Whiskeytemple_Vladimir 
В рамките на „страстната малцова“ седмица, белязана от дългоочакваното пътешествие в Шотландия, съм решил да ви представя няколко интересни и вкусни напитки, имам предив едномалцово уиски, и един експеримент, който осъществих, ползвайки уискита от различни дестилерии. За него също ще има отделен материал, където ще си попишем подробно по темата, но все пак да не забравя, че днес искам да ви запозная с друг малцов сок, а именно с Knockando 21 y.o. Master Reserve, дестилиран през 1988г. и бутилиран през 2009г. Вече съм описвал Нокандо реколта 1989 и явно се надявах и това да затвърди приятните впечатления. Не стига това, но се оказа, че 21-годишният малцов дестилат от снимката е слабо казано подходящ за моя вкус и остави красиви спомени, полагайки усмивка на лицето ми. Нека направя едно уточнение – по-долу ще видите снимка, на която бутилката отсъства – не съм я счупил, от сега си признавам. Шишето отдавна вече е празно, тъй като бе споделено с приятели, но предвидливо си оставих нужните ми капки за написването на статията. Преди това е време за няколко реда за самата дестилерия, която несправедливо страда от липса на внимание.
В превод от галски Knockando /Ноканду или Нокандо/ се разчита като „малък черен хълм“ – географско понятие, за което може би „БТР“ биха могли да измислят нова гениална песен. Основана е през 1898г. от Джон Томпсън в едноименното населено място в Спейсайд. Както много други дестилерии от този период Knockando възниква във времето на големия уиски бум от края на 19-ти век. Малко по-късно обаче е засегната от колапса, предизвикан от скандала с братята Патисън, които се подвизавали като търговци и блендъри, но след като били осъдени за измами, компаниите, установили търговски отношения с тях пострадали финансово.
През 1904г. Knockando била закупена от производителя на джин „W & A Gilbey“ /английска компания, притежаваща към онзи момент и Redbreast Irish whiskey/ за 3,500 £, които през 1962г. се обединили с „United Wine Traders“, към които се числяли и „Justerini & Brooks“ /познати ни от етикетите на уискито „J&B“/. Под новото ръководство компанията получила финансова инжекция, като производствените `и възможности били увеличени, а голяма част от малцовата `и продукция била насочена към бленда „J&B“.
Към настоящия момент дестилерията е собственост на компанията Diageo /Диажио/. През 2005г. малцът `и е прибавен към т.нар. „Линия на класическите малцови уискита“ на Diageo, включваща още Cragganmore, Oban, Talisker, Cardhu, Lagavulin, Caol Ila, Dalwhinnie, Glenkinchie и Clynelish. Годишният `и капацитет е 1 800 000 литра алкохол. За отлежаването на уиски се използват екс-шери бъчви, както и бъчви, в които е отлежавал бърбън Maker`s Mark или тенеси уиски Jack Daniel`s. И преди да премина към бележките си ще спомена, че Knockando е първата дестилерия с въведено електрическо осветление /върти ми се спомен, че дестилерията на Glen Grant също се славеше с подобна иновация/.
Бутилката е по-специална за мен, тъй като е подарък от приятелката ми Яна. Отворихме я преди месеци в добра компания и още тогава ми направи силно впечатление с изчистения си профил, при който влиянието на виното е сведено до минимум. Казвам вино, тъй като за генериране на партидата хората от Нокандо са ползвали уиски, отлежавало в бърбън бъчви и в такива от шери, носещи минимална възраст от 21 години. Алкохолният градус е 43% и се дължи на разреждането на уискито в дестилерията с ползваната от нея изворна вода. Не съм сигурен, но мисля, че уискито е студено филтрирано, а е възможно и да е с добавен карамел, което обаче ми изглежда съмнително, имайки предвид колко бледо златисто е то и колко естествето изглежда за продукт, съхраняван дълги години в дърво.
Аромат – вкусна свежоплодова нотка, сочни жълти плодове като круша, манго, банани, ябълки, обилна нотка мед, зърно, зелена трева, дори прясно окосена, ванилия, приятна пикантност, лакта, стрък мента, джинджифил, лимон, сладост, мандарини, намек за парфюмност, сгряващо усещане, стафиди, печени карамелизирани плодове, плодове киснати в алкохол, ванилов крем, крем карамел, слаба дървесност, отчетливо бърбън влияние, нотки тютюн и винена асоциация. По-късно се появи и нежен намек за шери отлежалото уиски, който донесе допълнителна тъмноплодова сладост, ягодово сладко, спомен за карамфил и шоколад. В следващите минути свежите плодове и по-тъмните им родини неколкократно сменяха позициите си на лидерство и доминация, като се появи и спомен за лешников крем, лешникова паста и фъстъчено масло с мед. С вода – по-силна асоциация с ванилов крем, далечен шери профил, зелени билки и слаба дървесност, жълти ябълки, канела и мирис като от крем шампанско в сладкиш/ кроасан. Вкус – мед, чай, обилна сладост, жълти плодове, свежи тонове, пикантност, слаба дървесност, восък, отприщва слюноотделянето, манго, ананас, крем брюле, нищожна/ едвам доловима прашна нотка. По-интензивна пикантност след второто отпиване, лек солен спомен, солена лакта. С вода – сладост, по-слабо ниво на пикантност, ванилов крем с ядки, жълт плод. Финал – среден, сладост, форма на свежест, ядки /лешници или орехи/, пикантност, жълто-зелени плодове като жълти сливи, банани, жълти стафиди, слаба цитрусова асоциация, носеща лека горчивина, мед, масленост, прилика с бяло сладко вино, последваща сладост, магданоз като проявна форма на свежестта и карамелизирана захар. С вода – свежест, сладост и дървесност.
Оценка: 90/100. Цена: неактуална към днешна дата.
В обобщение: добре композирано уиски, при което шери профилът играеше спомагателна роля и допълваше бърбън бъчвите при изграждането на характера на течността, без да изземва диригентската палка.
