Whiskeytemple_Vladimir 
В хладния неделен ден ще се позанимаем с нещо топло и вкусно, носещо солидна възраст и красиво, почти приказно име. Визирам 30-годишното малцово уиски на дестилерията Фетеркерн, което си бях заплюл за ревю още през изминалата година, когато го слещнах в чудния глазгоуски бар „The Pot still“. Тогава обаче друг малцов представител зае мястото му на белия лист и с нежелание се разделих с красиво изглеждащата бутилка. Явно малцовите божества прочетоха мислите ми или просто Дядо Коледа получи писмото ми, тъй като открих подобно стъкло в „The Stuart arms“ в Дъфтаун, където този път бяхме отседнали. За добро или лошо в заведението имаше още поне дузина красиви ботлинга, които ми представляваха интерес и между които се колебаех. Завидната възраст и почти нищожната възмжоност да го срещна отново /поне не и в рамките на идната година/ натежаха при избора ми и изместиха Knockando 25 y.o., Talisker 12 y.o. single malt и още няколкото чудесии, стоящи пред мен. Затова днес за мен е удоволствие да ви представя Fettercairn 30 y.o. single mlat whisky.
Дестилерията е основана през 1824г. от Александър Рамзи в източната част на шотландските Висини /Highlands/. Може би е редно да говорим, че неин предшественик е основан тогава, тъй като първоначално се е казвала Old Fettercairn /име, което може да се срещне на забравени от години официални бутилки в някой магазин/. Някои източници я познават и като Nethermill.
Малко по-късно, през 1830г. била придобита от Сър Джон Гладстоун /баща на бъдещия премиер Уилям Гладстоун/. В края на века, около 1890г. била засегната от пожар. Именно тогава се разразила и кризата, породена от делата на славещите се със съмнителна репутация братя Патисън, които освен млекари, бакали и уиски производители, били известни и с бохемския си начин на живот. След като роднините по съребрена линия били поставени да „отлежават“ в „държавния склад“, наречен затвор, защото завлекли редица банки и уиски производители, уиски индустрията в Шотландия била сериозно засегната. Това довело до закриването на редица дестилерии. Фетеркерн не била сред тях, но в началото на 20-ти век дължимите държавни налози били увеличени, което почти довело до фалита на компанията-собственик.
Последващите размирни години довели до още затруднения, резултирали в затварянето на дестилерията за периода 1926-1939г. Малко преди началото на Втората световна война тя била закупена от Джон Хобс от „National Distillers of America“. През 60-те години броят на казаните бил увеличен, а по-късно дестилерията била закупена от „Whyte & Mackay Distillers“, които от своя страна неколкократно било прехвърляни между различни собственици, актуалните от които мисля, че са от Филипините. Без да влизам в подробности ще спомена, че „Whyte & Mackay“ са собственици и на дестилериите на Jura и Dalmore.
И за финал – на етикета на бутилката са изобразени еднорог и подобие на арка. Тези елементи носят своята символика, като се твърди, че еднорогът бил част от фамилния герб на Александър Рамзи, а арката се свързва с действително изградена такава в градчето Фетеркерн по повод визитата на кралица Виктория.
Тенденцията в уиски света е старите дестилати да увеличават цената си почти със скоростта на светлината, особено ако са част от семейството на компания, която обича да рекламира продуктите си като нещо специално. Уайт и Макей процедират по подобен начин с Далмор, който се представя все повече като луксозен артикул за заможни хора, отколкото като уиски за пиене. В някаква степен Фетеркерн все още „минава метър“ и маркетинговият вихър все още я щади. Проблемът с нея е друг – рядко на пазара се предлагат официални нейни ботлинзи. Освен „Fior“, който не носи означение на възраст съм срещал 24-годишен едномалцов дестилат, на който попаднах отново в „The Pot still“. Днес обаче ви представям 30-годишното уиски /в Stuart arms имаше и 40-годишна бутилка, която обаче не се предлагаше за консумация/. Уискито е бутилирано при 43,3% алкохолно съдържание, след като течността е отлежавала в бъчви от бърбън и шери. За нещастие не съм сигурен дали цветът е натуралният /излишно е да казвам, че завидната възраст и красивата бутилка изискват естествен цвят/ и дали течността е студено филтрирана. Цената на бутилката също не мога да назова с категоричност, като в някои сайтове съм я срещал за около 300 паунда.
Аромат – тропически плод, манго, папая, нотки мед, следи от шери, дори порто, слаба дървесност, слаба пикантност, спомен за мириса на сок „мултивитамин“, дървесина, плодова сладост, нотки жълт плод, пъпеш, спомен за мириса на клечка с кибрит, плодов бонбон, круши, червени ябълки, намек за червен плод, свежа плодова салата, сладко от круши, зрели дюли, асоциация с малини и сладко от малини и ягоди, карамелизирани плодове и кайсии. С вода – препечено, тъмноплодов нюанс, доза свежест, грозде и праскови. Вкус – восък, приятна пикантност, следи от шери, сухота, слаба сладост, дървесност, отприщва слюноотделянето, нищожна горчивина от дървесните танини, свежи жълти плодове, стафиди, намек за дървесина, слаба опушеност. С вода – грозде, още сухота. Финал – среден до траен, винена нотка, слаб солен нюанс, слаба сладост, сухота, сушен жълт плод, почти нулева горчивина, нежна пикантност, ананас, манго, мед и карамелизирана захар. С вода – слаба сладост, дървесност и последваща сухота.
Оценка: 88/100. Линкът с оценката ще ви отведе към други уискита, получили същото признание.
В обобщение: вкусно старо уиски, което се усещаше по-свежо за завидната си възраст.
