с пара, а не с въглища, а през 1968г. затворя съоръжението за малциране на ечемик /drum malting/, при което нужното количество вече било набавяно от външен индустриален комплекс.През 1986г. собствеността била поета от „United Distillers“, които я продали на „Inver House Distillers“, които придобили още дестилериите на Old Pulteney, Knockdhu, Balblair и Balmenach. От своя страна „Inver House“ била закупена през 2001г. от тайландската компания „International beverage holdings“, която обединява алкохолни производители от целия свят.По-интересен е фактът, че Спейбърн до скоро разполагаше само с една двойка медни казани. В края на 2016г. собствениците инвестираха около 5 млн. паунда и казаните вече са няколко двойки, като годишният обем на произвеждания спирт следва да доближи заложените близо 4 млн. литра годишно /при под 2 млн., добивани до преди няколко години/. Ако се чудите къде отива целият този спирт, то имайте предвид, че компанията „Inver house“ произвежда няколко марки смесено уиски, към които се разпределя основно Спейбърн /сред тях са Catto`s whisky и Hankey Bannister blended whisky/.
Добре, преговорихме историята. Да се върнем към по-близките месеци. Може би ви прави впечатление, че на първите две снимки фонът /любими снимки/ е доста по-мрачен и хладен от блесналото лято навън. Не се бъркате. Помня, че в един зимен ден, някъде към края на февруари, с Яна се качихме до Паметника „Създатели на българската държава“, разположен над град Шумен. Районът около него е просто чудесен за разходки, ако не броим вечно бръмчащите „спортуващи“ с автомобилите си. Денят беше направо студен, с температури под 7-8 градуса и платото бе пусто и спокойно. Не до там приветливо за хора, но пък за щури ентусиасти като нас двамата бе идеално. Тогава разходих бутилката, избирайки `и подходящото място за снимка. По същата тази пътека вървяхме преди два дни, но вече заобиколени от хора и луда растителност. Не помня дали го споменах, но мястото горе е невероятно /паметникът сам по себе си е противоречив/.
Уискито. Ок, стана ни ясно откъде произлиза течността и колко креативни и отдадени малцолюби сме с Яна /дайте ни Оскар/. Нека да ви представя и самото уиски. В България се внасят няколко разновидности на Спейбърн, но аз насичх вниманието си към Speyburn 10 y.o. single malt whisky. Досещате се, че благинката е 10-годишна. Отлежава в бъчви от бърбън и шери, бутилирана е при 40% алкохолно съдържание, с подсилен цвят е и е студено филтрирана. За цвета съм 1000 % сигурен, защото производителите са имали куража да си го признаят на задния етикет /пише го на немски/, а не са го премълчали като мнозина други техни колеги, които се мъчат да ни пускат по пистата. Не оправдавам използването на оцветител, но коректността им е похвална.
Аромат – свеж, интензивен, богат на карамел, карамелизирани орехи, цитруси, мая, ванилия, мед, доза спиртност, осезаем спомен за жълти плодове, жълти стафиди, бяло грозде, шера, фъдж, восък, свежи жълти ябълки. Вкусен „пролетен“ мирис, който не крие игривия си характер зад активни винени бъчви. Долових още тревиста нотка, зелени билки, доза парфюмност, халва с нуга, а след време и приятна за мен асоциация с препарат за съдове с плодов мирис. Предлага лек винен отттенък, но като от бяло вино, както и за разредител. С вода – банани, сушени банани, плодов сладкиш, сладникав плодов мотив, лека тъмна нотка, напомняща ми на вишни или боровинки, още мая, малц и ванилов крем. Вкус – обилна сладост, слаба пикантност, мед, масленост, зърно, малц, свежи жълти плодове, цитрус, цитрусова кора, леко нагарчащи ядки, плодови бонбони и странна асоциация с прегоряло мляко. С вода – сладост, препечено, слаба горчивина, цитрус. Финал – къс до среден, не много интензивен и запомнящ се. Сгряващо усещане, мед, ванилия, филия с мед и масло, слаба метална нотка, ядки, овесена каша, зърно, мая, а след второто отпиване се засили нагарчащото усещане. С вода – мед, но съчетан с горчивина, спиртност и свежест.
Оценка: 85/100 /цък за още статии/. Цена: около 40-50 лв.
В обобщение: вкусно младо уиски, което поради факта, че не е популярно несправедливо може да подминете. По мое мнение е добро стъпало към света на малца.