Dark Mode On / Off

Glen Elgin 12 y.o. single malt whisky

 Ако трябва да обобщя изминалата седмица, то думата, която бих използвал би била „уиски“. Покрай уиски феста, организиран от „Optimist1“ отскочихме до София, съчетавайки кое от кое по-интересни занимания: с Яна минахме през бар Masterpiece, където отлях десетина /плюс едно изненадващо парче/ мостри, разменихме по няколко думи с Ели и Костов, които владеят континиума с многото рафтове и бутилки, преминахме през бар Caldo, в който изкарахме няколко спокойни вечерни, за да завършим почивните дни с пребиваването на уиски феста и леко лирично отклонение към Велико Търново, където също открих някои интересни творения. Именно в Калдо опитах и уискито от снимката по-горе, назовавано Глен Елгин. Произлиза от шотландския район Спейсайд /Speyside/, носи означение на възраст /12 години/ и е едномалцово, което ще рече, че е произведено в една дестилерия на базата на дестилиран покълнал ечемик. Glen Elgin дебютира в блога и преди бележките си, искам да ви я представя в пътеписен стил.
 Основана е в края на 19-ти век, по-конкретно през 1898г. в Спейсайд, до градчето Елгин /на този линк може да разгледате подробна карта на производителите в Шотландия – Elgin е в близост до Longmorn/. Производството стартирало в началото на 20-ти век.
 
 Началните години от съществуването `и не били особено зашеметяващи. Сменили се няколко собственици, а самото производство било затруднено от не до там доброто снабдяване с необходимата вода и отдалечеността от железницата. Едва през 30-те години на 20-ти век настъпили по-добрите години, след като Глен Елгин била придобита от White Horse Distillers Ltd., а уискито `и било почти изцяло насочено към едноименния бленд. По-късно White Horse Distillers станали част от компанията DCL, която пък се трансформирала в по-ново време в алкохолния гигант Диажио /Diageo/, който е и актуалният `и собственик.
 
 През 60-те години дестилерията била разрушена и изградена наново, за да отговаря на съвременните стандарти, като била и електрифицирана. Броят на казаните бил увеличен на шест, а помещението за малциране на ечемика – „malting floor“, преустановило дейността си, като необходимият малц новите господари набавяли вече от принадлежащите им големи индустриални комплекси.
 
 И към днешна дата огромният процент от произвежданото уиски се отделя за нуждите на смесените, бленд, дестилати на Диажио /White Horse blended whisky/, а единственият официален ботлинг на бранда, който съм срещал е именно 12-годишният Глен Елгин /на запад са пускани и по-стари/.

 Сами може да се убедите, че Глен Eлгин не може да се похвали с чутовна история. Уискито `и вече е част от т.нар. „класически малцове“ на Диажио /продукти от част от притежаваните от тях дестилерии са обединени под това име/, но въпреки това основно се лансира като донор на смесените благинки /може да го откриете на по-зряла възраст при независимите бутилировачи/. Това, което ви представям днес е наличното в България 12-годишно младо уиски, бутилирано при 43%, навярно след студено филтриране и подсилване на цвета с карамел Е150. Ще ми се да разполагах с категорична информация за вида ползвани бъчви. Предполагам /на базата на впечатленията, които Eлгин създаде/ основно са ползвани бърбън бъчви, с може би нисък процент шери бъчви.

 Аромат – интензивен, малц, мая, лека кисела нотка, плодови бонбони, ябълки, круши, джинджифил, банан като от шоколадов десерт с банан, далечен спомен за прах, винена нотка, мед, грозде, парфюмност, смлени орехи, лек тъмен нюанс, оставащ скрит под свежестта на уискито, ванилов крем и спомен за хмел. С вода – още бирени заемки, повече свежест, печени ябълки. Вкус – интензивен, пикантност, малц, сладост, свежо плодов /кайсии, круши и ябълки/, джинджифил, спомен като от бяло вино и далечна асоциация с бира и хмел. С вода – по-слаба пикантност, още свежи плодове, младост, игривост, тревистост и малц. Финал – къс до среден, сладникав, нотки мая, тревистост, малц, сгряващо усещане, лека сухота, круши, слаби танини и нагарчащ портокал. С вода – дървесност, зелени ябълки и зелени треви.

 Оценка: 82/100. Цена: между 60 и 70 лв.

 В обобщение: приятно свежо уиски, което по мое мнение не блести с нещо особено.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram