Dark Mode On / Off

Penderyn Portwood Welsh single malt whisky /46%/

 
 За разнообразие днес ще ви срещна с уиски от Уелс – нарича се Пендерин /Penderyn/ и дестилерията вече повече от десет години произвежда малц, който постепенно намира своите почитатели. Аз също му симпатизирам. Спомням си, че под статия № 100 в блога, която подготвих преди много години, представих първия се досег с Пендерин – тогава уискито бе финиширалия в порто бъчви дестилат на уелсците /Portwood/, бутилиран при 41%. Днешното уиски се явява негово логично продължение – то отлежава по същата технология, но за разлика от другата версия, това идва при по-висок алкохолен градус /46%/. И тъй като навън вече топлината стана в повече, реших да ползвам за заглавна снимка тази, която направих при последния сняг в района на Шумен, която поне частично да ни разхлади.
 
 
 Уискито закупих отвън преди повече от година. Отворих го, а както виждате и го опитвах, споделяйки го и с приятели. Дадох му необходимото време, за да успее въздухът да си поиграе с него. И след месеци ми се струва, че успя да достигне пика, който търсех, за да успея да го представя най-пълноценно. Няма да пропусна да спомена и няколко факти около самата дестилерия.
 
 
 Идеята за нея възниква преди почти 20 години, когато група ентусиасти от Уелс, осъзнали, че в страната им не се произвежда уиски, независимо, че това е било практика за края на 19-ти век. Съседите от Англия също погледнали към тази неразработена ниша и това мотивирало основателите да положат началото на производството през 2004г. Провела се и церемония, на която присъствал принцът на Уелс – Чарлз, а с развитието на марката се заел вече поконият Джим Суон. 


 В идните години бил открит посетителски център, а през 2016г. собствениците се сдобили с разрешение за изграждане на нова дестилерия. По-интересна е обаче технологията на производството на Пендерин.



 В началото дестилерията е разполагала с един меден казан, известен като „Казан на Фарадей“. За разлика от „крушовидните“ медни казани в останалите страни, произвеждащи малцово уиски, при т.нар. „Казан на Фарадей“ основното дестилационно тяло е свързано с колонна система, в която има седем нива/ плочи. След изпарението на парите от медната основана, те се придвижват към първото ниво от колоната, след която част от тях се връщат в основата и така докато достигнат до последния ред. Финалният спирт носи 92% алкохол – градус, който не може да се постигне с технологията на двойната дестилация през медни казани. По думи на хора от дестилерията, процесът, който прилагат рафинира бъдещото уиски, пречиствайки го от остатъчните серни съединения.


 През 2013г. Пендерин получила втори такъв „казан на Фарадей“, а след това и двойка „традиционни медни казани“, с дестилацията на които се добива спирт с 67% алкохол, който е по-тежък от чистия 92-грудсов роднина. Резонно, финалният етап включва отлежаването в дъбови бъчви.



 Основният вид бурета са тези, които някога са ползвани /само веднъж в САЩ/ за съхранение на бърбън или тенеси уиски – купуват се от Тенеси и от дестилериите Бъфало Трейс /Buffalo Trace/ и Евън Уилямс /Evan Williams/. За комплексност на уискито се гласува доверие и на винени бурета от Португалия /от порто и мадейра/, от испанското шери или на бъчви от Шотландия, в които някога е отлежавало опушено уиски.



 Днешното уиски е преминало през описания по-горе дестилационен процес и период на отлежаване в екс-бърбън и екс-порто бурета /навярно от порто руби/. Течността не носи означение на годините си. Не е студено филтрирана, но не разполагам с категорична информация относно естеството на цвета ѝ – в такова красиво прозрачно стъкло би било грехота да се пълни оцветено с карамел уиски. Градусите са 46%.

 Аромат – прегоряла горена захар, спомен за винените бъчви, розови и червени плодове, билки, грейпфрут и червени портокали, мед, сладост, пикантност. Уискито се усеща интензивно. Сладкиш от типа на парфе или мус със червен плод или сладко от ягоди или малини. Нотки канела, червени ябълки, ферментиращи праскови, роза, кайсии, дори далечна асоциация с ирландско пот стил уиски. Долавя се и лека острота, която бележи младостта му. Долових и мирис като от дъвка или бонбон с мирис на диня. С вода – все така плодов и интензивен, канела. Вкус – пикантен, сладникав, нотки мед, джинджифил, праскови, лека сухота, дървесност, нотки портокал, слаби танини, нюанс на червен плод. С вода – сладост, пикантността отслабва, плодов мотив и лека тревистост, която се крие зад винените заемки. Финал – среден, сладникав цитрус, леки танини, мента, дървесност, тъмно грозде, последващо чувство на сухота. Споменът за грейпфрут се оформя като водещ. С вода – пикантност, цитрус, сладост.


 Оценка: 86/100 /последвайте линка за още подобни оценки/. Цена: коства ми около 70 евро.


 В обобщение: младо уиски с винен профил, което съчетава спомен за червени плодове и по-интензивно усещане за влиянието на бъчвата при вкуса и послевкуса.

    

 
 
Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.


Delivered by FeedBurner

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram