Whiskeytemple_Vladimir 
Нещо ново се задава на хоризонта … Не е птица, не е комета, не е Дядо Коледа или Супермен – това е поредното уиски, с което ще ви срещна. То е смесено, то е евтино и е достъпно и в България. Не стига това, но и ми хареса. Уискито се казва Highland chief и произлиза от Шотландия.
Има го в по-големите магазини. Видях го преди Коледа в Била. Колкото и да обичам малцовите напитки с благородно родословие, толкова и са ми интересни блендовете, особено непознатите от тях. Затова и дълго го заглеждах на рафтовете. Причината да не го ревюирам по-рано е, че не бях сигурен доколко ще намеря приложение на цяла бутилка – нормално е да се съмнявам в качествата на продукт, който още не съм опитвал. Но в хода на отминалата празнича суматоха видях, че Хайленд Чийф /на български би звучало като „Планински вожд“/ бе намален от около 16 лв на 9. Мда, шотландско уиски за 9 лева е изкушение. Дори и за малцовите сноби /какъвто може би в някаква степен съм и аз/, свикнали с напитките, демонстриращи социален статус и може би изтънчен вкус, съчетан с доза знания. Не се стърпях и си взех бутилка, а докато я разглеждах „вербувах“ двама други клиенти в магазина да сторят същото. Доводите ми бяха прости, но логически издържани. Всеки би се зачудил как е възможно вкусно уиски да струва под 10 или 20 лв, особено ако имаме предвид как болезнено ценообразуват повечето компании днес. Това, което казах тогава бе в следния смисъл: уискито е младо и неизвестно, навярно с голям процент царевичен дестилат и по-нисък малцов /ечемичен/ компонент. Единственият начин тази напитка да пребори утвърдените имена /Джони, Дюарс, Грантс и т.н./ е да предложи по-ниска цена при по-високо качество. Истината е, че големите компании бълват милиони бутилки, които не винаги носят желаното удовлетворение. Същите компании разполагат с милиони за реклама, с която доволно промиват съзнанието ни. Затова малката компания, предлагаща неизвестен продукт, трябва да жертва част от печалбата си и да вдигне нивото на уискито си, за да спечели привърженици.
По мое мнение точно това са направили хората от „Campbell Meyer & Co ltd“ /доколкото съм запознат, планират изграждането на малцовата дестилерия Burnbrae distillery в близост до Глазгоу/, които притежават правата върху „Вожда“. Кембъл Майър не притежава своя дестилерия, а купува бъчви от производители, които смесва в базата си в Ийст Килбрайд до Глазгоу. Гамата им включва още няколко смесени уискита – McIvor, Great Mac, Scots Lion, Bonnie & Clyde и Barclays, както и дестилатите, носещи означението „Hart Brothers“ /под което име се предлагат както едномалцови уискита, така и смесени малцови напитки/ и марката Glendower, което вече съм ви представял в блога.
Нещичко и за самото уиски. Споделих, че включва царевичен и ечемичен дестилат /задният етикет гласи, че произлиза от шотландските Висини/. Не носи означение на възраст. Уискито по закон в Шотландия е минимум 3-годишно. Бутилирано е при 40%, след студена филтрация и навярно след добавяне на оцветител карамел Е150. Цветът му обаче ми се стори не толкова неестествено тъмен, колкото при други конкуренти. За отлежаване предполагам са ползвани бъчви от бърбън, тъй като са най-евтини, а целта на благинката е да задоволи масовото търсене.
Аромат – ядки, марципан, бадеми, зърненото уиски се усеща ясно, но не дразни. Мирисът е сладникав, носещ спомени за кайсии, праскови и жълти сливи, доза спиртност, карамел, асоциация с печени ябълки, нотки банан, тревистост, която ми напомни на копър, както и спомен за бърбън. Ароматът не е от най-интензивните. Излъчва свежест, като след време плодовите мотиви оприличих и на банани и манго. Разгадах още щрихи ванилия, яйчен крем, крем „шампанско“, дори нотки пушен кашкавал. Постепенно ванилово-плодовите нотки взеха надмощие. Вкус – мазен, обилно сладък, свеж. Липсва опушеност, както и горчивина. Нотки жълти сливи, праскови и кайсии и тук, съчетани с асоциацията за крем „шампанско“. При второто отпиване долових по-силна джинджифилова пикантност, а едва след третото слаба горчивина, която противно на очакванията за такъв млад продукт е доста срамежлива. Финал – къс. Изчезва почти мигновено. Силно сладък, маслен, носещ усещане за мед, ядки, може би лешници, стрък мента, зеле и силен тревист спомен. И тук горчивината и опушеността отсъстват. По-късно прихванах и нотки свежи ябълки и спомен за череши, киснати в алкохол.
Оценка: 83-84/100. Цена: около 16 лв, но до онзи ден отново беше около 9.
В обобщение: много добро уиски за парите си. И моля ви, не го сравнявайте с Макалън или други малцове, а с конкурентните му блендове.
