Whiskeytemple_Vladimir 
Да отидеш в Спейсайд в Шотландия и да не посетиш дестилерията на Макалън /Macallan/, и то при първата се отдала възможност, е … това, което ние с Яна направихме. И не съжалявам, за което. Причините са няколко.
До момента съм опитал около 20-тина уискита от спряганата за колекционерски блян дестилерия. Някои наистина ме впечатлиха, докато други не успяха да ме накарат да бленувам за ипотечен заем. И това е нормално – еднаквото позитивно/ негативно отношение към продуктите на един производител е крайност, която за мен е чужда. Производството на уиски варира като качество дори в рамките на само една марка и не ми звучи редно всяка рановидност да се приема с емоция като по калъп, независимо с какъв заряд е тя. И въпреки като цяло позитивните впечатления от качествата на продукцията на марката, към днешна дата тя ми се струва, че е прекалено „подсладена“ с реклама, маркетинг и истерия, което в някаква степен оставя неприятно усещане, особено за хората, които отделят от собствените си средства, за да си купуват уискито и то в нашата реалност, и които не разполагат с обширно наследство.
Цялата шумотевица, за която говоря вече няколко реда, намира своето продължение и онлайн. Забелязвам, че в някои профили в Инстаграм споделянето на снимки на едни и същи бутилки на Макалън, подредени в различен ред, е редовна практика, даваща основание на управляващия профила да поставя примамващи хаштагове под всяка от тях, с които да примамва нови последователи, търсещи нещо луксозно и невероятно, което да отразява благосъстоянието и социалния им статус.
Не стига това, но по време на престоя ни в Дъфтаун, намиращ се на около 7 мили от Макалън, територията около красивото имение Ийстър Елхис /Easter Elchies/, което е изобразено на етикета на всяка бутилка, се превърна в строителна площадка – освен новите складове, изграждани около него, Едрингтън /компанията – собственик/ довършваше финалните дейности по изграждането на новата дестилерия.
Времето също не беше в излишък и прецених, че няколкото часа в дестилерията могат да бъдат заменени от по-интересни събития. Затова реших да оставя гостуването ни за следващата година, когато се надявам отново да посетим Шотландия.
Споделих ви вече, че Макалън правят интересни чудесии в течна форма. Тези с означение на възрастта почти изцяло отпаднаха от близките европейски ширини, като повечето наличности се заделят за азиатския и американския пазар. Затова, когато в една чудна вечер открих 18-годишен Макалън в бара „Seven stills„, реших да се реванширам на дестилерията с бегло уиски представяне. За късмет добре зареденият уиски храм разполагаше с пълнолетното уиски, известно като Sherry oak. Името му подсказва, че течността е 18-годишна и отлежавала изцяло в бъчви от шери /най-вероятно олоросо/ от Херез, Испания, където Макалън притежава свои винарни /бодеги/, чрез които си осигурява така необходимите шери бъчви. Предполагам, че течността е студено филтрирана, но хората от компанията твърдят с гордост, че не е оцветена. Акохолният градус е 43%. Подобни на нея бутилки се пускат на всяка година, като тази бе от партида 2016 /Annual release 2016/.
Аромат – подправки, шери, сгряващо усещане, сладост, намек за тъмен плод, някак агресивен. Нотки тъмни череши, кафе, боровинки, лакта, крем карамел, яйчен крем, мед, чай и форма на свежест. С вода – сушени плодове, сладко от круши. Вкус – пикантност, сладост, видни следи от виното шери, форма на опушеност, която навярно идва от самите бъчви /“wood smoke“/, намек за червено-тъмен плод, дървесност. Отприщва слюноотделянето. С вода – сухота и дървесност. Финал – среден, тъмни плодове, сухота, пикантност, дървесност, малц, танини и шери. С вода – още от дървесните танини, сушени плодове и шери заемки.
Оценка: 83-84/100. Цена: на запад е около 300 евро.
В обобщение: приятно уиски, което обаче не успя да ме изненада с нещо чутовно. При първа възможност бих го опитал отново.
Доливали са шишето …