Dark Mode On / Off

Speyside 12 y.o. single malt whisky

 Разпространена практика във Великобритания е веригите магазини да предлагат уиски под свое търговско име. Не знам дали сте имали възможността да посетите такъв или дали сте попадали на подобна информация, но тамошните по-големи търговци често изненадват клиентите си с малцово уиски на години, срещу което се търси символична цена. Преди време ви представих Ben Bracken 28 y.o. single malt whisky, който бе именно такъв ботлинг за Лидъл, ако небъркам, който към момента на продажбата си е струвал 50 паунда. Цена-трепач за 28-годишно малцово уиски, макар и без посочена информация от коя точно Спейсайд дестилерия произлиза /ако регионът Спейсайд не ви говори нищо бих ви насочил към етикета „Whisky regions“ под тази статия, където съм се постарал да го опиша/. Дойде време за второто представяне на уиски, предлагано специално от английски търговец, което достигна до мен благодарение на приятел, следващ блога /Наздраве, Катрев!/, за което му благодаря от дъното на чашата си. Запознайте се със Speyside 12 y.o. single malt whisky, бутилирано от веригата „Marks and Spencer“.
 
 Уискито е 12-годишно, произведено е от дестилиран покълнал ечемик /затове се нарича „малцово“/, бутилирано е при 40% алкохолно съдържание, оцветено е и е студено филтрирано. Ако се вгледате в задния етикет, който съм снимал неслучайно, при описанието на цвета му ясно и категорично е посочено наличието на обикновен карамел Е150 /plain caramel/. Никакви излишни тъпотии, целящи да ни заблудят. Посредством зрението си сами можем да оприличим нюансите на нещо познато и не ни трябват хвалебствия от типа на „старо злато“, „бледо злато“, „кехлибар“ или „слама“. Не сме идиоти. Чест прави на търговеца, че е бил достатъчно коректен да посочи наличието му. Карамелът е добавен от произвелата го дестилерия /независимо от обяснението, което се дава, изкуствените краски се дължат на не до там активни бъчви и целят да заблудят сетивата ни/. Друга болезнена истина за ползващите го е, че не обичат тази тема да се раздухва, в което се убедих при посещението си в Аберлауър /Aberlour/, но това си е техен проблем. Щом имаш куража да манипулираш цвета, трябва да си готов да си понесеш и критиката.
 Производителят не е индивидуализиран и не знам къде точно е родено /уискито носи облика на почти всички дестилати от района на тези години, но ми напомни на Glen Grant или Glen Moray, което обаче си е единствено мое предположение/ – това се дължи на договореностите между двете компании. Не съм наясно и какви бъчви са ползвани. По мое мнение основният процент са някогашни бърбън бъчви, към които е прибавен по-малък дял на вече ползвани шери такива.
 Аромат – ванилия, слаба пикантност, цитрус, нищожна прашна нотка, зелени билки, сладост, жълт плод, мента, яйчен крем, крем карамел, жълти круши, сгряващо усещане, слаба тъмноплодова жилка, напомняща ми на боровинки, която обаче изчезна бързо. Доза спиртност, ванилов крем и спомен за препечено. С вода – приятна пикантност, жълти плодове, грозде, кайсии, праскови, нектарини и асоциация с плодов бонбон. Вкус – сладост, жълти ябълки/ круши, мед, пикантност, восък, слаб прашен нюанс, леко нагарчащи нотки цитрусова кора, малц, спомен за бира, свежест, мента, отприщва слюноотделянето. С вода – сладост, мед, пикантност, цитрус, зрял портокал или сладникав лимон. Финал – къс до среден, слаба сладост в началото, лека сухота, пикантност, мед, малц, нотки препечено, слаба дървесност, нищожна горчивина, цитрус, слабо нагарчащи ядки, презрели жълти плодове. С вода – сладост, лек винен оттенък, мед, сгряваща пикатност, малц, спиртност и свежест.
 Оценка: 83-84/100 /цък за още статии/. Цена: можде 20 и 30 паунда.
 В обобщение: без да блести с нещо невероятно, уискито се оказа доста приятно „ежедневно“ уиски.
  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram