Whiskeytemple_Vladimir 
„Да ти върви на по Гленфидик и масло!“, „Четирилистен Гленфидик да намериш!“ – все пожелания за празник на малцофил. Или поне така ми звучат. Началото на статия № 529 е нетипично, тъй като искам да ви представя едно също толкова вече нетипично уиски от шотландската дестилерия Glenfiddich, а именно Glenfiddich 12 y.o. Special Reserve pure single malt whisky. Мисля, че във всеки по-голям магазин може да срещнете 12-годишния малц от „Долината на елена“, което автоматично опровергава твърдяната от мен „нетипичност“ на уискито от снимката. Или не?
Всъщност, това е 12-годишната вариация, предлагана у нас преди 10, а може и повече години. Случайно я открих в едно заведение и да си призная, дизайнът на етикета и бутилката веднага приковаха вниманието ми. Понастоящем дизайна на серията от малцове на Гленфидик е друг, тъй като наскоро претърпя промяна. Не искам да влизам в празни разсъждения защо се променя визията на един успешен продукт, но навярно се цели обрисуването му с по-актуален, съответен на времето облик, който следва да се хареса на още повече хора, непознали до момента силата на малца. Не знам за вас, но аз повече харесвам старата композиция.
Не само във външния вид се крие разлика между разделените от времето млади малцове. Старото уиски, което представям днес, е означавано като „pure single malt whisky“. Използването на думи, подобни на „pure“ /чист/, позволяващи превратно тълкуване, е практика, изоставена назад в годините. Може би бъркам, но в началото на 21-ви век е забранила внедряването им и понастоящем сходните на коментирания продукт се представят единствено като „single malt whiksy“.
Най-съществената разлика касае алкохолното съдържание на течностите. Новата бутилка носи уиски при законовия минимум от 40%, докато „старата школа“ предлага 43%. По-ниското алкохолно съдържание пести не само данъци, но и уиски, а в борбата за надмощие на пазара всяка капка прави разликата. Цветът ми се струва подсилен с карамел, а течността е студено филтрирана, което е утвърдена практика на дестилерията.
Може би има и друга отлика, в наличието на която не съм сигурен, но за съществуването на която имам основателни предположения. В процеса на опитване на уискито усетих силни шери нотки или поне аромати, които ми напомниха на уиски с подобен профил, които не съм срещал при новата вариация. Това ме кара да си мисля, че освен традиционните бърбън бъчви в миналото е възможно да са били ползвани и шери бъчви. Но тъй като аз не съм „малцов лекар“, а само ентусиаст малцофил, не мога да дам категорична рецепта.
Преди да изложа бележките си относно мириса, вкуса и финала на уискито, ми позволете една кратка бележка. Тъй като уискито е стояло с години в бутилката е възможно да се е променило значително под влиянието на въздуха. Затова ще се въздържа от финална оценка. По същата причина не съм добавял и вода. Досещате се, че не знам и цената му.
Аромат – нотки прах /има замесен торф при сушенето на ечемика/, ванилия, восък, мед, цветен нюанс, малц, накисната зърнена закуска или зърно, жълт плод /жълти сливи/, зряло грозде, карамелизиран печен плод /печени ябълки с канела/, тревистост и свежест, слаба винена нотка, която в съчетание със сладостта ми напомни на сотерн /сладко вино от Бордо/, билки, дори Тоник, лимонена кора, слаба парфюмност и асоциация с кисел плод /цитрус/. По-късно долових нотки дървесина, мента, спомен за разредител и банан /обвивката му/. След още няколко минути усетих прилив на тъмноплодови щрихи, създаващи асоциация с шери отлежало уиски – сини сливи, сладко от ягоди, подправки, шоколад и ядки /смелни орехи/. Вкус – сладост, приятна пикантност, и тук се появи асоциация със сладостта на сотерн, слаба дървесност, нотка прах, загатваща за ползваните торфени буци, лимон и лимонена кора, но без силна горчивина, джинджифил и свежест. Финал – стори ми се отслабнал заради дългия период, през който стъклото е било отворено /може би над 5 години ро думите на собственика на заведението/. Появи се слаб цитрусов спомен, слаба горчиивина като от цитрус, последвана от слаба сладост, зелена нотка, ферментиращи праскови и кайсии, мента, слаба масленост, а след време и бяла халва.
В обобщение: уиски с чудесен аромат, имайки предвид, че става дума за младо 12-годишно уиски. Богат и добре балансиран – само заради него бих го оценил с 90/100. Струва ми се обаче, че вкусът и финалът на уискито бяха засегнати от дългите мигове на свободен контакт с въздуха в бутилката. С удоволствие бих го повторил, ако намеря „прясна“ бутилка.
