Whiskeytemple_Vladimir 
Не мога да започна тази статия по друг начин, освен с усмивка. Леко разкривена и кисела. Причината не се крие в красивата бутилка на снимката, а във факта, че това е вторият път, в който се налага да пиша статията за вкусния Auchroisk 14 y.o. single malt whisky syrah cask finish. Бях я написал, когато изненадващо Блогър реши да я изтрие и да запамети промените по нея, а с това и близо километричното ми повествование. А се беше получила наистина добра статия, в която се преплитаха различни сюжетни линии и драматични обрати. Аз съм малцов боец и технологичните приумици и бъгове не могат да ме спрат да ви запозная с нов мой шотландски приятел. Затова, нека ви представя 14-годишния Отръск, финиширал отлежаването си в бъчви от вино сира.
Отръск е сравнително непопулярно име сред производителите на малцово уиски, а и сред почитателите му. Обяснението може да бъде открито в обстоятелството, че дестилерията произвежда алкохол, който се ползва почти на 100% за смесените уискита на собственика на бранда, алкохолният гигант Диажио /Diageo/ – най-вече в смесеното уиски „J&B“. Производителят възниква през 70-те години на 20-ти век, което автоматично го определя като млада дестилерия на фона на вековните такива. През този период компанията „Justerini & Brooks“, притежаващи към онзи момент марката „J&B“, се нуждаели от достатъчно малцово уиски и за целта си изградили малцов донор. Намира се в шотландския район Спейсайд и годишно произвежда над 3 млн. литра спирт /спиртът става уиски след като отлежи минимум три години в дъбови бъчви/. Независимо от всичко изброено, складовете на дестилерията са доста големи и помещават бъчви с уиски и от други дестилерии, управлявани от Диажио.
Проблемът с Отръск е, че не му се отделя необходимото внимание като едномалцово уиски. Поне не и от собствениците му. Затова единственият начин да му се насладим е ако го открием в асортимента на компания-независим бутилировач. За мой късмет, през изминалото лято на 2016г., докато с Яна обхождахме България, открих забравената бутилка от снимките, присвоявайки я срещу 200 лв, което си е сериозна сума за 14-годишно уиски. Шишокът бил пуснат на пазара от компанията „Murray McDavid“ /Мъри Макдейвид/ през далечната вече 2007г.
„Мъри Макдейвид“ е компания, възникнала през 1996г. в Шотландия. Основана е от няколко уиски любители, сред които Гордън Райт, който преди това се подвизавал в дестилерията на Спрингбанк /Springbank/ и Марк Рейниър /Mark Reynier/. Именно неговите прародители Хариет Мъри и Джок Макдейвид го вдъхновяват при избора на име на търговското обединение. Мъри и Макдейвид били адютанти на Чърчил през Първата световна война.
Дейността на „Murray McDavid“ се разрастнала в следващите години, като няколко дни преди Коледа на 2000г., Макдейвид закупила дестилерията на Брухлади /Bruichladdich/ на шотландския остров Айла. С това мнозина свързват и възхода `и. Именно в нея хората от Макдейвид започнали да бутилират закупеното от тях уиски. По-късно, през 2012г. я продали на френския алкохолен субект „Реми Коантро“ /Remy Cointreau/. След продажбата на Брухлади Макдейвид насочил дейността си към затворилата през 1985г. врати дестилерия на Колбърн /Coleburn/ в Спейсайд, чиито помещения ползва и понастоящем за съхраняване на уискито си. През 2013г. самите Мъри Макдейвид били закупени от британската компания „Aceo Ltd.“, развиваща дейност в уиски индустрията /бутилиране и съхраняване на уиски/.
Разбирате, че бутилката е по-особена и е пропътувала доста, за да достигне до мен. Не само пространствено, но и времево, тъй като уискито е дестилирано през далечната 1992г., а е бутилирано на о-в Айла през 2007г. Ползвани са два вида бъчви – основният период на стареене е преминал в такива от бърбън, а за финал уискито е прехвърлено в бъчви от френски дъб, съхранявали преди това вино сира /syrah/ от района на р. Рона във Франция /шато „Guigal Cotes“/. Бъчвите предполагам са били още мокри, пресни, тъй като цветът на уискито е почти ръждиво-червен и несъмнено са повлияли върху облика му /а и на ароматно-вкусовия му профил/. Позволявам си да изложа подобно хипотеза, тъй като на етикета изрично е посочено, че уискито е с неподправен цвят и е бутилирано без студена филтрация при 46% алкохол. Комбинацията на традиционните бърбън бъчви и ползваните вече във винената индустрия е похват, присъщ на Мъри Макдейвид, обозначаван като „ACEing“ /“ACE“ – „additional cask evolution„/. Под този термин хората от компанията разбират именно употребата на по-качествени /по презумпция/ винени бъчви, които да пренастроят съхраняваната в тях малцова/ зърнена благинка.
Ще си позволя още едно финално отклонение от крайната цел – дегустационните ми бележки. Виждате, че бутилката е почти празна. Истината е, че е опитахме на изминала уиски сбирка и тогава профилът на уискито не се хареса на всички – някои долавяха странни нотки, напомнящи им на не до там привлекателни продукти. Други пък го заобичаха от самото начало. Аз бях на мнение, че уискито е интересно, но му трябва време да подиша, за да се развие под влиянието на въздуха след отварянето му. Затова му оставих близо 3 месеца, преди да се заема с писането на ревюто му. И не сбърках, тъй като течността наистина блесна в чашата.
Аромат – интензивен, силна сладост, обилни плодови заемки, червени и тъмни плодове, сладко от ягоди, сладко от малини, сок от нар, мед, канела, шоколад, шоколадов десерт с червени плодове, боровинки, сини сливи, сладко от сини сливи, приятна пикантност, зрели портокали, мента, свежест, карамел, карамелова заливка или топинг за сладкиш, кленов сироп, орехи, зрял касис, сладко от касис, коктейлни череши, ванилов крем, крем карамел и шоколадови бонбони с плодове. Виненото влияние доминира. С вода – по-игрив, но все така червеноплодов и сладникав, карамел, ананас и тропически плод. Вкус – обилна сладост, интензивен и пикантен. Сок мултивитамин, чай, студен чай „праскова“, усещане като от трохи в устата, дървесност, почти нулева горчивина, портокали, малц, плодове, бонбони виолетки, като след второто отпиване пикантността се долавя още по-явно. С вода – дървесност, сладка пикантност, „трохи“ и доза свежест. Финал – интензивен, сгряващо усещане, среден до траен. Повече танини и горчивина тук, но съчетана с последваща сладост, медено-маслени заемки, бърбън нотки, мая, червени плодове, лека сухота, отново споменатите „трохи“, индикиращи винените танини, дървесност и спомен за захарни бонбони. С вода – приятна пикантност, сгряващо усещане, червени плодове и слаби танини.
Оценка: 88/100. /оценката е линк към другите уискита, определени аналогично от мен в блога/
В обобщение: уискито остава скрито зад виненото влияние, но на мен ми хареса. Добре понася добавянето на капки вода.
