Whiskeytemple_Vladimir 
Годините не са му в излишък – дестилирано е през 1995г. и е било бутилирано след 12 години престой в дъбовите бурета. Какви по вид са били те? Предполагам също, че основният процент от тях е съдържал някога бърбън, но долових усещане и като от шери отлежаване и бих предположил, че и такива бъчви са били замесени за направата на 12-ката. Подозирам, че е студено филтрирано, а не бих се учудил и ако съдържа количество е150 за подсилване на цвета – тези практики са присъщи на „Диажио“. Градусът му е 43%, което е доста приятна изненада на фона на някои от конкурентите от района Спейсайд, които залагат на минималния праг от 40%. На пръв поглед несъществена разлика, която обаче намирам за правилно решение в полза на колбичката на Нокандо. 46% биха били равносилни на чудо, но защо да не помечтая и за подобна версия?!
Аромат – спомен за фъдж, малц, слаба пикантност, портокалова кора, джинджифил, усеща се интензивно. Долових още нотки зрели жълти ябълки, кожа, влажна дървесина, жълти стафиди, коледен сладкиш със стафиди и портокал. Мирис като от склад за зърно. Остовя сладникаво усещане като от сушен жълт плод, долових и асоциация с шери отлежало уиски. Далечна асоциация с млечен шоколад, сладко от круши, стики тофи пудинг, горена захар, крем брюле, лек цветен мотив, напомнящ ми на Стратайла 12. С вода – доза свежест и още от същото. Вкус – сладост, масленост, сладки жълти стафиди, ябълки, тропически жълти плодове, цитрус, слаба пикантност, малц, восъчна пита, малц. С вода – по-рехав, плодови заемки, малц, мента, етерично цитрусово масло, плодов бонбон. Финал – среден, сладникаво малцово усещане, захаросана портокалова кора, слаби танини и пикантност, сладко жълто грозде, мента и ананас. С вода – тревистост, сладост, свеж плод и зелени сливи.
