Whiskeytemple_Vladimir 
В големите компании от уиски индустрията често работа се намира за хора, наричани „уиски посланици“. Тези малцови /разбирайте уиски/ емисари имат задача да популяризират славата на марките, за които работят, а често и самата уиски култура, ако са достатъчно инициативни и знаещи. Тази особена категория служители е центърът, около който се завърта историята на уискито от днешната статия. Отново произлиза от дестилерията на Гленфидик, както благинката, съзрявала за кратко в бъчви, в които преди това е имало бира /IPA – India pale ale/ и с която ви запознах в предходната статия. Този път нетрадиционният подход на отлежаване е заменен с по-привичен избор на бъчви. Двадесет от служиелите-емисари на Гленфидик са избрали видовете бъчви за партидата /затова уискито е кръстено „Проект 20“ – звучи като военна база в Невада/, която са сътворили съвместно с мастър блендъра на Гленфидик – Брайън Кингсман. Някои от бъчвите преди това са съхранявали бърбън, други шери, а една /или няколко/ – подсиленото вино порто, родено в Португалия. Това са сухите факти около красивата бутилка, позиционирана в нов „експериментален“ дял на продуктите на дестилерията от шотландския район Спейсайд.
В стремежа си да удовлетвори растящия глад за малцово уиски, Гленфидик рядко пуска дестилат, бутилиран при висок градус. Обикновено ботлингите се пълнят при 40 или 43%, а в изключителни случаи на лимитирани серии алкохолното съдържание може да достигне по-високи стойности. Тук градусите са 47%, за което приветствам компанията. Уискито не носи означение на възраст, но не е студено филтрирано. Затова се замъти красиво, след като му добавих вода /вижте снимката по-долу/. В тази мъглявина са скрити ароматни химични съединения и ако попаднете на подобен „феномен“, не следва да се плашите, а да благодарите на малцовите божества, че са ви поднесли по-концентрирана амброзия. Ще ми се да кажа, че цветът на уискито е натурален, но подобна информация не е посочена на бутилката и остава непотвърдена. Остава ми само надеждата. Видовете бъчви пък споменах в началото и обхващат богат спектър от аромати. Всичко това е поднесено в красива тъмна бутилка и тъмен тубус /не съм го снимал/. И преди да забравя – не ме вълнува чий е отпечатъкът на лицевата `и част. 🙂
Аромат – определено ми хареса повече от Glenfiddich IPA. Доза свежест, масленост, но в никакъв случай прекомерно игрив и младежки. Спомен за палачинки, намазани с масло и сладко от ягоди, червени ябълки, тъмна нотка, свидетелстваща за наличието на шери отлежало уиски, осезаема сладост, сладко от сини сливи във фонов режим, зелен тревист спомен, карамел, печен плодов сладкиш, сладко от праскови, спомен за банан, а след време щрихи млечен шоколад с с червен плод, сгряващо усещане и асоциация с ядки. С вода – канела, цитрус /мандарини – Яна разгада портокали/ и още карамел. Вкус – силна сладост, далечна асоциация с ядки, но не горчиви, може би прах, червеникав плод, приятна джинджифилена пикантност, дори цветна нотка, зелен тревист спомен, нюанс кайсии, почти нулева горчивина и слаб спомен за кокос. С вода – още повече сладост, цитрус, ябълки /червени или жълти/ и подправки. Финал – среден, отново водеща е сладостта. Нотки мента и прияна пикантност, тъмноплодов мотив, сгряващо усещане, кайсии, малц, лек солен спомен в края на устата, може би солена лакта, слаба метална нотка, намек за червен плод и още ябълки. С вода – слаба горчивина, спомен за варен геврек, сладост, мед и последващо усещане на сухота /може би повече дървесност/.
Оценка: 86-87/100. Цена: около 80 лв.
В обобщение: уискито ми хореса повече от Glenfiddich IPA, което не намирам за нещо запомнящо се. „Project XX“ се усеща по-богат на аромати и вкусове, дори по-зрял, за което „вина“ навярно има добрия избор на бъчви от страна на хората от компанията. Не знам кога ще се появи следващия ботлинг от серията, но в мечтите си го виждам по следния начин: 10, 12-годишно уиски, отлежавало изцяло в бъчви от порто, слабо опушено, бутилирано в натурален цвят, с алкохолния градус на бъчвата и с означение на възрастта му. И да не струва 300 евро.
