Whiskeytemple_Vladimir 
Възможно ли е едно смесено уиски, в което по презумпция има не малък процент царевичен дестилат, да бъде по-вкусно от далеч по зрял малцов представител? Ако говорим за най-разпространените смесени, бленд уискита, които срещаме под дърво и бъчва – може би не. Ако обаче откъснем очи от познатото и решим да го заменим с нещо по-чуждо на опита ни, верояността отговорът да бъде „да“ е далеч по-висока. Днес ще разгледам именно подобен „странен случай“ на чудесно по моите разбирания смесено уиски, което бих предпочел пред доста малцове в ценовия му клас, който по спомен бе около 50 лв. Бутилката купих през декември и не помня цената `и. Още сега ще си кажа, че единственото разочарование за мен беше, че шишето не се предлагаше с кутия, с каквато съм го виждал на снимки онлайн. Но това си е нищожен повод за тъга, при все че течността, известна като Grеаt King str. Artist`s blend, се оказа истинска течна вкусотия по разбиранията на пишещия чревоугодник /т.е. по моите разбирания/.
Споменах, че това е смесено уиски, компонентите на което остават тайна за нас, тъй като шотландската правна регулация не позволява на производителя да посочи кои отделни благинки е включил в сместа. Самото уиски е пуснато на пазара от компанията „Compass Box“, която може би ви говори много неща, ако сте по-запалени по уискито. Интересното за нея е, че е основана през 2000г. в Шотландия от американеца Джон Глейзър, който преди това е заемал значим пост в Диажио /Diageo/ и е бил ангажиран с популяризирането на Джони Уокър. Може би заради изградените отлични контакти в уиски бранша и в семейството на Диажио, много често уиски от управляваните от него дестилерии попадат в продуктите на Глейзър и на Компас Бокс. Бокс става все по-популярна в световен мащаб с опита си да разчупи монопола на големите производители, като привнесе и дозата откритост в бранша, инциирайки своеобразен опит за бунт срещу строгите правила на Шотландската уиски асоциация, включително и срещу забраната да бъдат оповестявани течностите в бленда. Централата `и се намира в Единбург, на ул. „Кинг Джорд“, което вдъхновява и името на смесеното уиски, което днес представям.
Самата течност трудно може да бъде възприета за базов или стандартен бленд. Да, липсва означение на възрастта му, като някъде има данни, че е около 10-годишен, но това са непотвърдени слухове. Не това обаче е важно. Имайте предвид, че това уиски има значително по-висок процент малцов дестилат, отколкото повечето конкуренти /отново интернет дава около и над 50% съдържание от бленда/, които залагат предимно на по-евтиния царевичен заместител. За постигане на баланс се ползват предимно бърбън бъчви за отлежаване, като прочетох, че на помощ идват и процент шери бъчви и такива от френски дъб. Уискито не се оцветява с карамел Е150а и не е студено филтрирано, като това е изрично отразено на етикета. Алкохолният градус е 43%. Добавете към всичко изброено и красивия външен вид на бутилката, и ще получите един заслужаващ вниманието ви продукт.
Аромат – ванилия, сушени банани, бананови сладки и бананов сок, липсва усещане за младо уиски и спиртност. Солидна сладост, ябълки, пъпеши, киви, нежна пикантност, мента, асоциация със сладко бяло вино, тревиста нотка и свежест, които ми напомниха смътно на ирландското уиски Redbreast 12 y.o., кулинарна подправка за сладкиш и сладки „масленки“. С вода – още от същите приятни мотиви, подправки и тоник. Вкус – нежна пикантност, сладост, свежест, зелено-жълт плод като ябълки, пъпеш и отново банани, отприщва слюноотделянето, портокалови резенки. С вода – свежите нюанси се засилват, а с тях и сладостта, масленост и зелен тревист спомен. Финал – среден, сладост, слаба дървесност, свеж плодов облик, намек за зърнено уиски, масленост, мед, винени щрихи като от бяло сладко вино и нотка цитруси. С вода – леки танини, може би цитрусова кора, тоник, съчетан със сладост.
В обобщение: уиски, от което бих имал резервна бутилка. Приятен плодов, свеж облик, съчетан с нежна пикантност и солиден сладникав профил.
