Dark Mode On / Off

Mortlach The Katana’s Edge, Diageo special releases 2023

 Първи ден от месеца, първа среща с Мортлах за 2025г. Последното ревю на този бранд датира отпреди 5-6 години и обхващаше впечатленията ми от един 17-годишен дестилат, бутилиран от компанията Сигнътъри. Преди него пък бях представил и 31-годишния шери звяр на Гордън и Макфейл – две различни, но разкошни уискита. Едното от активна шери бъчва, а другото от хогсхед, даващ далеч по-свеж и малцов профил. Днес обаче ще стане дума за официална версия на шотландския производител, която бе включена през 2023г. в т.нар. „Специални издания на Диажио“.

 Diageo е алкохолен гигант, притежаващ огромен процент от шотландските малцови дестилерии и марки смесено уиски – Johnnie Walker е водещата сред тях. Именно чрез вносителя на продуктите на компанията за България получих през късната зима на тази година и онзи чудесен сет с мостри от Специалните версии за 2023г. Димитър бе повече от щедър, дарявайки ме с него – може би сте видяли и видеото с разопаковането на рекламния куб, което заснехме с Мая. Или пък сте прочели отзивите ми от 12-годишния Roseisle, които поместих тук преди няколко месеца. Ако все още не сте, знайте, че съм в процес на опитваме на всяка една от колбичките с малц и ще нанасям отзивите си тук в сайта Храм на уискито. Днес става дума за уиски с лек японски полъх, макар и да е с роден дом в Шотландия.

 Мортлах е спиртоварната от малцовата столица на света – Дъфтаун. Отсядал съм в това селце поне три пъти и така и не се разходих до дестилерията – в онези години тя не бе отворена за посещения. Обещал съм си да се поправя – в даден момент ще я разгледам отвън, а при отдал ми се шанс ще се гмурна и в недрата `и. Този производител някога назад в годините /не знаем кога точно, тъй като конкретното уиски крие възрастта си – затова на на английски се означава като No аge statement whisky/ е сътворил този малц и го е положил в дъбовите бурета – от какъв вид са те не е упоменато. Рекламният акцент тук е поставен върху допълнителния период на доотлежаване, който назоваваме с термина „финиш“. Финишите тук са два, като единият от тях дава и вдъхновение за името на дестилата – Katana`s edge. 

 Играта по ръба на острието е опасна и не е за всеки. При конкретното уиски ковачът на това острие е японската дестилерия Каносуке /Kanosuke/, основана през 2017г. от Komasa Jyozo – производител със 138-годишна история в добива на сочу. Това обаче не променя факта, че се явява млад малцов производител с дестилати, чиято цена все още не мога да прежаля, за да ви разкажа за тях тук. Харесвам японското уиски, но не съм склонен да изсипвам шапка с пари за младоци.

 През 2021г. Диажио през дъщерната си компания Distill Ventures закупи миноритарен дял в Каносуке – това най-просто дава обяснение защо за направата на този Мортлах са ползвани бурета от тази екзотична дестилерия. Оттам идва и вдъхновението за самурая и катаната му.

 Признавам, че тази заигравка ми идва прекалена. Мортлах е име, ползващо с уважение сред уиски ентусиастите, но причината за това най-често е делото на независимия бутилировач, а не собственика, редящ официалното портфолио. В годините назад Гордън и Макфейл са съумели да предложат богата селекция от годишни и реколтни уискита на спиртоварната, повечето с дълбок шери профил, който съчетан с профила на дестилерията е оставил дълбок спомен в съзнанието на докосналите се до тях.

 При тази разновидност от DSR2023 е избран друг път – на младолик алкохол /такова впечатление оставя в мен този драм/, предлаган на прекалено висока цена – движи се около 600 лева или еквивалента им в друга валута. Рекламата се гради изцяло около връзката на Диажио с Каносуке, като полезната информация е сведена до минимум.

 Имайте предвид, че само част от този Мортлах финишира съзряването си в бъчвите от японско уиски. Другата преминава през доотлежаване в екс-пино ноар бурета, но за тях не се споменава нищо в материалите – не визирам липсата на уточняване на винопроизводителя, а и на продължителността на престоя в тези бъчви. Не се говори нищо и за поредността на пълнене на буретата. Алкохолното съдържание е 58%, но липсва текст за естеството на цвета на уискито и за липсата на студена филтрация.

 Тук отварям една скоба. Винаги добавям вода към уискито, което дегустирам. Знам, че мнозина други ентусиасти не го правят, но редица проучвания на химици показват ползите от редуцирането на алкохола с вода в чашата. Така процедират и хората от бранша. Представете си, че си купувате бутилка с концентрат от плодов сок – възможно е да го консумирате и неразреден, но така получавате фракция от изживяването. 

 И докато съм още в отворената скоба, уточнявам, че два пъти добавях вода към този драм. След второто, когато алкохолното съдържание падна под 46%, течността се замъти. И то доста красиво. Тогава именно харесах и уискито повече. В чистата му форма и при първото разреждане за мен то бе прекалено свирепо и невпечатляващо. Без второто добавяне на вида оценката ми за него би била 80-81/100. След второто разреждане бих го оценил около 82-83/100. Разбирате, че и тогава то не ме зашемети, но със сигурност бе по-вкусно и щадящо сетивата от началната презентация.

 Аромат – силно пикантен и агресивен, нотки ванилия, свежест, мед, борови иглички, жълта круша, зелена ябълка, киви и дюля, марципан/ амарето. Тревистост. Винен мотив във фон. С вода – лимон, стои интензивно и носи още свежест. С още вода – малц, роза, жълт плод и още от винения полъх. Вкус – мощен, лютив и сладникав. Мая и слабо винено усещане. Младолик профил. Меденки, грозде. Отприщва слюноотделянето. С вода – пикантност, жълт плод, малц. С още вода – зрели жълти плодове и обилна сладост. Финал – среден, интензивен, танини, слаба сладост и не особено силно проявен плодов облик. С вода – малц, лимонена кора, кайсиеви ядки. С още вода – зряло жълто грозде, пикантност, сухота. 

 Оценка: 80-83/100. Цена: над 600 лева

 В обобщение: уиски, с което не се спогодих.

Не особено богат профил, при това поднесен с мощно алкохолно влияние. Кара ме да си мисля, че уискито е стояло изначално в не особено активни бъчви – затова и се усеща незряло. Финишите също не считам, че са му помогнали особено.

Добавянето на вода помогна в известна степен.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии