Ако трябва да обобщя изминалата седмица, то думата, която бих използвал би била „уиски“. Покрай уиски феста, организиран от „Optimist1“ отскочихме до София, съчетавайки кое от кое по-интересни занимания: с Яна минахме през бар Masterpiece, където отлях десетина /плюс едно изненадващо парче/ мостри, разменихме по няколко думи с Ели и Костов, които владеят континиума с многото рафтове и бутилки, преминахме през бар Caldo, в който изкарахме няколко спокойни вечерни, за да завършим почивните дни с пребиваването на уиски феста и леко лирично отклонение към Велико Търново, където също открих някои интересни творения. Именно в Калдо опитах и уискито от снимката по-горе, назовавано Глен Елгин. Произлиза от шотландския район Спейсайд /Speyside/, носи означение на възраст /12 години/ и е едномалцово, което ще рече, че е произведено в една дестилерия на базата на дестилиран покълнал ечемик. Glen Elgin дебютира в блога и преди бележките си, искам да ви я представя в пътеписен стил.
Основана е в края на 19-ти век, по-конкретно през 1898г. в Спейсайд, до градчето Елгин /на този линк може да разгледате подробна карта на производителите в Шотландия – Elgin е в близост до Longmorn/. Производството стартирало в началото на 20-ти век.
Началните години от съществуването `и не били особено зашеметяващи. Сменили се няколко собственици, а самото производство било затруднено от не до там доброто снабдяване с необходимата вода и отдалечеността от железницата. Едва през 30-те години на 20-ти век настъпили по-добрите години, след като Глен Елгин била придобита от White Horse Distillers Ltd., а уискито `и било почти изцяло насочено към едноименния бленд. По-късно White Horse Distillers станали част от компанията DCL, която пък се трансформирала в по-ново време в алкохолния гигант Диажио /Diageo/, който е и актуалният `и собственик.
През 60-те години дестилерията била разрушена и изградена наново, за да отговаря на съвременните стандарти, като била и електрифицирана. Броят на казаните бил увеличен на шест, а помещението за малциране на ечемика – „malting floor“, преустановило дейността си, като необходимият малц новите господари набавяли вече от принадлежащите им големи индустриални комплекси.
И към днешна дата огромният процент от произвежданото уиски се отделя за нуждите на смесените, бленд, дестилати на Диажио /White Horse blended whisky/, а единственият официален ботлинг на бранда, който съм срещал е именно 12-годишният Глен Елгин /на запад са пускани и по-стари/.
Сами може да се убедите, че Глен Eлгин не може да се похвали с чутовна история. Уискито `и вече е част от т.нар. „класически малцове“ на Диажио /продукти от част от притежаваните от тях дестилерии са обединени под това име/, но въпреки това основно се лансира като донор на смесените благинки /може да го откриете на по-зряла възраст при независимите бутилировачи/. Това, което ви представям днес е наличното в България 12-годишно младо уиски, бутилирано при 43%, навярно след студено филтриране и подсилване на цвета с карамел Е150. Ще ми се да разполагах с категорична информация за вида ползвани бъчви. Предполагам /на базата на впечатленията, които Eлгин създаде/ основно са ползвани бърбън бъчви, с може би нисък процент шери бъчви.
Аромат – интензивен, малц, мая, лека кисела нотка, плодови бонбони, ябълки, круши, джинджифил, банан като от шоколадов десерт с банан, далечен спомен за прах, винена нотка, мед, грозде, парфюмност, смлени орехи, лек тъмен нюанс, оставащ скрит под свежестта на уискито, ванилов крем и спомен за хмел. С вода – още бирени заемки, повече свежест, печени ябълки. Вкус – интензивен, пикантност, малц, сладост, свежо плодов /кайсии, круши и ябълки/, джинджифил, спомен като от бяло вино и далечна асоциация с бира и хмел. С вода – по-слаба пикантност, още свежи плодове, младост, игривост, тревистост и малц. Финал – къс до среден, сладникав, нотки мая, тревистост, малц, сгряващо усещане, лека сухота, круши, слаби танини и нагарчащ портокал. С вода – дървесност, зелени ябълки и зелени треви.
Оценка: 82/100. Цена: между 60 и 70 лв.
В обобщение: приятно свежо уиски, което по мое мнение не блести с нещо особено.