Whiskeytemple_Vladimir 
Джон Уик за кучето си изби няколко града с хора, та защо аз да не напиша една късна неделна статия?! За разлика от образа, който играе Киану Рийвс, моят герой в поредното уиски представяне е напълно реален – Glenfarclas The Family Casks vintage 1995 – 2017, cask #2292 single malt whisky. В мое владение се намираха няколко десетки милилитри, които си прелях през 2018г. по време на класа на Иън Макуилям и по-рано днес ги опитах. Необходими ми бяха доста месеци, за да го направя, но не мога да се оплача от липса на уиски за опитване и описване. Времето днес ми се стори удачно и в ранните вечерни часове заседнах над листа. Карам я старомодно – първо пиша на хартия впечатленията си, а след това към тях добавям и текст, за да заформя прилично четиво.
За шотландската дестилерия Гленфарклас вече съм говорил достатъчно в блога – в раздела с дестилериите по-горе може да откриете и факти от историята на намиращия се в Спейсайд производител, посетен от нас с Яна вече два пъти. Ако термина „Спейсайд“ пък не ви говори нищо – прегледайте тази ми статия, посветена на уиски районирането на Шотландия. Вместо с миналото на дестилерията, ще ви запозная с това на конкретното уиски.
Дестилирано е през 1995г. и е било бутилирано на 06.11.2017г. като част от серията „The Family casks“, в която хората от Фарклас пълнят уиски само от по една бъчва. В случая бурето, в което ечемичното уиски е отлежавало, е било от типа хогсхед /hogshead # 2292/, от което са напълнени 216 бутилки. В него преди това се е съхранявало испанско вино шери /ако не бъркам, след виното това е първото уиски на дестилерията, отлежавало в него/. След приблизително 21-22 години уискито е било напълнено в шишетата при доста нисък градус от 42,1% – малцовото уиски от The Family cask линията не се разрежда с вода и градусът на бутилката е този на самата бъчва. Явно бурето е загубило не само алкохол при процеса на отлежаване /новият спирт се пълни при 63,5%, ако не се лъжа/, но и вода – бъчвата от типа хогсхед има вместимост от приблизително 240 литра, а след като пресметнем броя на бутилките и обема им от 0,7 литра, ще получим количество от 151 литра. Не съм сигурен дали разликата се дължи на сериозна фира или просто бъчвата е пълнена на части /практика е някои бурета да се делят между пазари/. Цветът не е манипулиран с карамел е150. Тези лимитирани версии обикновено не преминават през процеса на студената филтрация.
Аромат – мощно усещане за самото шери. Имах чувството, че душа чаша с олоросо, а не уиски. Спомен за тъмни плодове, сладко от орехи, орехов ликьор, порто тауни, какао, кола, карамел, какаов десерт, канела, спомен за мириса на препарат за почистване на мебели, индийско орехче, концентрат от тъмни плодове и още по-силно усещане за виното. С вода – без особена промяна. Оставих част от течността в чашата за почти два часа, в които тя почти не се разви. Вкус – сухота, киселинност като от самото шери олоросо, кола, дървесност, слаба сладост. Споменът за виното доминира. С вода – накиселяващо усещане. След часовете престой стана една идея по-плодов, но признаците на развитие се изчерпаха с това. Финал – слаба сладост, танини, дървесност и отново тотална доминация на асоциацията с вино. Пикантност, форма на свежест и намек за сушен тъмен плод. С вода – танини, прегоряло и киселинност.
Оценка: 79-80/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна.
В обобщение: това уиски остави впечатление, че пия вино олоросо, а не продукт на шотландската уиски индустрия.
