Dark Mode On / Off

Glenfarclas 25 y.o. Distillery exclusive, vintage 1988 single malt whisky

 След като ви представих петте дестилерии, които успяхме да разгледаме при престоя ни в земята на уискито, днес, в статия № 570 в блога Храм на уискито, дойде дългоочакваният момент и за първата статия, посветена на конкретно лимитирано уиски, до което се докоснах в Шотландия. Уискито е повече от специално и ако уиски, предлагано в партида от хиляди се рекламира като „лимитирано“ през 21-ви век, то 25-годишният Гленфарклас от снимката, от който са бутилирани 300 бутилки би трябвало да бъде представен като абсолютно уникален. Бутилката е дебютирала за феста „Spirit of Speyside 2014„, провеждан в региона Спейсайд в Шотландия. 
 Малцовият купон се простира на няколко дни и включва огромен брой специални уиски дегустации, концерти, посещения на иначе затворени за гости дестилерии, срещи с тяхната управа и задължителните лимитирани серии /доста „къси“ при това/, с които всяка дестилерия глези гостите на района през този период на годината. Събитието заема последните дни на април и началото на май и предлага истински празник за малцофилите, уважили най-богатия на дестилерии район в Шотландия. Ние го пропуснахме с около две седмици, но прочетох, че и тази година емоцията е била страхотна. Бутилката от горната снимка е била представена през 2014г. именно за този форум. Тази година хората от Гленфарклас предложиха друга лимитирана версия, която обаче бе доста по-млада /дестилирана през 2007г./, която също бе пълнена от една бъчва. За феста обаче бяха подготвени само 300 бутилки, а другите 300 бяха запазени за азиатския пазар, което ме кара да си мисля, че подобен е бил подходът и спрямо представяното от мен 25-годишно уиски.
 Вметнах по-горе за наличието на „къси“, ограничени по обем серии от бутилки. На снимката над този текст виждате две такива бутилки. Едната е тази, която ревюирам – тази на Glenfarclas. В ляво от нея бе лимитираният Гленфидик /Glenfiddich/, от който бяха пуснати около 400 бутилки за „Spirit of Speyside 2017“. Продаваха се само в дестилерията и тъй като ние пропуснахме събитието, не успях да си набавя шишок. Красивите господа от горната снимка обаче открих в един доста приятен пъб или кръчма в Дъфтаун /Dufftown/, на няколко стотин метра от къщата, в която бяхме отседнали. Заведението се казва „Stuarts arms“ и го препоръчвам за всеки, който търси хапване или няколко капки малц. Интересното при него беше, че не се предлагаше меню с уискитата. Който иска минава зад бара и си избира какво да пие, като на всяко шише е посочена цената за едно „малко“, което беше 20-25 мл. И нали съм си малцофил, грабнах пет бутилки, между които се колебаех и ги подредих за снимка. Повярвайте ми, над тях по рафтовете имаше също толкова интересни напитки, като чудесната 25-годишна Скапа /Scapa/, която вече ви представих в блога. Но нека вперим поглед в конкретиката.
 
 Днес представям Glenfarclas 25 y.o., cask strength, distillery exclusive, дестилиран през 1988г. и бутилиран при 53,4% алкохолно съдържание през 2014г. В натурален цвят. Предполагам уискито не е студено филтрирано. Отлежава в шери /олоросо/ бъчви, а може би тя е само една, но не съм сигурен. Бутилката, която опитах бе № 91/300.
 Аромат – интензивен, пикантност, тютюн, тютюн с плодове за наргиле, шери, солидно количество сушени плодове, нотка черни череши, череши киснати в алкохол, мента, охлаждащо усещане в носа, асоциация със сушени тъмни плодове, сушени смокини, ром демерара, карамфил, канела, сушени банани, сладост, спомен за крем-медикамент, смляно кафе, лешникова паста. След минути споменът за тъмен ром и сушените тъмни плодове се засили. С вода – подправки, още пикантност, слаба сладост, тъмен шоколад и още шери. Вкус – интензивен, да не кажа агресивен. Сладникав, силно пикантен, дървесен, носещ асоциация с тъмни плодове, какао, слаба сладост. Отприщва слюноотделянето. Признавам, че ми бе трудно да задържа течността по-дълго време в устата си. С вода – слаба сладост, нотки прах, още пикантност. Финал – среден до траен. Далечна прилика с опушеност, дължаща се навярно на шери бъчвите, слаба сладост, сгряващ, тъмноплодов, пикантен и интензивен. Пикантни подправки. С вода – сухота, последвана от сладост, намек за сушен тъмен плод и презрял банан.
 Оценка: 86/100. Цена: в дестилерията през 2014г. е била 125 паунда, а към днешна дата в аукционите надхвърля 200-250 паунда.
 В обобщение: уиски за студено време, за премръзнало тяло и за почитателите на силното дървесно влияние.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии