Whiskeytemple_Vladimir 
Чуден ден остава зад гърба ми и това ми даде сили да захвана статия, независимо че вече наближава полунощ и усещам умората от стореното през делничния ден. Преди да стане дума за конкреното уиски ще си позволя леко отклонение, което да ви въведе в писанието и настроението ми. От опит ще споделя, че лятното време в града най-лесно се преживява сред горската хлад, особено ако имате подходяща компания. Около Шумен се намира платото, което продължава до мадарските скали, на което е раположен и Паметник създатели на българската държава, който някак заплашително се издига над града. Той е свързан чрез асфалтов път с шуменската крепост и ако поемете по него ще достигнете до Пивовара, разположен в градския парк. Парк, който пази умело последните капки хлад в корените на многобройните си дървета, паднали там при последния солиден дъжд и които гонят прииждащата жега. По този маршрут поехме ние с Яна и след като изминахме около 14 км и се подкрепихме със свежа салата в началните тонове на вечерта, реших да отделя няколко минути на едно малцово уиски, което успя приятно да ме изненада. Произхожда от дестилерията Бунахабън и за нея вече писах в предходната статия. Затова тук ще се концентрирам върху самия дестилат.
В раздела с дестилериите може да откриете бележките ми за друго 12-годишно уиски от Бунахабън. Двете обаче отразяват различния подход на сменилите се господари. В другата статия става въпрос за актуалната версия на благинката, която изглежда по-различно и крие спирт с други характеристики. Новите разновидности са бутилирани при 46,3%, в натурален цвят и в отсъствие на студена филтрация. Течността от снимката е коренно различна. По мое мнение е бутилирана в края на 90-те или началото на 2000-та година, при 40% алкхолно съдържание, студено филтрирана е и е с подсилен цвят /факт, отразен на етикета/. За отлежаването `и са ползвани шери бъчви, но не съм сигурен дали в стареенето не са замесени и такива от бърбън. Представям ви Bunnahabhain 12 y.o. single malt whisky, 2000s bottling.
Аромат – интензивен за 40-градусово уиски, сладникав, свежо плодов, нотки тъмен ром демерара, пикантност, следи от шери, тревистост, асоциация с бърбън, праскови, бели череши, зърно, малц, киви, сок мултивитамин, сушени сливи, сладко от сини сливи, като ми напомни на смесеното малцово уиски Famous Grouse 18 y.o., което вече съм описал в блога. Долових още подправки от типа на канелата. Уискито се усеща някак топло в носа. Разви се и спомен за сок вишни, нотки прегоряло сладко, а след минути по-силно шери присъствие, съчетано с дървесина, плодов ликьор и сладко от тъмен плод. С вода – винени мотиви, спомен за малини, малинова глазура от десерт, сок от череши или вишни. Вкус – осезаема сладост, малц, масленост, приятна пикантност, бонбони виолетки, свежест, напомнящи ми отчасти на зърнено уиски, ябълки, маслени ядки и джинджифил. С вода – още сладост, бонбони, почти отсъстваща пикантност. Финал – среден, свеж, пикантен, асоциация с ябълки и круши, зърно, сладникав, слабо дървесен, с почти нулева горчивина. Не се долавят неприятни млади нотки. Повече танини се появиха след второто отпиване, като разгадах още лешници. С вода – спомен за нагарчащи ядки, зелена тревиста нотка, доза спиртност и намек за червен плод, подсказващ замесените при стареенето винени бъчви.
Оценка: 87/100 /на линка ще намерите и други статии с подобна оценка/. Цена: неизвестна.
В обобщение: вкусно младо уиски, предлагаща приятен плодов мотив, съчетан с пикантност и топлина. За младо уиски течността показа характер и ме кара да си мисля, че партидата са включени и по-стари бъчви.
