Dark Mode On / Off

Knockando 12 y.o. single malt whisky, Vintage 1995

 
 Уискито от днешната статия си е направо „работнически малц“ и трябваше да го опиша на първи май. Не за друго, а защото добиваното от Нокандо /Knockando/ количество малцов дестилат в огромната си част се залага като основа на смесените уискита на „Диажио“ и спокойно си го зова като „работния кон“ в палитрата от дестилерии на компанията-собственик. Тази дестилерия не е от най-признатите на малцовия фронт по подобие на още една дозина от семейството на алкохолния гигант и основното ѝ призвание е да подкрепя останалите малцове и зърнени уискита в компилираните блендове. Може би заради това, че остава встрани от вниманието на „Диажио“ и повечето малцофили /знаете – така наричам хората, обичащи ечемичното уиски/ не я асоциират с пример за производител от висш ранг. Колкото и странно да ви прозвучи, от досегашните ми срещи с едноименното уиски на намиращия се в Спейсайд производител, не съм оставал разочарован. Да, в никакъв случай не бих определил Нокандо /в превод – малък черен хълм/ за мой блян, но пък дестилатите, преминали през чашата ми донесоха достатъчно приятна емоция, за да ме жегнат и да продължа в опитите си да опозная делото на спейсадъра. Чел съм коментари за това колко скучно уиски бил този малц и е добре да приемете коментара ми със щипка сол – все пак, споделям лично мнение, а не факт. Но именно заради това сте попаднали тук – фактите ги има в енциклопедиите, а блоговете представят лични усещания. Да насочим поглед и нос към конкретното уиски.
 
 

 Годините не са му в излишък – дестилирано е през 1995г. и е било бутилирано след 12 години престой в дъбовите бурета. Какви по вид са били те? Предполагам също, че основният процент от тях е съдържал някога бърбън, но долових усещане и като от шери отлежаване и бих предположил, че и такива бъчви са били замесени за направата на 12-ката. Подозирам, че е студено филтрирано, а не бих се учудил и ако съдържа количество е150 за подсилване на цвета – тези практики са присъщи на „Диажио“. Градусът му е 43%, което е доста приятна изненада на фона на някои от конкурентите от района Спейсайд, които залагат на минималния праг от 40%. На пръв поглед несъществена разлика, която обаче намирам за правилно решение в полза на колбичката на Нокандо. 46% биха били равносилни на чудо, но защо да не помечтая и за подобна версия?!

 


Аромат – спомен за фъдж, малц, слаба пикантност, портокалова кора, джинджифил, усеща се интензивно. Долових още нотки зрели жълти ябълки, кожа, влажна дървесина, жълти стафиди, коледен сладкиш със стафиди и портокал. Мирис като от склад за зърно. Остовя сладникаво усещане като от сушен жълт плод, долових и асоциация с шери отлежало уиски. Далечна асоциация с млечен шоколад, сладко от круши, стики тофи пудинг, горена захар, крем брюле, лек цветен мотив, напомнящ ми на Стратайла 12. С вода – доза свежест и още от същото. Вкус – сладост, масленост, сладки жълти стафиди, ябълки, тропически жълти плодове, цитрус, слаба пикантност, малц, восъчна пита, малц. С вода – по-рехав, плодови заемки, малц, мента, етерично цитрусово масло, плодов бонбон. Финал – среден, сладникаво малцово усещане, захаросана портокалова кора, слаби танини и пикантност, сладко жълто грозде, мента и ананас. С вода – тревистост, сладост, свеж плод и зелени сливи.

 
 Оценка: 87-88/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна.
 
 В обобщение: богато за годините си уиски с приятно усещане като от шери.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram