Дестилерията
се казва Knockando /Ноканду/ и в превод от галски означава „малък черен
хълм“ – географско понятие, за което може би „БТР“ биха могли да
измислят нова гениална песен. Основана е през 1898г. от Джон Томпсън в
едноименното населено място в Спейсайд. Както много други дестилерии от
този период Knockando възниква във времето на големия уиски бум от края
на 19-ти век. Малко по-късно обаче е засегната от колапса, предизвикан
от скандала с братята Патисън, които се подвизавали като търговци и
блендъри, но след като били осъдени за измами, компаниите, установили
търговски отношения с тях пострадали финансово. През 1904г. Knockando
била закупена от производителя на джин „W & A Gilbey“ /английска
компания, притежаваща към онзи момент и Redbreast Irish whiskey/ за
3,500 £, които през 1962г. се обединили с „United Wine Traders“, към
които се числяли и „Justerini & Brooks“ /познати ни от етикетите на
уискито „J & B“/. Под новото ръководство компанията получила
финансова инжекция, като производствените и` възможности били увеличени,
а голяма част от малцовата `и продукция била насочена към бленда „J
& B“.
Към
настоящия момент дестилерията е собственост на компанията „Diageo“. През
2005г. малцът `и е прибавен към т.нар. „Линия на класическите малцови
уискита“ на Диажио, включваща още Cragganmore, Oban, Talisker, Cardhu,
Lagavulin, Caol Ila, Dalwhinnie, Glenkinchie и Clynelish. Годишният `и
капацитет е 1 800 000 литра алкохол. За отлежаването на уиски се
използват екс-шери бъчви, както и бъчви, в които е отлежавал бърбън
Maker`s Mark или тенеси уиски Jack Daniel`s.
Дестилерията не се слави като значим обект на колекционерски интерес и това, в съчетание с по-умерения рекламен акцент, който „Диажио“ оставят върху нея, води до далеч по-достъпни цени на продуктите `и, съпоставени с аналогични версии на други конкуренти. Това може да ни радва, тъй като в света на лудото търговско препускане уискитата с оправдана цена като че ли се топят с всеки ден, заменяни от все по-лъскави и непосилни по стойност наследници. Говорейки за цената, се опитвам да си припомня колко платих за благинката – не мога да съм категоричен, но мисля, че беше около 60-65 лв.
Какво можем да си кажем за особеностите на уискито? Първо, комбинирани са бърбън и шери отлежал малцов сок на дестилерията, което подсказва, че профилът му би следвало да носи и следи от испанското вино. Алкохолното съдържание е 43%, но течността е студено филтрирана. Имам подозрения, че е и с подсилен с карамел е150 цвят.
Аромат – следи като от шери, кожа, зърно, слаба парфюмност, печени круши с масло, слаба спиртност. Профил, който ми напомни и на Tamdhu 14 y.o. Ambar. Долових усещане за слаба тревистост, препечена филия с мед, сушени кайсии, грозде /сладко жълто/, плодови бонбони, лакта, жълти ябълки, джинджифил, восък, билков / липов чай с мента, ванилия, локумена вафла, вафла с мирис на лимонена есенция, слаба заигравка с червен плод. След минути повече винено влияние. С вода – свежи зърнени тонове, зелен плод, сушени жълти плодове /кайсии и ананас/. Вкус – щедра сладост, пикантност, лешници, кожа, халва, джинджифил, масленост, жълти и зелени ябълки, восък, приятна дървесност, слаби танини и свежест. С вода – лакта, сладост. Без особено развитие. Финал – къс до среден, сладникав, леко суховат, пикантен, нотки грозде, сгряващ, оставя цитрусово усещане, лимон, слаба киселинност, мента и лимонена кора. С вода – танини, дървесност, печени фъстъци.
Оценка: 82-83/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 60 лв. по спомен.
В обобщение: малц с нежно шери влияние и леко агресивна спиртност.